Торино – там където се е родила Италия

Още с първите крачки по улиците на Торино разбрах, че съм попаднал в град, който има какво да ми разкрие. Широките булеварди, елегантните аркади и сградите, носещи белезите на минала слава, ви посрещат с усещане за град, в който историята не е просто музеен експонат, а живее по улиците. Торино е първата столица на обединена Италия, град, в който се е решавала съдбата на цяла една нация, и въпреки това по някаква необяснима причина остава встрани от големите туристически маршрути на страната. Повечето пътешественици прелитат покрай него по пътя за Рим, Флоренция или Венеция и допускат голяма грешка. Торино е от градовете, които не се рекламират сами, а разчитат на тези, които са ги открили, да разкажат историята им. Аз съм един от тях!

Как се роди идеята 🇮🇹

Пътуването ми до Торино се случи някак непланирано, но в същото време не беше и никак случайно. Първоначално с мои колеги планирахме да отидем в Прага, като бяхме взели билети за там, без да съобразим, че точно тогава ще е Великден. Въпреки всичко решихме да ходим, но една колежка реши да се откаже 2 седмици преди да заминем. В Прага бях ходил преди няма и четири месеца за Коледните базари, а преди около месец, когато пътувах към Аржентина, имах еднодневен престой в Рим. Не бях посещавал Италия близо година и половина и до този момент не осъзнавах колко много ми липсва тя.

Много често ме питаха дали ще има продължение на книгата ми „НЕпътеводител за Италия от А до Я“, но за това ми трябваха нови истории и места за посещение, а Торино се оказа точно такова място. Реших, че Прага няма да ми се разсърди и си взех билет за „Савойската столица“. Сетих се, че една моя много добра приятелка и бивша съученичка, Аделина, живее в Ница и й писах да кажа, че идвам в близост до нея. Тя само това и чакаше, присъедини се към мен и ми прави компания два дни, като прекарахме един от най-хубавите Великдени заедно.

Кратка история 📜

Торино е един от най-старите градове в Италия, чиито корени достигат до келтското племе Таурини, населявали района преди почти 2400 години. Думата „Торино“ произлиза именно от келтската дума „тау“, означаваща „планина“, което е красноречиво за положението на града в подножието на Алпите. Римляните завладяват района в I век преди новата ера и изграждат военен лагер, известен като Каструм Тауринорум, по-късно преименуван на Аугуста Тауринорум в чест на император Август. Правоъгълната мрежа от улици, характерна за римските градове, е запазена и до днес в централната част на Торино, което прави разходката из него малко като пътуване назад в римската епоха.

След падането на Римската империя градът преминава последователно под властта на готи, лангобарди и франки, докато в 1280 г. династията Савоя не го завладява и не полага началото на шест века савойско управление. В 1563 г. Торино става официална столица на Савойското херцогство и оттогава градът започва да се преобразява в истински европейски двор, с дворци, широки булеварди и аркади, вдъхновени от Париж. Именно в тази епоха се изграждат повечето от архитектурните шедьоври, които може да видите днес. В 1706 г. французите обсаждат Торино, но принц Евгений Савойски ги разбива в решителна битка и градът остава в савойски ръце.

В XIX век Торино се превръща в сърцето на Рисорджиментото, движението за обединение на Италия, ръководено от граф Камило Бенсо ди Кавур, роден в Торино. Когато на 17 март 1861 г. Кралство Италия е официално провъзгласено, Торино става негова първа столица, а крал Виторио Емануеле II е коронован за първи крал на обединена Италия. Столицата обаче остава в Торино само четири години, тъй като в 1865 г. е преместена във Флоренция по политически причини, свързани с договор с Наполеон III, а след завземането на Рим от италианските войски в 1870 г. столицата се мести там окончателно. Говори се, че новината за преместването на столицата от Торино е предизвикала истински бунт сред гражданите, събрали се на площадите и отказали да приемат решението. Днес Торино е третият по икономическа мощ град в Италия след Милано и Рим и е известен като световен център на автомобилната индустрия, дом на Фиат, Лансия и Алфа Ромео, а в заводите му са произведени и модули за Международната космическа станция.

Език и комуникация 🔠

Официалният език в Торино е италианският и за разлика от по-големите туристически дестинации като Рим или Венеция, тук английският не е толкова широко разпространен. В повечето хотели, ресторанти и туристически обекти ще се разберете без проблем, но в малките семейни заведения, магазините за хранителни стоки и на някои места в градския транспорт може да се окажете в ситуация, в която само италианският ще ви свърши работа. Не е страшно, жестовете и усмивката вършат чудеса в Италия, но е хубаво да сте подготвени. Няколко основни италиански фрази определено ще ви улеснят и ще спечелят симпатията на местните.

Сигурност 🆘

Торино е сравнително безопасен град и аз лично се разхождах сам из него в продължение на два дни без никакви притеснения или неприятни ситуации. Градът не прави впечатление на особено проблемно място и като цяло може да се чувствате спокойно по улиците му.

Все пак, както и в останалите италиански градове, е добре да внимавате около туристическите обекти и в градския транспорт, където струпването на хора създава подходящи условия за джебчийство. Пазете личните си вещи и дръжте телефона и портфейла на сигурно място, особено в препълнените трамваи и автобуси.

Какъв е стандартът на живот 💰

Торино е един от най-достъпните големи градове в Италия и това се усеща веднага, ако сте посещавали преди Рим, Милано или Флоренция. Животът тук е значително по-евтин в сравнение с тези градове, като разходите за живот са около 18 процента по-ниски от Рим и близо 30 процента по-ниски от Милано. За турист това означава, че парите ви ще стигат по-далеч, без да се налага да правите компромис с качеството. Храненето навън е достъпно и приятно, като в ресторант от средна категория може да се нахраните двама за около 60 до 70 евро, а в по-скромните семейни заведения значително по-малко.

Кафето, като навсякъде в Италия, е истинско удоволствие и не натоварва бюджета, тъй като едно еспресо рядко струва повече от 1,50 евро. Наемите за апартаменти са едни от най-ниските сред големите италиански градове, което прави Торино привлекателен за студенти и чужденци. Като цяло градът предлага онова рядко срещано съчетание между висок стандарт на живот и разумни цени, което го прави приятна изненада за повечето посетители.

Градски транспорт 🚊 и трансфер до летището ✈️

Летище и трансфер ✈️

Летището на Торино се казва Летище Торино Казале (Aeroporto di Torino Caselle) и се намира на около 16 километра северно от центъра на града. До него може да се стигне по няколко начина в зависимост от бюджета и предпочитанията ви. Аз лично избрах влака, който се оказа най-изгодният и бърз вариант. Пътуването от летището до гара Porta Susa отнема около 30 до 35 минути и струва около 3,50 евро, което го прави безспорно най-разумният избор. От гарата може да вземете метрото или автобусите на градския транспорт и да стигнете до всяка точка на града.

Ако предпочитате автобус директно от летището, има такава опция, но билетът излиза на почти двойна цена, около 8 евро. Разписанието и цените на автобусите може да проверите в Omio, като при първа регистрация може да се възползвате от промо кода ivank7p0c8g6h и да получите 10 евро подарък. Друг вариант е автобус Arriva-268, тръгващ от гара Porta Nuova, с който ще стигнете до летището за около 40 минути. Такситата и частните трансфери също са налична опция, но са значително по-скъпи и на практика не предлагат реално предимство по отношение на времето.

Градски транспорт 🚊

Градският транспорт в Торино е добре развит и включва метро, автобуси и трамваи, всички интегрирани в обща мрежа. Аз ползвах основно метрото и трамваите и мога да кажа, че и двете са удобни и редовни. Метрото има една линия, но тя свързва основните гари на града, като станцията Porta Nuova се намира в непосредствена близост до повечето забележителности, до които може да се стигне и пеш.

Трамваите покриват по-голяма част от града и са бързи и редовни. В метрото и в почти всички превозни средства на наземния транспорт може да се плаща директно с дебитна или кредитна карта, така че не е необходимо да купувате билет предварително. Важно е да маркирате картата си при всяко качване, защото контролите са чести. В някои автобуси и трамваи обаче няма монтирани апарати за плащане с карта, затова е добре да си свалите приложението GTT TO Move, от което може да закупите билет удобно от телефона си.

Къде да отседнем 🏡

Изборът за настаняване в Торино е голям и разнообразен, като се предлагат хотели и апартаменти под наем в широк ценови диапазон. Препоръчвам да търсите настаняване в района на Porta Nuova или в периферията на центъра, за да не се налага да пътувате много с градския транспорт и да имате лесен достъп до основните забележителности. Аз бях резервирал Best Western Plus Executive Hotel and Suites, намиращ се на една спирка с метрото от Porta Nuova и в непосредствена близост до автобусна и трамвайна спирка.

Районът е много приятен и тих, с няколко заведения за хранене и магазини за хранителни стоки наблизо. Самият хотел е чист и уютен, стаите са просторни и добре поддържани, а закуската е богата и разнообразна. Съотношението цена-качество е повече от добро и определено го препоръчвам на всеки, който търси удобна и спокойна база за разглеждане на града.

Къде да хапнем 🍝

Пиемонтската кухня е едно от истинските съкровища на Торино и ако обичате да се храните добре, градът ще ви зарадва на всяка крачка. Тя се отличава с богатство, дълбочина на вкусовете и вярност към традицията, повлияна едновременно от алпийските планини и от близостта с Франция. Всяко ястие разказва история, защото пиемонтската готварска традиция е изградена върху принципа на бавната, внимателна кухня от местни и сезонни продукти, а самото движение за бавна храна „Slow Food“ е основано именно тук, в малкото градче Бра, на около 60 километра от Торино. Сред предястията, които трябва да пробвате, са карне круда (carne cruda), местният вариант на тартар от сурово телешко месо от прочутата порода Фасона, витело тонато (vitello tonnato), тънко нарязано телешко с кремообразен сос от риба тон и каперси, и баня каода (bagna cauda), топъл сос от чесън, аншоа и масло, в който се потапят пресни зеленчуци.

Гризините, тези тънки хрупкави хлебни пръчици, са изобретени именно в Торино и ще ги намерите на всяка маса. Сред пастите откроява се аньолоти дел плин (agnolotti del plin), малки ръчно оформени ниоки, пълнени с печено месо и сервирани с бульон или масло и градински чай. Таярин (tajarin) са дълги тънки яйчни спагети, традиционно поднасяни с рагу или с масло и бял трюфел, ако сезонът позволява. Бялото трюфелче от Алба е истинска регионална гордост и ако имате шанс да го опитате, не го пропускайте. Сред десертите не може да се мине без боне (bonet), шоколадов пудинг с амарети бисквити, или панакота, родена именно в Пиемонт. А за напитки задължително опитайте бичерин (bicerin), топла напитка от слоеве кафе, тъмен шоколад и сметана, сервирана в прозрачна чаша, която е истинският символ на Торино.

Що се отнася до заведенията, препоръчвам ви да се разходите из малките странични улички и да потърсите малките традиционни и семейни ресторанти, в които храната се приготвя по оригинална рецепта. Пицата и пастата може да намерите навсякъде, но истинската пиемонтска кухня се крие зад непретенциозните врати на местните трattorie. Аз лично бих препоръчал Peperino на площад Кариняно (Piazza Carignano) и Efeso Bistrot Café, но най-много ме впечатли малкият традиционен ресторант до хотела ми, Broccia Ristorante Cucina Popolare.

Масите навън под навеса бяха заети, затова влязох вътре, където ме посрещна уютна атмосфера с червено-бели раирани покривки, дървени столове и стени, наредени с чинии и бутилки вино. Поръчах чаша бяло вино, като сервитьорът спази традицията и ми даде първо да го дегустирам. Беше невероятно и аз, без да се усетя, изпих две чаши. Стартирах с Antipasto misto con carne cruda, insalata russa e tomino al verde, класическо пиемонтско предястие от сурово телешко, руска салата и меко сирене томино с магданозов сос.

Последваха Agnolotti al sugo di arrosto, пълнени с месо и поляти с бавно печен сос, поръсени с пармезан. Когато помислих, че съм се наял, донесоха Stracotto al Barolo con crema di patate, телешко, задушено бавно в червено вино Бароло, поднесено върху копринено картофено пюре. Вечерта завърших с панакота с карамел и едно кафе. Ресторантът е малък и непретенциозен, но храната е от онези, за които си спомняте дълго след завръщането вкъщи.

Какво да видим в Торино 🗺

Да си призная, първоначално бях малко скептичен към Торино, защото не знаех много за него, а и една моя колежка ме попита: „Какво ще правиш там? Не е ли много индустриален този град?“ Замислих се наистина какво ще правя и тръгнах с едно на ум, но още с първите крачки по улиците на града направо се влюбих в него. Нямам търпение да ви разкажа за него.

Площад „Сан Карло“ (Piazza San Carlo)

Не е минало ден от престоя ми в Торино, в който да не съм преминал през площад „Сан Карло“. Местните го наричат „салото на Торино“ и веднъж като го видите, ще разберете защо. Изграден между 1638 и 1650 г. по проект на архитекта Карло ди Кастеламонте, площадът е замислен като монументално пространство, достойно за благородниците и важните обществени събития на тогавашния Торино. Правоъгълният му периметър е заграден от елегантни барокови сгради с аркади, под които се намират едни от най-старите и прочути кафенета в Италия, Caffè Torino и Caffè San Carlo, в чиито зали са седяли писатели, политици и аристократи в продължение на векове. В южния край на площада се издигат две почти идентични църкви, „Санта Кристина“ (Santa Cristina) и „Сан Карло“ (San Carlo), наречени близначките, защото са построени симетрично и са толкова сходни, че трябва да се вгледате внимателно, за да забележите разликите в архитектурните им стилове.

В центъра на площада се извисява конната статуя на херцог Емануеле Филиберто Савойски, известна сред местните като „Кавал ед бронз“ (Caval ‘d Brons), или „Бронзовият кон“. Статуята изобразява херцога в момента, в който прибира меча си в ножницата след победоносната битка при Сен Кентен от 1557 г., жест, символизиращ завръщането на мира. Бронзовата статуя е изваяна от скулптора Карло Марокети в Париж и е открита в Торино на 4 ноември 1838 г.

Площадът крие в себе си и една от най-забавните градски легенди в Торино. Под аркадите пред Caffè Torino в пода е вграден бронзов бас релеф на бик, символа на града, поставен там през 1930 г. Легендата гласи, че ако стъпите с крак върху определена анатомична част на бика и се завъртите наоколо, ще ви сполети щастие. Тази зона на бронзовата фигура е толкова изтъркана от десетилетия на желаещи успех, че блести като огледало. Самите жители на Торино гледат с усмивка на туристите, наредили се на опашка за малкото суеверно забавление, но мнозина от тях правят същото по традиция. Легендата за бика се вплита и в историята на самия град, чието название произлиза от келтската дума „тау“, означаваща „планина“, въпреки че мнозина погрешно смятат, че е свързано с латинската дума „taurus“ за бик. Интересното е, че друга стара легенда разказва как огромен бик, след като изпил цели варели с вино, се изправил срещу дракон, тероризирал района на днешен Торино, и го победил, с което спечелил свободата на хората. Оттогава бикът е символ на смелостта, силата и духа на Торино. А за да изпитате полагащото ви се щастие, просто се отбийте пред Caffè Torino и намерете бика в пода.

Фонтаните „По“ (Fontana del Po) и „Дора“ (Fontana de La Dora)

Точно зад площад „Сан Карло“, на малкия площад CLN (съкращение от Comitato di Liberazione Nazionale, което на български означава Национален комитет за освобождение), ще намерите два от най-интересните фонтана в Торино. Площадът е известен и като „Площада на двата фонтана“ и е своеобразна скрита перла, тъй като повечето туристи го подминават, привлечени от оживения „Сан Карло“ пред него. Двата фонтана са построени през 1936 г. в рамките на мащабно преустройство на Via Roma по проект на архитекта Марчело Пиачентини. За да се реши как да изглеждат фонтаните, е обявен конкурс, в който участват 55 предложения.

Победителят е скулпторът Умберто Баляони, чиито проекти се отличавали с оригинална идея, а именно да се изобразят двете реки на Торино в човешки образ. Фонтанът „По“ е изобразен като брадат мъж, лежащ по гръб с класове пшеница в лявата ръка, символизиращ плодородието на полетата, напоявани от реката. Фонтанът „Дора“ е представен като жена с плод в дясната ръка, въплъщаваща женственост, непредвидимост и трудолюбие.

Интересна подробност е, че в оригиналния проект вместо двете алегорични фигури е планирано да бъдат поставени статуи на Мусолини и крал Виторио Емануеле III, но в крайна сметка идеята е изоставена. Веднага след поставянето им фонтаните спират да работят поради проблеми с проникване на вода през стените на басейните и са ремонтирани и пуснати отново в употреба едва в началото на XXI век. За мистично настроените жители на Торино двата фонтана носят и дълбока символика, тъй като По се смята за слънчев и мъжки принцип, а Дора за лунен и женски, в съответствие с езотеричните традиции, свързани с града.

Улица „Рома“ (Via Roma)

Улица „Рома“ е главната улица на Торино и един от най-елегантните в Италия. Тя свързва гара Porta Nuova на юг с площад „Кастело“ на север, преминавайки право през сърцето на историческия център и пресичайки три от най-красивите площади в града, площад „Карло Феличе“, площад CLN и площад „Сан Карло“. Историята й започва на 10 юни 1587 г., когато херцог Карло Емануеле I решава да прокара нова улица, свързваща Кралския дворец с имението му Мирафиори, и за целта нарежда събарянето на съществуващи сгради, което на практика е първото мащабно отчуждаване на имоти в историята на Торино.

Първоначално улицата е наречена „Виа Нуова“, или „Новата улица“, и е открита в 1615 г. Днешното си название получава на 29 март 1871 г. в знак на уважение към Рим, новата столица на обединена Италия. В края на 30-те години на XX век улицата претърпява мащабно преустройство по поръчение на фашисткия режим и по проект на архитекта Марчело Пиачентини, който разрушава цели квартали, за да създаде монументалния й днешен вид. По двете й страни се простират непрекъснати аркади, под чиято сянка можете да се разхождате в пълен уют независимо от времето. Днес улица „Рома“ е търговската артерия на Торино, с луксозни бутици на Gucci, Hermès и Louis Vuitton, редом с исторически кафенета и галерии. Интересна подробност е, че именно тук, в аркадите на улица „Рома“, са заснети някои от прочутите сцени на оригиналния филм „Италианската работа“ от 1969 г.

Галерия „Сан Федерико“ (Galleria San Federico)

Ако минавате по улица „Рома“ и забележите елегантен вход с висок стъклен купол, влезте вътре без колебание. Галерия „Сан Федерико“ е покрита търговска галерия с Т-образна форма, свързваща улица „Рома“ с Via Bertola и Via Santa Teresa, и е един от най-красивите покрити пасажи в Торино. Построена е в началото на 30-те години на XX век по проект на инженера Джовани Канова и архитекта Виторио Бонаде Ботино върху основите на по-старата Галерия Ната от 1856 г. Стъкленият покрив, поддържан от изящни арки, залива пространството с естествена светлина и придава на галерията онзи особен чар на покрити аркади, познат от Париж и Милано.

Веднага след построяването й тук се настанява редакцията на прочутия вестник La Stampa, а в 1934 г. е открит и огромният Cinema Rex с 1500 места, преименуван по времето на Втората световна война на Cinema Dux и после на Cinema Lux, под което название работи и до днес като едно от най-значимите арт кина в Торино. Любопитна подробност е, че между 1965 и 1985 г. тук се е намирала и официалната централа на футболния клуб Ювентус. Режисьорът Дарио Ардженто избира галерията за място на действие в известния си филм на ужасите „Дълбоко червено“ от 1975 г., а сцените, заснети тук, се смятат за едни от най-запомнящите се в италианското кино. Галерията е отворена целодневно и входът е свободен.

Галерия „Субалпина“ (Galleria Subalpina)

На около два метра от площад „Сан Карло“, свързвайки площад „Кастело“ с площад „Карло Алберто“, се крие една от истинските перли на Торино. Галерия „Субалпина“ е открита на 30 декември 1874 г. по проект на архитекта Пиетро Карера и е вдъхновена от прочутите парижки покрити пасажи, превърнали се в символ на буржоазната култура на XIX век. Названието й идва от Банката на субалпийската индустрия, която финансира строителството й. Галерията е 50 метра дълга, 14 метра широка и 18 метра висока, а покривът й от стъкло и желязо залива пространството с мека дневна светлина.

По двете страни на централния коридор се низят елегантни магазини, антикварници и кафенета под ковани железни балкони на първия етаж, украсени с релефи в ренесансов и барoков стил. По времето на Втората световна война галерията е частично разрушена при бомбардировки, но е възстановена изцяло по оригиналните планове. Сред най-известните й обитатели е прочутото Caffè Baratti & Milano, основано още в 1858 г., чиито позлатени зали, огледала и щукатурни украси са едно от най-красивите кафенета в Торино. Тук се намира и Libreria Luxemburg, антикварна книжарница, призната за една от десетте най-красиви в света, чийто предшественик Libreria Beuf е основан в 1872 г. Любопитна подробност е, че именно тук режисьорът Дарио Ардженто е заснел финалната сцена на своя известен филм „Джало“.

Египетски музей (Museo Egizio)

Египетският музей се намира на Via Accademia delle Scienze 6, на няколко крачки от площад „Кастело“ и улица „Рома“, в сграда, която първоначално е служила като йезуитски колеж от XVII век. Основан е в 1824 г. от крал Карло Феличе Савойски, след като придобива огромната колекция от египетски артефакти, събрана от пиемонтския дипломат Бернардино Дровети по времето на мисиите му в Египет. Днес музеят разполага с над 40 000 експоната, от които около 3300 са изложени за постоянно, и е вторият по значимост египетски музей в света след този в Кайро.

Сред най-ценните му съкровища са статуята на Рамзес II, непокътнатата гробница на архитекта Ка и съпругата му Мерит, Кралският папирус, изброяващ всички египетски фараони за период от 1500 години, и прочутият еротичен папирус с 27 рисунки, крият в себе си истинска изненада за посетителите. Музеят е отворен в понеделник от 9:00 до 14:00 часа, а от вторник до неделя от 9:00 до 18:30 часа. Препоръчвам ви да купите билети предварително онлайн, защото музеят е много посещаван.

Трябва да призная обаче, че въпреки богатата колекция, посещението ми не остави добри спомени. Когато пристигнах в понеделник около 11:30 часа, охраната не ме пусна да си купя билет, въпреки че музеят работеше до 14:00 часа. Отношението беше изключително грубо и нелюбезно. Когато показах журналистическата си карта и попитах дали мога да вляза в това качество, тонът леко омекна, но впечатлението беше вече оставено. Честно казано, не ми допадна особено и самата концепция на музея, тъй като наблюдаването на артефакти, извадени от Египет и наредени в сграда в Торино, ми се стори лишено от естествения им контекст. Това, разбира се, е лично мнение и много посетители са абсолютно очаровани от музея.

Билети може да си вземете от официалният сайт на музеят от тук.

Дворец „Мадама“ и Крепостта Ахая (Palazzo Madama – Museo civico d’arte antica)

„Дворец „Мадама“ се издига в самото сърце на площад „Кастело“ и е може би най-богатата на история сграда в Торино, тъй като в нея могат да се открият следи от почти всяка епоха в историята на града. Историята му започва още в I век от новата ера, когато тук се е намирала източната порта на римския град Аугуста Тауринорум, чиито две шестнадесетстранни кули са частично запазени в основите на днешната сграда. През Средновековието на това място е построена крепост, преустроена по-късно в замък от принцовете на Ахая. В XVII век двете вдовствали регентки на Савойското херцогство, Кристина Французка и Мария Джовани Батиста Савойска, живеят тук и именно от тях дворецът получава своето название „Мадама“, тъй като и двете са известни с титлата „Мадама Роял“.

Барoковата фасада, обърната към площад „Кастело“, е добавена между 1716 и 1721 г. по проект на архитекта Филипо Юварра и е един от най-красивите примери на пиемонтския барок. Интересно е, че ако обиколите сградата, ще видите два съвсем различни архитектурни стила, тъй като средновековната страна е запазена в оригиналния си вид от северната страна.

Днес дворецът е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и в него се помещава Градският музей на древното изкуство, основан в 1860 г. Колекцията включва над 70 000 произведения от Средновековието до Барока, включително живопис, скулптура, осветени ръкописи, керамика, бижутерия и мебели. Честно казано, въпреки че бях чел много добри отзиви за двореца преди посещението, аз лично не бях особено впечатлен от него.

Най-много ми хареса гледката от върха на една от кулите, откъдето Торино се разстила пред очите ви в цялата си красота, както и великолепното стълбище, проектирано от Юварра, чиито мраморни стъпала и позлатени парапети наистина си струва да се видят. Дворецът се намира директно на площад „Кастело“ и е открит от понеделник до неделя от 10:00 до 18:00 часа, с изключение на вторник, когато е затворен. Първият вторник на всеки месец входът е безплатен.

Билети може да си вземете от официалният сайт на музеят от тук.

Кралският дворец (Palazzo Reale di Torino)

Ако трябва да посоча едно място в Торино, което ме е впечатлило най-много, без колебание ще кажа Кралският дворец. Намиращ се на площад „Кастело“, той е сърцето на савойската власт в продължение на над два века и е едно от най-добре запазените кралски жилища в цяла Европа.

Строителството започва в началото на XVII век по заповед на регентката Кристина Мария Французка, която иска достойна резиденция за двора след завръщането на сина й от гражданската война. За различните му части са работили едни от най-прочутите архитекти на епохата, включително Амедео ди Кастеламонте и прословутият Филипо Юварра. В 1997 г. дворецът е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО заедно с още 13 савойски резиденции.

Когато влезете вътре, ще разберете веднага защо Савоите са смятани за едни от най-разточителните европейски династии. Залите следват една след друга в непрекъсната поредица от позлатени тавани, скъпи фрески, фламандски гоблени и паркетни подове с невероятни инкрустации. Тронната зала е внушителна с пурпурния трон под балдахина, а Балната зала е толкова голяма и богато украсена, че трудно можете да си представите как е изглеждала пълна с хора в официални облекла.

Кралската оръжейница е отделна забележителност сама по себе си, с над 5000 оръжия, доспехи и военно оборудване, датиращи от праисторията до XIX век, и е смятана за една от най-значимите колекции от военно снаряжение в Европа. В Кралската библиотека пък се пазят изключително ценни ръкописи, сред които и автопортрет на Леонардо да Винчи, оригинален и невероятно добре запазен.

Особено внимание заслужава и Капелата на Светата плащаница, пристроена към двореца и проектирана от архитекта Гварино Гварини. Черният мрамор и спиралният купол на капелата са едни от най-смелите архитектурни решения на барока, а в нея е пазена прочутата Плащаница Туринска, за която мнозина вярват, че е погребалната покривка на Иисус Христос.

Кралските градини зад двореца са проектирани от Андре Льо Нотр, същия пейзажен архитект, създал градините на Версай, и предлагат приятна разходка след посещението на залите. Дворецът е отворен от вторник до неделя от 9:00 до 19:00 часа и е затворен в понеделник. Препоръчвам ви да си купите билет предварително онлайн, особено в туристическия сезон.

Билети може да си вземете от официалният сайт на музеят от тук.

Катедралата на Торино „Свети Йоан Кръстител“ (Cattedrale di San Giovanni Battista)

Катедралата „Свети Йоан Кръстител“ се намира на площад „Сан Джовани“, в непосредствена близост до Кралския дворец и дворец „Мадама“, и е единствената сграда в ренесансов стил в центъра на Торино. Построена е между 1491 и 1498 г. по заповед на кардинал Доменико дела Ровере и по проект на архитекта Амедео да Сетиняно върху основите на три по-стари раннохристиянски църкви от IV век. Белата мраморна фасада и строгите ренесансови линии я отличават ясно от барокарата архитектура, доминираща в останалата част на Торино.

Катедралата е прочута по целия свят преди всичко с едно нещо, Плащаницата Туринска, ленено платно с дължина 4,3 метра, за което се смята, че е погребалният саван на Иисус Христос, носещ отпечатъка на тялото му. Плащаницата се пази в катедралата от 1578 г. и е обект на безброй научни изследвания и богословски спорове. В 1997 г. избухва опустошителен пожар в капелата, но Плащаницата оцелява невредима, тъй като е предварително преместена за ремонтни работи. Входът в катедралата е безплатен и тя е отворена всеки ден от 7:00 до 19:00 часа с почивка от 12:30 до 15:00 часа.

Палатинска порта (Porta Palatina)

Палатинската порта се намира на площад „Чезаре Аугусто“, в непосредствена близост до катедралата и Кралския дворец, и е най-добре запазеният римски паметник в Торино. Построена в I век от нашата ера, тя е служила като северния вход на римския град Юлия Аугуста Тауринорум и е един от най-добре запазените примери на римска градска порта в цяла Европа. Двете шестнадесетстранни кули се извисяват на над 30 метра, а между тях се намират четири арки, две по-широки за коли и две по-тесни за пешеходци.

Пред портата стоят бронзови статуи на Юлий Цезар и Август, поставени там по времето на фашисткия режим в 30-те години на XX век като символ на латинските корени на града. В XVIII век Виторио Амедео II планирал да я събори в рамките на градоустройствените преустройства, но архитектът Антонио Бертола успял да го убеди да я запази. Впоследствие Савоите я използват като затвор.

Кулата „Моле Антонелиана“ (Mole Antonelliana)

Където и да погледнете в Торино, рано или късно погледът ви ще се спре на тесния й шпил, пронизващ небето над покривите на града. Кулата „Моле Антонелиана“ е визитката на Торино и един от най-разпознаваемите силуети в цяла Италия, дори изображението й е отпечатано върху италианската монета от два евроцента. Построена е по проект на архитекта Алесандро Антонели и историята й е толкова необичайна, колкото и самият й вид. В 1863 г. еврейската общност на Торино поръчва на Антонели да проектира синагога. Архитектът обаче има значително по-грандиозни идеи и строежът постепенно надвишава и планираната височина, и бюджета. Разочарованата еврейска общност продава незавършената сграда на Община Торино, която довършва строителството в 1889 г. Крайният резултат е кула с височина 167,5 метра, която по онова време е най-високата тухлена сграда в Европа.

В 1904 г. ураган унищожава статуята на върха й, заменена впоследствие от звезда. Половин век по-късно буря отново разрушава горната й 40-метрова секция, възстановена между 1958 и 1961 г. с добавена метална конструкция за укрепване. Днес в кулата се помещава Националният музей на киното, открит в 2000 г. и смятан за един от най-добрите в Европа. Панорамният стъклен лифт отвежда посетителите до наблюдателната площадка на върха, откъдето се открива невероятна гледка към Торино и Алпите в далечината. За съжаление аз не успях да вляза, защото нямаше налични билети. Моят съвет е да си купите предварително онлайн, в идеалния случай поне месец преди посещението ви, защото билетите се изчерпват много бързо. Музеят е отворен всеки ден без вторник от 9:00 до 19:00 часа, а в петък и събота до 20:00 часа.

Билети може да си вземете от официалният сайт на музеят от тук.

Площад „Виторио Венето“ (Piazza Vittorio Veneto)

Площад „Виторио Венето“ е най-големият площад в Торино и един от най-големите в цяла Италия, с площ от почти 40 000 квадратни метра и размери 360 на 111 метра. Местните го познават просто като „Пиаца Виторио“ и е едно от най-оживените места в града. Проектиран е в началото на XIX век като разширение на града към река По, а строителството е заповядано по времето на наполеоновата окупация, при иронична историческа случайност, тъй като когато площадът е завършен, Наполеон вече е победен и в изгнание. Оригиналното му название е площад „Виторио Емануеле I“, а след победата на Италия в битката при Виторио Венето в края на Първата световна война е преименуван в чест на събитието.

Площадът крие в себе си и една любопитна архитектурна тайна, терена му не е равен, а се снишава постепенно към реката с разлика в нивото от над 7 метра между горния и долния му край. Благодарение на умелите изчисления на архитектите обаче тази разлика е почти незабележима за окото. По времето на строителството на подземен паркинг в 2004 г. работниците намират 22 скелета от началото на XVIII век, за които изследванията от 2019 г. показват, че са почти сигурно жертви от Обсадата на Торино от 1706 г. Вечер площадът оживява с маси на кафенета и ресторанти под аркадите и е любимо място за традиционното италианско аперитиво.

Кафе „Елена“ (Caffè Elena)

В ъгъла на площад „Виторио Венето“, точно под аркадите с гледка към реката и църквата „Гран Мадре ди Дио“, се намери едно от най-старите и обичани кафенета в Торино. Кафе „Елена“ е открито в 1889 г. и оттогава запазва непроменен вида и духа си, с червени мраморни маси, дървени облицовки по стените, огледала и картини от началото на XX век. Тук, между 1889 и 1902 г., Джузепе Карпано усъвършенства рецептата за вермута, напитката от бяло вино и билки, изобретена в Торино в 1786 г. от неговия предшественик Антонио Бенедето Карпано и превърнала се в един от най-известните италиански аперитиви в света. Старата надпис „Carpano Vermuth“ все още е изписан на стъклото над входа и е свидетел на тази история.

Кафенето е било любимото място на прочутия туринови писател Чезаре Павезе, който е прекарвал часове на червените мраморни маси, пишейки страниците на своите романи сред огледалата и дървените облицовки. Кафе „Елена“ е едно от четирите исторически кафенета в Торино, в които може да поръчате традиционната „Кралска закуска на XIX век“, включваща бичерин с традиционни сладкиши. Гледката от масите на открито под аркадите към площада и реката е от онези, за които не е необходима особена причина.

Да разкажа малко и за кафето в Италия ☕

А сега е добър момент да кажем няколко думи за кафето в Италия изобщо. Аз съм от хората, които обичат да пият кафе бавно, да седнат, да се отпуснат и да го проточат половин час. В Италия не е така. Там кафето е бързо, малко и силно, на една глътка, понякога две, и готово. Звучи малко като претупана работа, но всъщност е точно обратното. Тази малка, концентрирана чашка ще ви освежи по начин, който не очаквате, и странното е, че не ви трябва повече.

Баровете са сърцето на тази култура и когато казвам барове, имам предвид традиционните стари италиански кафенета с дълги плотове, огледала по стените и витрини, в които десертите са наредени един до друг. Влизате, поръчвате, изпивате еспресото на крак и се връщате обратно в ежедневието си. Никой не седи с лаптоп, никой не губи времето. Основата на всичко е еспресото, малко, тъмно и много силно. Ако искате по-леко кафе, има макиато, същото еспресо, но с малко разбито мляко, което леко омекотява вкуса.

Капучиното е друга история, гъста пяна, топло мляко и еспресо в идеална пропорция, но има едно правило, което бързо ще научите, то е сутрешна напитка. Ако си го поръчате след обяд, рискувате барманът да ви погледне по начин, който казва достатъчно. За горещите дни пък има шакерато, еспресо, разклатено с лед и захар, докато се появи характерната пяна отгоре, леко, освежаващо и изненадващо елегантно. А каквото и кафе да си поръчате, винаги го сервират с малка чаша вода, пиете я преди, за да подготвите сетивата си, и след, за да освежите вкуса.

Църквата „Санта Мария дел Монте дей Капуцини“ (Chiesa di Santa Maria del Monte dei Cappuccini)

Ако търсите най-красивата панорамна гледка към Торино, пътят ви ще ви отведе отвъд моста „Виторио Емануеле I“, нагоре по стръмните пътеки на хълма Монте дей Капуцини. Изкачването изисква малко усилие и добри обувки, защото пътеките са стръмни, но наградата е гледка, която си заслужава всяка изминала крачка нагоре.

От наблюдателната площадка пред църквата Торино се разстила пред очите ви в цялата си красота, с река По, елегантния мост, площад „Виторио Венето“ и над всичко това стройният шпил на кулата „Моле Антонелиана“, а зад него в ясни дни се виждат снежните върхове на Алпите. Именно оттук е заснета знаменитата снимка на Торино с „Моле Антонелиана“ на фона на Алпите, която обикаля цял свят.

Самата църква е построена в късноренесансов стил, като строителството започва в 1583 г. и е завършено в 1656 г. по проект на архитекта Асканио Витоци и инженера Якомо Солдати. Тя е поверена на Ордена на капуцините, от когото хълмът и самата църква носят своето название. Вътре в нея се пази тялото на Свети Игнатий Санциански, а интериорът е богат на барокови картини и алтарни произведения. По времето на Обсадата на Торино от 1706 г. хълмът е служил като важен наблюдателен пункт.

Музеят на автомобила MAUTO (Museo Nazionale dell’Automobile di Torino)

За любителите на ретро автомобили и автомобилната история, MAUTO е място, което не може да се пропусне. Музеят се намира на Corso Unità d’Italia 40, в южната част на Торино, в непосредствена близост до квартала Лингото, и се достига много лесно с метролиния M1 до станция Lingotto.

Основан е в 1933 г. от Карло Бискарети ди Руфия и е един от най-прочутите автомобилни музеи в света, класиран сред петдесетте най-добри музея на планетата. Сградата е проектирана от архитекта Амедео Алберти и е открита за посещения през 1960 г., а след мащабна реконструкция по случай 150-годишнината на обединена Италия е разширена до 19 000 квадратни метра изложбена площ. В колекцията му се намират над 200 оригинални автомобила от 80 различни марки, представляващи осем страни, като историята на автомобила е разказана в хронологичен ред от първите парни коли от 1769 г. до най-съвременните Формула 1 болиди.

Сред най-ценните експонати са първият италиански автомобил Бернарди от 1896 г., Фиат от 1899 г., елегантният Ролс-Ройс Силвър Гост от 1914 г., легендарни Ferrari и Alfa Romeo от различни десетилетия. Любопитна подробност е, че в музея има и два симулатора, с които може да изпитате усещането от управлението на три от най-иконичните автомобили в колекцията по легендарни исторически писти.

Музеят е отворен в понеделник от 10:00 до 14:00 часа, а от вторник до неделя от 10:00 до 19:00 часа. Билети може да си вземете и на място.

Ювентус Арена (Allianz Stadium)

За футболните запалянковци посещението на Алианц Стадиум е почти толкова важно, колкото и разглеждането на историческия център на Торино. Ювентус е основан в 1897 г. и е един от най-успешните и популярни футболни клубове в света, известен с прякора си „Старата госпожа“ или на италиански „La Vecchia Signora“.

Прякорът идва от дългата и богата история на клуба, а черно-белите цветове на екипа му са вдъхновени от английския клуб Нотс Каунти, от когото Ювентус заимства нашивките си в далечната 1903 г. Стадионът е построен и открит в 2011 г. на мястото на предишния Стадио деле Алпи, снесен заради лошото му акустично и атмосферно качество. С капацитет от 41 507 места, Алианц Стадиум е първият собствен стадион на футболен клуб в цяла Италия, факт, с който Ювентус се гордее изключително.

Трибуните са само 7,5 метра от терена, което създава уникална атмосфера на близост с играчите. На стадиона са домакинствани финалът на Лига Европа от 2014 г. и финалът на Лигата на нациите от 2021 г. В комплекса се намират и музеят Й-Музеум, концептуален магазин и множество ресторанти. Препоръчвам да направите тур на стадиона с посещение на музея, единственият минус е, че по времето на моето посещение турът беше само на италиански.

Билети може да закупите от тук:

Ловна хижа „Ступиниджи“ (Palazzina di Caccia di Stupinigi)

Ако трябва да посоча едно място извън центъра на Торино, което абсолютно не бива да пропускате, без колебание ще кажа че това е ловната хижа „Ступиниджи“. Това е най-красивият дворец, който съм посещавал в живота си, и определено е скъпоценност, чиято стойност надминава много по-известни европейски резиденции. Разположена на около 10 километра югозападно от центъра на Торино, в малкото градче Ступиниджи, тя е проектирана от архитекта Филипо Юварра по поръчка на крал Виторио Амедео II Савойски и строителството започва в 1729 г. Въпреки скромното си название „ловна хижа“, сградата е всичко друго, но не и скромна.

Планът на двореца наподобява кръст на Свети Андрей, четири крила, разперени от централната овална зала като лапите на гигантска пеперуда, а на върха на купола горделиво стои бронзовият елен, символът на Ступиниджи, изваян от Франческо Ладате в 1766 г. Оригиналната скулптура е преместена вътре в сградата в 1992 г. и може да се види в специалната Зала на елена веднага след влизане, а върху купола днес стои точно копие. Централният салон е феноменален и когато за пръв път влезете в него, единствената ви реакция може да бъде да спрете и да гледате нагоре. Изпъстрен с фрески на братята Валериани, изобразяващи сцени от лов, с позлатени стуки и огромен стъклен купол, той прилича на бална зала от най-красивата приказка, която някога сте чели. Кралските апартаменти са не по-малко впечатляващи, с оригинални мебели, изработени от най-прочутите пиемонтски майстори Джузепе Мария Бонзанино и Пиетро Пифети. В целия дворец има 137 стаи и 17 галерии с обща площ от 31 000 квадратни метра.

Историята на двореца е изпъстрена с интересни личности и събития. Сред гостите му са руският цар Павел I, Наполеон Бонапарт, спрял тук на път за Милано за коронацията си за крал на Италия в 1805 г., и австрийският император Йозеф II. Наполеоновата галска карета от 1805 г. е запазена и до днес в двореца и е едно от най-интересните експонати. В XIX век дворцовият парк е бил дом на цял зоопарк с екзотични животни, включително африканския слон Фриц, подарен на крал Карло Феличе от управителя на Египет в 1826 г. Фриц живее тук 26 години, но в 1852 г. убива един от пазачите си и е умъртвен. Препарираното му тяло днес се пази в Природонаучния музей на Торино.

До Ловната хижа се стига с автобуси на градския транспорт от центъра на Торино, но на връщане аз лично не успях да се оправя с тях и ми се наложи да вървя около 2 километра пеш по шосето, докато стигна до трамвайната спирка. Затова препоръчвам предварително да проверите разписанието на автобусите, за да не изпаднете в същото положение като мен.

Базилика „Суперга“ (Basilica di Superga)

Базиликата „Суперга“ е едно от най-красивите и живописни места в Торино и се вижда от почти всяка точка на града, извисявайки се над всичко останало на хълма Суперга на 672 метра надморска височина. Историята й започва на 2 септември 1706 г., когато херцогът на Савоя Виторио Амедео II и принцът на Каринан Евгени Савойски се изкачват на хълма, за да наблюдават обсадения от французите Торино.

Коленичейки пред стара икона на Богородица, херцогът се заклева, че ако спечели битката, ще издигне на това място величествена базилика. Пет дни по-късно, на 7 септември, пиемонтските войски разбиват французите в решителна битка и херцогът спазва клетвата си. Строителството започва в 1717 г. по проект на архитекта Филипо Юварра и е завършено в 1731 г. По времето на строителството се оказало, че върхът на хълма е твърде тесен за базиликата, затова Юварра взема нечувано решение, отрязват близо 40 метра от върха на хълма, за да направят достатъчно място за сградата. Масивният купол се издига на 75 метра и е вдъхновен от купола на Базиликата „Свети Петър“ в Рим. В подземната крипта са погребани членове на савойската династия, херцози, крале на Сардиния и крале на Италия.

Базиликата обаче е свързана и с едно от най-трагичните събития в историята на италианския футбол. На 4 май 1949 г. самолет, превозващ целия отбор на Торино, известен като „Гранде Торино“, единственият клуб, давал десетима играчи едновременно на националния отбор, се разбива в подпорната стена зад базиликата при завръщане от приятелски мач в Лисабон.

Гъстата мъгла и силният вятър дезориентирали пилота, самолетът се отклонил от курса и се врязал в хълма. Всичките 31 души на борда загиват, включително 18 футболисти и трима известни спортни журналисти. На следващия ден половин милион жители на Торино излизат по улиците, за да изпратят последно своите герои. Шокът от катастрофата бил толкова голям, че националният отбор на Италия предпочита да пътува с кораб до Световното първенство в Бразилия през 1950 г. Следите от удара на самолета по стената на базиликата са запазени като мемориал и всяка година на 4 май привърженици на Торино се изкачват тук, за да почетат паметта на своите герои.

До базиликата може да се стигне по няколко начина, но аз категорично препоръчвам зъбчатата железница, известна като Транвия Саси-Суперга. Изграждането й започва в 1884 г. и след реконструкция в 1935 г. работи с електрическа тягa. Влакчетата тръгват от долната спирка в квартал Саси, до която може да се стигне с трамвай 15 от площад „Кастело“ за около 20 минути.

От долната спирка влакчетата тръгват на кръгъл час, а от горната на половин, затова е добре да проверите разписанието преди да тръгнете. Изкачването продължава около 20 минути и предлага невероятни гледки към Торино и долината на По по цялото протежение. Който иска може да се качи на купола на базиликата, но трябва да си вземе билет за това и да изкачи доста стъпала. Наградата обаче е незабравима гледка към Торино и Алпите, която си заслужава всяко усилие.

Торино има още много какво да предложи и времето ми не стигна за всичко. Има улици, в които не съм влязъл, кафенета, в които не съм седнал, и гледки, които не съм видял. Но именно затова ще се върна, и то с две обещания в джоба. Първото е да доведа баща ми тук, за да види музея на Фиат и да прекараме ден сред историята на любимите ни автомобили. Второто е да дойда с най-добрия си приятел на мач на „Старата госпожа“ в Алианц Стадиум и да изживея онова усещане, което изпитват всички футболни запалянковци.

Торино ще ме чака, за да изпълня тези обещания. Той е много търпелив град!