„Моя малка съпруго… ще те отведа в красиви страни, където още има малко тайна, вечерта е свежа като постеля, мускулите – отпуснати – където опитомяват звездите“
С този цитат от писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери до съпругата си Консуело, започва завладяващият роман „Мадам Екзюпери и звездите на небето“ на талантливата Софи Вияр.
Това е роман за една буйна и изпепеляваща любов, която те кара да усетиш всяка една целувка или сълза на главните герои. Това е и роман за мечтите на едно малко момче, което живее в тялото на един пораснал мъж. Но аз видях и един приключенски роман, който разказва тази любовна история изживяна по целия свят! Аз няма да се впускам в детайлите, а ще наблегна на местата, на които се развива тази околосветска любовна история.
Винаги съм вярвал и твърдял, че всяко нещо се случва с причина и то тогава, когато трябва да се случи. Така е и с книгите, които са моя слабост. Обикновено читателят си взима книга и веднага я прочита. Чудесно, но аз не съм от тези читатели! Защото от взимането на книгата до прочитането ѝ минават няколко месеца. Така имам необходимото време да се подготвя „психически“ за новото четиво – следя какви са отзивите за дадена книга и когато тя ме чака да я прочета едно гласче в мен нашепва: „ох, ще ми хареса ли и на мен толкова“, „корицата е невероятна, а представи си вътре какво те очаква“, „тази книга е за теб и ще откриеш себе си сред страниците“ и още, и още … Създава се една малка интрига в съзнанието ми, която удължава емоцията от четенето още преди да е започнало! Така се случи и с „Мадам Екзюпери и звездите на небето“.
Възникна малък проблем около поръчката, който от издателство „Лемур“ разрешиха с невероятен финес и ми доставиха книгата с уникална кутия, пълна с розови листчета и малка роза под стъклен похлупак. Убеден съм, че и най-умелият писател щеше да се затрудни да изрази емоцията си с думи, след като отвори кутията!
Книгата вече бе в мен и чакаше да бъде прочетена. И щеше да си почака още, защото тепърва „интригата“ около нея се разгръщаше! От издателството решиха да направят премиера на книгата и със сестра ми решихме да отидем. Вечерта бе доста мразовита, но събитието определено стопли всичко в мен. Събитието се състоя в столично заведение и мога да заявя, че бе доста изискано. Атмосферата бе магическа и за това подпомогнаха невероятните музикални изпълнения от Милена Златарова (виола) и Павел Златаров (цигулка), чрез които лека полека се потопихме в книгата. Специално участие взе и доц. Георги Лозанов, който разказа доста неизвестни факти за „Малкият принц“ и животът на Екзюпери. Но кулминацията настъпи, когато телевизионната водеща Анна Ангелова прочете откъс от романа и със завладяващия ѝ глас директно ни изстреля в Буенос Айрес, където двамата герои се запознават. Копнеех да прочета книгата, но още повече копнеех и да посетя този топъл и приятен град в Южна Америка, който в романа е сравнен като Париж с „палми“.
И докато читателят осъзнае какво се случва, то той вече е в Европа, сред лазурните брегове на Ница. На моменти докато четях книгата усещах топлия и приятен вятър, докато Антоан и Консуело пътуваха по крайбрежието. Толкова романтично и влюбено ми ставаше, че препрочитах отново и отново думите.
Говорейки за романтика, авторката ни пренася и в „градът на любовта“ Париж. Аз се потопих в малките кокетни кафенета, луксозните апартаменти и широките парижки булеварди и всичко бе толкова реално описано, че дори усещах аромата на кафе, който се носи от кафенетата. За мен Париж винаги е бил една от детските ми мечти, която успях да сбъдна три пъти през живота си. Но с този прочит аз отново се върнах там и смея да твърдя, че съм бил там четири пъти, благодарение на тази пленителна история, скрита сред редовете на книгата.
Но това сякаш не е достатъчно и отново се озоваваме на ново място, този път в Африка, на брега на Атлантическия океан. Вече се пренасяме в още по-романтично и още по-колоритно място – туптящото сърце на Мароко! О, да – това е Казабланка, известен още като „белият град“. След този прочит аз свързвам града само с едноимения филм „Казабланка“ с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман и едноименият хит на Джесика Джей от 1995 г., но и с тази книга или по-точно с „Малкият принц“ и Екзюпери.
Неусетно се пренасяме и в швейцарската столица Берн, но докато осъзнаем, че сме там авторката умело ни пренася отново в Южна Америка.
„Облени от лъчите на залязващото слънце, стръмните склонове на вулканите Санта Ана и Изалко, грееха червени в далечината, когато двамата наближиха кафената плантация с малката товарна кола.“
С тези цветни и топли думи авторката ни пренася в малкото село „Армения“, намиращо се в „Ел Салвадор“. Тук тя отново по такъв реален начин е представила полетата и плантациите с кафе, сякаш и ти чуваш жуженето на всяка една малка мушица или влажния мирис на земеделска земя. Умението на авторката да представи околния свят е толкова невероятно, че на моменти ти не четеш думите от книгата, а виждаш живи и пъстри картини и усещаш всички със сетивата си.
Няма как да скрия, че бях безкрайно изненадан, когато действието се пренесе в една друга желана и мечтана от мен дестинация. Това е другата ми мечта от дете, към която цял живот сякаш тичам и още не мога да я стигна. Градът, който само като чуя името му и сърцето ми спира за части от секундата, сякаш съм видял несподелената ми любов, за която мечтая… „Ню Йорк“. Когато този град е намесен по някакъв начин във филм или книга, то те моментално ми стават любими. Но тази книга ми беше станала любима още преди да я прочета, а когато тя ме отведе в най-голямата ми несбъдната мечта аз вече обожавах всичко написано на страниците.
Едни от най-хубавите, спокойни и въздействащи моменти може би бяха в малката къща в „Лонг Айлънд“, когато Екзюпери работеше върху шедьовъра на живота си – „Малкият принц“.
Мина повече от година, откакто прочетох тази книга и чак сега осъзнавам, че няма друг такъв роман, който да ме е потапял в такава бурна и страстна любовна история, която се развива сред любимите ми места от света, на които съм бил и за които мечтая да отида. Когато бях в Южна Корея много често се сещах за тази книга, защото корейците много харесват „Малкият принц“ и той е издигнат в култ, като нямаше град или място там, на което той да не присъства. Запитах се защо толкова много го харесват този принц и намерих отговора точно в тази история, написана от Софи Вияр. Историята на разказвачът в „Малкият принц“ е пилот, който е катастрофирал в пустинята и среща принца, е историята на Екзюпери. И в тази история той е едно малко момче, затворено в тялото на мъж. Тази история няма аналог, защото привидно всеки остава с убеждението, че това е приказка за деца, но в нея са преплетени доста дълбоки и смислени мисли за живота, любовта и смъртта. И същите тези мисли ги срещаме в „Мадам Екзюпери и звездите на небето“, като читателят е потопен в най-малките детайли от живота на Антоан и Консуело, както и тяхната любовна история, която обикаля целия свят.
Този роман за мен е приключенски не само, защото действието се пренася в няколко различни точни от Земното кълбо, а защото разказва и за любовта. А какво всъщност е тя – едно романтично приключение изпълнено с вълнуващи и незабравими моменти, в които две сърца се срещат и споделят общи планове за бъдещето. Но понякога над тези планове надвисват и тъмни облаци, които пречат на тяхното осъществяване. А дали ще пробие лъч светлина или тъмата ще става все по-черна зависи само от нас и готовността ни да се впуснем в това вълнуващо пътешествие, наречено „Живот“! Точно, както правят двамата герои в романа – впускат се в едно пламенно приключение, което ще ги подтикне да мечтаят смело и да летят сред звездите. А от тяхната история се ражда „Малкият принц“.
