Буенос Айрес – градът на добрите ветрове и тангото

Европейска елегантност, съчетана с латиноамериканска страст – това е Буенос Айрес. Столицата на Аржентина живее с усещането за движение, което сякаш идва заедно с „добрите ветрове“, дали името на града.

Тук културата е навсякъде и се усеща във всяка разходка – в звука на тангото, който се носи от отворени врати, в оживлението на площадите, в разговорите в малките кафенета. От театри и музеи до артистични квартали и кулинарни открития, Буенос Айрес ще вдъхнови всеки един от вас и всяка една разходка по улиците ще открива нови щрихи към една цялостна картина.

Как се роди идеята 🇦🇷

Преди няколко години, докато четях един от любимите си романи „Мадам Екзюпери и звездите на небето“, един пасаж още от първите страници ме грабна:

Още докато четях тези редове, усетих един красив залез, спускащ се над старинни сгради, разположени по широк булевард, по чиито тротоари палмите леко се поклащат от топъл вятър, и ми се прииска да посетя този град. Знаех, че рано или късно този момент ще дойде. И той дойде!

Бях планирал пътуване до Япония, но предвид това, че през последните няколко години посещавах Азия, ми се прииска нещо ново и различно. С моите приятели, с които бяхме в Куба и Южна Корея, единодушно взехме решение, че трябва да посетим Южна Америка! Континент, който нито един от

Решихме да заложим на организиран тур, защото не ни се занимаваше с организацията и имахме информация, че на моменти там е доста опасно, а като за първи път не искахме да рискуваме. Затова се спряхме на организиран тур, който включваше посещение на 3 държави – Аржентина, Уругвай и Бразилия. Доверихме се на туристическа агенция „2М-КО“, за която имаше добри отзиви, но ние останахме доста разочаровани от цялостната им организация. Даване на грешна информация, избор на лоши хотели, лоша организация на времето, объркване на летище при важен полет, липса на билети в самолетите и стаи в хотелите бяха само част от нещата, поради които не бих препоръчал на нито един от вас да ги ползва. Въпреки това двете седмици, които прекарахме в Южна Америка, бяха невероятни и изпълнени с много положителни емоции, за които нямам търпение да споделя с вас.

Как пътувахме 🌍

До Буенос Айрес пътувахме с ITA Airways, както и на връщане от Бразилия. Не мога да кажа, че съм много доволен от тази авиокомпания като цяло, но положителното беше, че имахме близо 15-часов престой в Рим и се възползвах да се разходя отново в любимия ми град. Полетът от София до Рим беше около 1 ч. и 30 мин., а от Рим до Буенос Айрес – около 13 часа. Хубавото беше, че бяхме станали много рано сутринта, след това цял ден се разхождахме из любимите ми места в италианската столица и полетът беше късно вечерта, като след вечерята в самолета на третия час вече бях заспал. За придвижването до другите дестинации ще разкажа в следващите ми статии.

Трябва ли виза 📋

Не, не трябва виза за посещние в Аржентина. Може да пребивавате тук до 90 дни без виза с туристическа цел.

Най-важното нещо, което трябва винаги да е с вас е паспортът ви! Още от влизането в страната вие се регистрирате с него и той служи при настаняването в хотели и т.н. Препоръчително е да не го носите със себе си и да го оставите на съхранение в хотела!

Интернет 🌐

В голяма част от хотелите и заведенията има много добър Wi Fi, така че може да ползвате него. Но аз ви препоръчвам предваритено да си вземете и eSim карта. Първо трябва да проверите дали телефонът ви е съвместим с eSim картите, които са много удобни и не се налага да взимате физическа карта и да махате вашата карта, за да имате интернет. Ако телефоните ви са съвместими, то аз бих ви препоръчал да ползвате Airalo – предлагат карти и пакети както за отделни държави, така и за определени райони. Лично аз ползвах пакет за Южна Америка и останах много доволен, зашото пакета важеше както за Аржентина, така и за Уругвай и Бразилия. В случай, че решите да ги ползвате използвайте код IVAN7849, за да получите 3,00 EUR отстъпка.

Език и комуникация 🔠

Официалният език в Аржентина е испански, но когато пристигнете в Буенос Айрес, ще чуете неговата местна разновидност, известна като Castellano Rioplatense. Той има няколко специфични особености, които е полезно да знаете. Най-отличителната черта е произношението на буквите „ll“ и „y“, които местните произнасят като мек звук „ш“. Така например думата calle, която означава улица, ще я чуете като „каше“, а местоимението yo (аз) звучи като „шо“.

Друга важна разлика е употребата на местоимението vos вместо общоприетото в Испания tú за обръщение в единствено число. Това води и до леки промени в спрежението на глаголите, но не се притеснявайте – дори да използвате стандартната форма tú, всеки ще ви разбере без никакъв проблем.

По отношение на английския език, в повечето хотели, големи ресторанти и туристически центрове ще можете да общувате свободно. Въпреки това, в по-малките квартални магазини, в такситата или докато се разхождате извън утъпканите маршрути, е добре да знаете няколко основни фрази на испански. Поздрави като Hola и думи на учтивост като Gracias и Por favor винаги се приемат добре. Практични въпроси като ¿Cuánto cuesta? за цената или La cuenta, por favor за сметката в ресторант ще направят престоя ви значително по-лесен.

Валута и начини на плащане 💵

Валутата в Аржентина е аржентинско песо (ARS), чийто символ е $, също като американския долар, което понякога може да бъде объркващо. Преди да планирате бюджета си обаче, е ключово да разберете икономическата ситуация в страната. Поради високата инфлация съществуват два основни валутни курса: официален и неофициален, известен като „dólar blue“ (син долар). Тази ситуация е резултат от десетилетия на икономическа нестабилност и поредица от кризи, които са накарали аржентинците да изгубят доверие в собствената си валута. В резултат на това щатският долар се е превърнал в предпочитано средство за спестяване и реална мярка за стойност.

Именно заради това най-добрият финансов съвет за пътуването ви е да носите щатски долари в брой. Това е най-сигурният начин да получите най-добра стойност за парите си. Доларите могат да бъдат обменени по курса „dólar blue“ в неофициални обменни бюра, наречени „cuevas“, което в превод означава „пещери“. Не си представяйте нещо мрачно – това често са малки офиси, дискретно скрити в обикновени сгради. За да ги намерите, просто се разходете по някоя от централните търговски улици като „Флорида“ и се ослушайте за хората, които почти напевно повтарят „Cambio, cambio, dólar!“. Те ще ви насочат към най-близкото бюро. Друг сигурен метод е предварително да си обмените песо преди да заминете.

Плащането с кредитна или дебитна карта е възможно в по-големите хотели и магазини, но имайте предвид, че трансакциите често се обработват по официалния курс. Допълнително на някой места може да има разлика в сумите, които плащате в брой или с карта, защото търговците начисляват и банковата такса към стойността, която те трябва да заплатят към банката. Също така е силно препоръчително да избягвате използването на банкомати, които освен неизгодния курс, налагат високи такси и имат много ниски лимити за теглене. В повечето случаи, плащането в брой си остава най-разпространеният и изгоден вариант почти навсякъде.

Сигурност 🆘

Буенос Айрес е голям и динамичен град, и подобно на всеки мегаполис по света, изисква доза разумна предпазливост. Като цяло, в туристическите и централните квартали като Палермо, Реколета и Пуерто Мадеро ще се чувствате напълно спокойни, особено през деня. Основните рискове са свързани с дребни престъпления като джебчийство, затова е важно да бъдете нащрек, особено на места с много хора – в градския транспорт, по оживени търговски улици или на пазари. Често се използва техниката на разсейването, при която някой ви заговаря или „случайно“ ви бута, докато съучастникът му се възползва от момента.

Някои квартали обаче изискват по-специално внимание. Най-известният пример е Ла Бока, домът на колоритната уличка Каминито и стадиона „Ла Бомбонера“. Въпреки че това е една от най-големите атракции на града, важно е да знаете, че туристическата зона е сравнително малка. Околните улици могат да бъдат опасни, особено след като тълпите се разотидат. Най-добрият съвет е да посетите квартала през деня, в светлата част, и да планирате да си тръгнете най-късно около 17:00 часа. След този час е препоръчително да не се разхождате из района пеша.

Общите правила за сигурност са валидни с пълна сила и тук. Не носете със себе си големи суми пари в брой и дръжте чантата или раницата си пред вас, когато сте в тълпа. Избягвайте да показвате скъпа техника като фотоапарати и телефони повече от необходимото. През нощта се придържайте към добре осветени и оживени улици и използвайте доказани транспортни приложения или радио таксита, вместо да спирате произволни коли на улицата.

Настаняване 🏡

Буенос Айрес предлага огромно разнообразие от места за настаняване, от луксозни хотели и бутикови къщи за гости до практични апартаменти под наем. Изборът на квартал е от ключово значение за цялостното ви преживяване. Най-популярните райони сред туристите са Палермо и Реколета, известни със своята сигурност, красива архитектура, зелени паркове и изобилие от кафенета и ресторанти. Централната част, известна като Microcentro, също е отличен избор, особено за тези, които искат да са в сърцето на събитията и близо до основните исторически забележителности.

Аз лично по време на моя престой отседнах в хотел Hotel NH Collection Buenos Aires Jousten и останах изключително доволен. Самите стаи бяха много чисти и уютни, а закуската, която се предлагаше, беше вкусна, макар и мястото за нея да беше малко ограничено в по-натоварените часове. Най-голямото предимство на хотела обаче е неговото стратегическо местоположение. Той се намира точно срещу входа на метростанция, което прави придвижването из огромния град изключително лесно. На пешеходно разстояние от няколко минути се намира известната търговска улица „Флорида“, а съвсем наблизо е и емблематичният площад „Пласа де Майо“. За приятна вечерна разходка, обновеният пристанищен район Пуерто Мадеро, пълен с отлични ресторанти, е само на десетина-петнадесет минути пеша.

Независимо кой квартал изберете, препоръчително е да направите резервацията си предварително. Това е особено важно, ако пътувате в пиковия туристически сезон (от декември до февруари), за да си осигурите по-добри цени и по-голям избор.

Къде да хапнем 🍗

Кухнята на Аржентина е истинско удоволствие, особено ако сте любители на месото. Почти всичко тук се върти около прочутото телешко, което се приготвя на скара, наречена parrilla. Най-голямата им гордост е asado – традиционното барбекю, което е любим начин за събиране на семейства и приятели, докато различни видове месо се пекат бавно на жар.

Не пропускайте да опитате и местните empanadas – малки печени тестени изделия с всякакъв пълнеж, както и уличната класика choripán – сандвич с вкусна наденица. За десерт всичко е с dulce de leche – гъст карамелен крем, който ще откриете навсякъде. А по заведенията веднага ми направи впечатление, че сервират бирата в големи стъклени бутилки от по един литър, които хората споделят на масата.

Ние нямахме предварително набелязани места, в които да се храним. Просто се разхождахме из улиците и когато някое заведение ни привлечеше с атмосферата си, влизахме да го пробваме. Така попаднахме на две страхотни места, които силно мога да препоръчам.

Първото е El Establo – превъзходен ресторант, в който спряхме за обяд. Порциите, които ни донесоха, бяха наистина огромни, а храната беше изключително вкусна. Другото място, което много ми хареса, беше Costa Club Café. Намира се точно до площада с Обелиска и масите му са на самата улица. Докато седяхме там, една двойка танцуваше танго буквално на метри от нас.

Самият собственик дойде да ни вземе поръчката и ни препоръча какво да опитаме – и се оказа напълно прав. Беше едно от онези малки, но запомнящи се преживявания, които правят всяко пътуване специално.

Градски транспорт и трансфер до летището

Придвижването в Буенос Айрес е сравнително лесно, но изисква малко предварителна подготовка, особено що се отнася до летищата.

Летище и трансфер ✈️

Буенос Айрес се обслужва от две основни летища. Международното летище Министро Пистарини (EZE), по-известно като Езейза, се намира на около 35 километра извън града и обслужва повечето международни полети. Другото е Аеропарке Хорхе Нюбъри (AEP), което е разположено в самия град, в квартала Палермо, и от него се изпълняват предимно вътрешни и някои регионални полети. За да стигнете от и до тях, имате няколко варианта – официални таксита, приложения като Uber или предварително уговорен трансфер.

Тук е важно да споделя и една наша екстремна случка, която ще ми служи за привер защо винаги трябва да проверявам внимателно билетите. В последния ни ден трябваше да летим от Буенос Айрес към водопадите Игуасу. Полетът ни беше от градското летище Аеропарке. Ден по-рано бяхме получили имейл за промяна в часа на излитане, но не обърнахме внимание на други детайли. Когато пристигнахме на летището, се оказа, че освен часът, авиокомпанията е сменила и летището на излитане. Наложи се светкавично да прекосим целия град в трафика, за да стигнем до международното летище Езейза и да не изпуснем полета си.

Градски транспорт 🚊

Градският транспорт в Буенос Айрес е добре развит и предлага няколко основни опции. Градът разполага с огромна мрежа от автобуси, наречени colectivos, както и удобна система на метрото, която местните наричат Subte. По време на нашия престой ние използвахме основно метрото. То има шест линии, с които може да се стигне до почти всяка една точка на града, и е много удобно. Метрото има и богата история – тук се намира първата метролиния, построена в Южна Америка, открита още през 1913 година. Придвижването с него е изключително лесно, тъй като не се нуждаете от специални карти или билети. Плащането става директно на турникетите с безконтактна дебитна или кредитна карта.

Автобусите също са удобен начин за придвижване и при тях плащането става по същия лесен начин – с кредитна или дебитна карта. Качването е от предната врата, където се намира и апаратът за таксуване, а слизането става от задната. Тук ми направи силно впечатление нещо много интересно. На спирките хората не се струпват, а се подреждат в перфектна опашка един зад друг и всеки търпеливо изчаква своя ред, без никакво бутане или предреждане.

Една от вечерите преживяхме истинско приключение с един от нощните автобуси. Бяхме на бар в модерния квартал Палермо, в частта, известна като Сохо, и си тръгнахме около 1:30 през нощта. Хванахме нощен автобус номер 93, за да се приберем. Шофьорът караше с висока скорост из празните улици и спираше изключително рязко. Още преди автобусът да е спрял напълно на спирката, той отваряше вратите и хората трябваше да слизат почти в движение. В нашата група веднага започнаха майтапи как точно ще успеем да скочим и ние от този автобус. Беше много забавно и със сигурност дълго ще помним това забавно придвижване в аржентинската столица.

Кратка история на Буенос Айрес 📜

Историята на Буенос Айрес е също толкова пъстра и драматична, колкото тангото, което се танцува по улиците му. Всичко започва през 1536 г., когато испанските конкистадори правят първия си опит да основат град на брега на Рио де ла Плата, който наричат „Санта Мария дел Буен Айре“. Този първи град обаче не просъществува дълго. Близо 40 години по-късно, през 1580 г., испанците се завръщат и този път успяват да положат основите на града, който познаваме днес.

Истинският възход на Буенос Айрес започва в края на XIX и началото на XX век, когато огромна вълна от европейски имигранти, предимно от Италия и Испания, залива бреговете му. Тогава богатият аржентински елит, вдъхновен от европейските столици, започва мащабно преобразяване на града. По основните булеварди и площади изникват величествени сгради в стил френски боз-ар и ар нуво. Именно този архитектурен разкош носи на Буенос Айрес прозвището „Париж на Южна Америка“, въпреки че на мен лично широките булеварди и пищните фасади много повече ми напомняха на Мадрид.

Любопитен факт!

Знамето на Аржентина символизира връзката между небето и ветровете

Знамето на Аржентина е с две небесносини ивици, които представляват ясното небе, а бялата в средата – облаците. Тези цветове са избрани от националния герой Мануел Белграно по време на войната за независимост, за да отличи своите войски от испанските.

Златното слънце в центъра е известно като „Слънцето на май“ и е мощен символ на раждането на нацията. Легендата разказва, че то е пробило през облаците в деня на Майската революция през 1810 г., което е прието като знак за надежда. Неговото човешко лице е препратка към бога на слънцето при инките, Инти, и символизира зората на една нова, независима държава.

Именно в тази смесица от култури, в пристанищните квартали като Ла Бока, се ражда и тангото. Първоначално то е танц на бедните имигранти – израз на тяхната самота, носталгия и неизказани страсти, смесица от африкански ритми и европейски мелодии. Дълго време е смятан за скандален и е бил танцуван само в баровете и публичните домове на крайните квартали. Световната му слава идва, когато аржентински музиканти го пренасят в Париж, където европейският елит е запленен от неговата драматичност. Едва след като е прието в салоните на Европа, тангото се завръща в Буенос Айрес като уважавано изкуство и се превръща в най-яркия символ на аржентинската душа.

Невъзможно е да се говори за историята на Аржентина през XX век, без да се спомене една от най-емблематичните ѝ фигури – Ева Перон, или Евита. Родена в бедно семейство, тя пристига в Буенос Айрес с мечтата да стане актриса. Съдбата я среща с полковник Хуан Перон, за когото по-късно се омъжва и който става президент на Аржентина. Като първа дама, Евита се превръща в духовен лидер на нацията. Тя се бори за правата на работниците и жените и се превръща в идол за бедните. Трагичната ѝ и ранна смърт от рак на едва 33-годишна възраст я превръща в светица в очите на народа и завинаги я превръща в легенда.

Днес Буенос Айрес е точно това – една завладяваща смесица от европейска елегантност, латиноамериканска страст и една неповторима собствена душа, изкована от милиони човешки съдби. За това предлагам да се разходим и сред неговите забележителности, за да придобиете по-добра представа за аржентинската столица.

Какво да видим в Буенос Айрес 🗺

Надявам се, че полезната информация ви е била от полза. А сега, нека заедно се впуснем в най-вълнуващата част – ще ви покажа Буенос Айрес, такъв, какъвто го видях и усетих аз, с цялата му красота, хаос и неподправена страст.

Пласа де Майо (Plaza de Mayo)

Нашата разходка из забележителностите на Буенос Айрес започва от неговото политическо и историческо сърце – Пласа де Майо (Plaza de Mayo). Това е мястото, където е положено началото на всичко. Още с основаването на града през 1580 г. това пространство е определено за централен площад, или Plaza Mayor, както е било прието в испанските колонии. През вековете той е бил сцена на всичко – от пазар за роби и арена за борба с бикове до мястото, където гражданите се събират, за да чуят най-важните новини.

Името си, което означава „Майски площад“, получава в чест на Майската революция. На 25 май 1810 г. именно тук се събират гражданите на Буенос Айрес, които принуждават испанския вицекрал да се оттегли и формират първото местно правителство. Този акт поставя началото на дългия път към независимостта на Аржентина. В центъра на площада се издига Пирамидата на Май (Pirámide de Mayo), най-старият национален паметник в града, построен през 1811 г., за да отбележи първата годишнина от революцията.

В по-новата история площадът става световноизвестен със смелите протести на „Майките от Пласа де Майо“. От 1977 г. насам всяка четвъртък следобед тук се събират майки и баби, чиито деца са били отвлечени и „изчезнали“ по време на военната диктатура (1976-1983 г.). Като мълчалив, но мощен символ на тяхната борба, върху настилката на площада са изрисувани бели кърпи, които те са носели на главите си. Днес Пласа де Майо продължава да бъде основното място за национални чествания, но и за политически протести, запазвайки ролята си на живата сцена на аржентинската нация.

Около площада са разположени някои от най-важните сгради в страната, сред които президентският дворец Каса Росада (Casa Rosada), историческата сграда на кметството Кабилдо (Cabildo) и главната католическа църква Катедрала Метрополитана (Catedral Metropolitana).

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Plaza de Mayo.

Каса Росада (Casa Rosada)

Една от най-разпознаваемите сгради в цяла Южна Америка е президентският дворец Каса Росада (Casa Rosada), или „Розовата къща“. Тя служи като официално седалище на изпълнителната власт и е работното място на президента на Аржентина. Сградата, която виждаме днес, всъщност е построена в края на XIX век, като обединява две по-стари, отделни постройки – старата пощенска станция и предишния президентски офис. Те са свързани с голяма централна арка, която завършва архитектурния облик.

Най-отличителната ѝ черта, разбира се, е нейният цвят, за чийто произход се разказват две основни легенди. Според едната, по-практична версия, през XIX век в боята се е смесвала кравешка кръв. Смятало се е, че това я прави по-устойчива на влажния климат на Буенос Айрес. Другата, по-символична история, гласи, че президентът Доминго Сармиенто е наредил сградата да се боядиса в този цвят, за да се сложи край на кръвопролитните граждански войни. Цветът е получен чрез смесването на червения цвят на федералистите и белия на унитаристите – двете основни враждуващи политически фракции в страната.

Разбира се, най-прочутата част от фасадата е централният балкон, превърнал се в световен символ благодарение на Ева Перон. Именно от този балкон Евита е произнасяла своите пламенни речи пред хилядите си поддръжници, събрани на площада. Зад сградата се намира и нейният музей, Музео Каса Росада (Museo Casa Rosada), който разказва историята на Аржентина чрез различни артефакти, свързани с нейните президенти.

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Plaza de Mayo.

Католическа катедрала на Буенос Айрес (Catedral Metropolitana)

От другата страна на Пласа де Майо се издига внушителната Катедрала Метрополитана (Catedral Metropolitana), главната католическа църква в Буенос Айрес. Нейният външен вид често изненадва посетителите, тъй като монументалната ѝ фасада с дванадесет коринтски колони напомня повече на древногръцки храм, отколкото на традиционна католическа катедрала. Този неокласически стил е резултат от дългия и сложен процес на строеж, който продължава няколко века. Първата скромна църква на това място е построена още през XVI век, но сградата е била разрушавана и строена наново цели шест пъти.

Сегашната сграда е завършена в основни линии през XVIII век, но фасадата е добавена чак през XIX век. Тимпанът над колоните е украсен с впечатляващ барелеф, който изобразява библейската сцена на срещата на Яков с неговия син Йосиф в Египет – алегория за обединението на аржентинския народ след годините на граждански войни.

Вътрешността на катедралата е в пълен контраст с изчистената фасада. Подът е покрит с красиви венециански мозайки, а интериорът е пищен, в стил необарок. Тук, в една от нишите, се намира и една много стара и почитана дървена статуя, известна като Cristo de los Buenos Aires (Христос от Буенос Айрес). Това, което ми разказаха на място, беше изключително интересно – заради огромната си любов към футбола, много от местните наричат статуята „Исус Христос на футбола“.

Най-важното място в катедралата обаче е мавзолеят на генерал Хосе де Сан Мартин, националният герой на Аржентина. Неговият саркофаг, изработен от черен мрамор, се пази от три женски фигури, символизиращи трите нации, на които той е донесъл свобода. Саркофагът е леко наклонен, като според легендата това е изпълнение на последното му желание – главата му да почива на земята, сякаш е готов да стане и отново да защити родината си.

Катедралата е известна и с това, че преди да бъде избран за папа, сегашният папа Франциск е служил тук като архиепископ на Буенос Айрес в продължение на повече от 15 години.

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Plaza de Mayo или линия D станция Catedral.

кметството Кабилдо (Cabildo)

Сгушена между по-късните и пищни сгради на Пласа де Майо, се намира елегантната бяла колониална сграда на Кабилдо (Cabildo). Това е било седалището на градската управа по време на испанския вицекралски период и е една от малкото оцелели сгради от тази епоха. Тя е построена през XVIII век и е била свидетел на най-важните събития, оформили нацията.

Сградата, която виждаме днес, обаче е значително по-малка от оригиналната. Първоначално тя е имала единадесет арки, но в края на XIX и началото на XX век, при прокарването на големите булеварди Авенида де Майо (Avenida de Mayo) и Диагонал Сур (Diagonal Sur), част от крилата ѝ са били разрушени, оставяйки я със сегашните пет арки. Централната часовникова кула също е претърпяла множество промени през годините.

Най-голямото историческо значение на Кабилдо идва от ролята му в Майската революция от 1810 г. Именно от централния балкон на тази сграда на 25 май е обявено създаването на първото автономно правителство на Аржентина, което е решаващата първа стъпка към независимостта от Испания. Това превръща Кабилдо в люлката на аржентинската държавност.

Днес Кабилдо е превърнато в Национален исторически музей на Кабилдо и Майската революция. Вътре ще видите предмети, документи и картини от XVIII век, които разказват историята на революцията и колониалния живот в града.

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Plaza de Mayo или линия Е станция Bolívar.

Кафе Тортони (Café Tortoni)

На кратка разходка от Пласа де Майо по булевард Авенида де Майо се намира най-старото и прочуто кафене в Аржентина – Кафе Тортони (Café Tortoni). Основано през 1858 г. от френски имигрант, то е живо въплъщение на златната епоха на Буенос Айрес. С прекрасната си фасада и бохемски дух, то се е превърнало в институция и задължителна спирка за всеки гост на града.

Атмосферата вътре ще ви пренесе в един друг свят – с мраморни масички, стени, облицовани с тъмно дърво, красиви витражи и старинни полилеи. През годините това е било любимото място за срещи на най-известните артисти, писатели и политици на Аржентина. По масите му са седели фигури като писателят Хорхе Луис Борхес, кралят на тангото Карлос Гардел и дори Алберт Айнщайн по време на посещението си в града. В сутерена на кафенето има и малка зала, където вечер се провеждат танго представления.

Популярността му обаче си има и своята цена. Пред входа почти винаги има огромна опашка от чакащи. Важно е да знаете, че не може просто да влезете, за да разгледате и да направите снимки. Задължително е да изчакате да ви настанят на маса и да си поръчате нещо. Ние също застанахме на опашката с надеждата да влезем, но когато разбрахме, че чакането ще продължи повече от час, решихме да се откажем и да му се насладим само отвън.

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Piedras.

Музеят на Мате (Museo de la Yerba Mate)

Тъй като се отказахме да чакаме на огромната опашка за Кафе Тортони, преминахме към следващата точка от плана си. Ние предварително знаехме, че точно до прочутото кафене се намира Музеят на Мате (Museo de la Yerba Mate), и решихме, че това е перфектният момент да го посетим и да се потопим в друга, не по-малко важна част от аржентинската култура.

Още с влизането ще разберете, че матето е много повече от напитка за аржентинците – то е ежедневен ритуал и символ на приятелство. В музея е разказана цялата му история. Ще видите как всичко започва от индианците гуарани, които първи откриват тонизиращите свойства на листата от дървото йерба мате. По-късно напитката става неизменна част от живота на гаучосите – аржентинските каубои, а днес се пие навсякъде и от всички.

Традиционно матето се приготвя и пие от специални съдове. Класическият съд, наречен калабас, се прави от изсушена и издълбана кратуна. Напитката се пие през метална сламка, наречена бомбиля, чийто долен край е разширен и има малки дупчици, които действат като филтър и не пропускат ситните листенца.

Разбира се, посещението ни завърши с дегустация. Това беше първият ми досег с автентичното мате и бях много любопитен. Трябва да си призная обаче, че вкусът му не ми допадна особено. Напитката е доста силна, с отчетлив горчив и тревист вкус, който е много различен от всичко, което бях опитвал досега. Въпреки това, преживяването определено си струваше, защото това е най-добрият начин да се докоснеш до един от най-важните елементи на местната култура.

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Piedras.

Конгреса на аржентинската нация (Congreso de la Nación Argentina)

На западния край на Авенида де Майо се издига монументалната сграда на Конгреса на аржентинската нация (Congreso de la Nación Argentina). Тя е седалище на законодателната власт в страната и веднага впечатлява със своето величие и мащаб. Строежът ѝ започва в края на XIX век и е завършен в началото на XX век, като е вдъхновен от големите правителствени сгради в Европа и САЩ. Архитект е италианецът Виторио Меано, който обаче е убит преди да види проекта си завършен, и работата е довършена от белгиеца Жул Дормал.

Сградата е изградена в неокласически стил, като най-отличителният ѝ елемент е огромният 80-метров купол, който доминира над силуета на града. Куполът е изработен от бронз и с времето е придобил характерния си зеленикав цвят. На върха на главния вход ще видите и впечатляваща бронзова скулптура на квадрига – колесница, теглена от четири коня, която символизира триумфа на Аржентинската република.

Пред сградата на Конгреса се разпростира огромният Площад на Конгреса (Plaza del Congreso). Той е един от най-големите в Буенос Айрес и е традиционно място за масови демонстрации и политически митинги. В центъра му се намира Паметникът на двата конгреса (Monumento de los dos Congresos). Той е посветен на двата ключови законодателни акта, довели до независимостта – Асамблеята от 1813 г. и Конгреса от Тукуман от 1816 г.

На площада ще откриете и няколко други интересни неща. Тук се намира Нулевият километър (Kilómetro Cero) – малък монолит, от който официално започва измерването на всички национални магистрали в Аржентина. Недалеч от него стои и една от оригиналните бронзови отливки на прочутата скулптура на Роден „Мислителят“ (The Thinker), поставена тук още през 1907 г.

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Congreso.

Паласио Бароло (Palacio Barolo)

На Авенида де Майо, съвсем близо до сградата на Конгреса, ще видите една сграда, която сякаш е излязла от страниците на фантастичен роман – Паласио Бароло (Palacio Barolo). Когато е завършена през 1923 г., тя е била най-високата сграда в цяла Южна Америка. Но това, което я прави наистина специална, не е височината ѝ, а невероятната история, скрита в нейната архитектура.

Сградата е поръчана от италианския текстилен магнат Луис Бароло и е проектирана от неговия сънародник, архитекта Марио Паланти. Бароло е бил голям почитател на Данте Алигиери и е бил обсебен от идеята, че Европа ще бъде унищожена от войни. Неговата голяма мечта е била да пренесе тленните останки на Данте в Буенос Айрес и да ги положи в сграда, която да служи като мавзолей. Затова цялото Паласио Бароло е замислено като едно архитектурно превъплъщение на „Божествена комедия“.

Символиката е вплетена във всеки детайл. Височината на сградата е точно 100 метра, колкото са песните в поемата. Тя е разделена на три части, също като творбата на Данте. Приземието и сутеренът представляват Ада (Inferno), етажите от 1 до 14 са Чистилището (Purgatorio), а от 15 до 22 са Раят (Paradiso). Архитектурата става все по-изчистена и светла, докато се изкачвате нагоре, символизирайки пътя на душата към спасението.

На върха на сградата се намира мощен фар, който символизира Бог. Според първоначалния замисъл, неговият лъч е трябвало да се вижда чак до Монтевидео в Уругвай, където същият архитект е построил сграда близнак – Паласио Салво (Palacio Salvo). Днес сградата се използва основно за офиси, но се организират и туристически обиколки.

До тук може да стигнете с метрото – линия A и слезете на станция Saenz Peña.

Булевард 9-ти юли (Avenida 9 de Julio)

Няма как да посетите Буенос Айрес и да не преминете по най-известния му булевард – Авенида 9-ти юли (Avenida 9 de Julio). Името му е в чест на деня, в който Аржентина обявява своята независимост – 9 юли 1816 г. Това, което прави булеварда толкова впечатляващ, е неговата широчина. Дълго време той е смятан за най-широкия булевард в света. Със своите централни платна, зелени площи и двете локални улици отстрани, общата му широчина достига до 144 метра. Пресичането му пеша си е истинско малко приключение, което се случва на няколко етапа.

Проектът за булеварда е замислен още в края на XIX век, но реализацията му отнема десетилетия заради мащабните разрушения на сгради, които са били необходими. Първата му част е открита през 1937 г., а в сегашния си вид е завършен чак през 80-те години на XX век.

В сърцето на булеварда, на пресечката му с Авенида Кориентес, се намира най-големият символ на Буенос Айрес – Обелискът (Obelisco). Той е построен само за 31 дни през 1936 г., за да отбележи 400-годишнината от първото основаване на града. Със своята височина от 67,5 метра, той е не само централна точка на града, но и любимо място за събирания при национални празници и големи спортни победи.

По протежението на Авенида 9-ти юли ще видите и няколко други забележителности. Една от тях е сградата на Министерството на здравеопазването, на чиято фасада са монтирани два огромни стоманени портрета на Ева Перон. Тук се намира и прочутият оперен театър Театър Колон (Teatro Colón). Да се разходите по този грандиозен булевард, заобиколени от неспирния поток от автомобили и величествени сгради, е едно от най-автентичните преживявания в аржентинската столица.

Тъй като булевардът пресича почти целия център на града, до него може да се стигне много лесно с няколко линии на метрото, като най-централните станции са 9 de Julio (линия D) и Avenida de Mayo (линия A).

Театър Колон (Teatro Colón)

На ръба на грандиозния булевард Авенида 9-ти юли се намира една от иконите на световната култура – Театър Колон (Teatro Colón). Признат от всички специалисти като един от петте най-добри оперни театъра в света, той е прочут най-вече със своята съвършена акустика. Сградата, която виждаме днес, е втората с това име. Нейният строеж продължава близо 20 години и тя отваря врати триумфално през 1908 г.

Архитектурният му стил е еклектичен, като умело съчетава елементи от италианския ренесанс, немския барок и френската пищност, което му придава уникално и величествено излъчване. Вътре ще бъдете посрещнати от разкош и величие, особено в прочутия Златен салон (Salón Dorado), който е вдъхновен от Версайския дворец и се използва за камерни концерти.

Основната зрителна зала е с форма на подкова, има седем нива и може да побере близо 2500 седящи и още около 1000 правостоящи зрители. Това, което обаче издига Театър Колон до легендарен статут, е неговата акустика. Тя е толкова перфектна, че звукът достига до всяка точка на залата с еднаква яснота и чистота. Самият Лучано Павароти казва, че театърът има само един недостатък – акустиката е толкова съвършена, че се чува всяка една грешка на изпълнителя.

На сцената му са се изявявали абсолютно всички големи имена на операта и балета от XX и XXI век – от Мария Калас и Енрико Карузо до Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Днес можете да се докоснете до магията на Театър Колон по два начина – като посетите някой от спектаклите му или като се включите в някоя от организираните обиколки. По време на обиколката ще имате възможност да видите не само пищните зали и салони, но и да научите за огромните работилници, разположени в подземията на театъра, където се създават декорите и костюмите за всяка продукция.

Опциите за организирани турове в театъра може да разгледате тук:

До тук може да стигнете с метрото – линия D и слезете на станция Tribunales – Teatro Colón.

Обелискът (Obelisco)

Точно в сърцето на Авенида 9-ти юли, на мястото, където булевардът се пресича с Авенида Кориентес и образува Площада на Републиката (Plaza de la República), се извисява Обелискът (Obelisco). Със своите 67,5 метра височина, той е абсолютната доминанта на градския пейзаж и най-обичаният символ на Буенос Айрес.

Той е построен през 1936 г., за да отбележи 400-годишнината от първото, макар и неуспешно, основаване на града от Педро де Мендоса. Това, което е наистина впечатляващо, е скоростта, с която е издигнат – целият проект е завършен само за 31 дни, като в строежа му са участвали 157 работници. Мястото, на което е построен, не е случайно – именно тук, на кулата на старата църква „Свети Никола“, за първи път в Буенос Айрес е издигнато аржентинското знаме.

Макар и да изглежда като масивна структура, обелискът всъщност е кух отвътре и има стълба с 206 стъпала, която води до малка наблюдателна площадка с четири прозореца на самия връх. Достъпът до вътрешността обаче е затворен за широката публика.

На всяка от четирите му страни има надпис, който отбелязва ключов исторически момент за града: първото основаване през 1536 г., второто и окончателно основаване през 1580 г., първото издигане на националния флаг през 1812 г. и обявяването на Буенос Айрес за федерална столица през 1880 г.

До тук може да стигнете с метрото – линия B и слезете на станция Carlos Pellegrini, линия C станция Diagonal Norte или линия D станция 9 de Julio.

Ла Бока (La Boca)

Следващата ни спирка ще ви пренесе в един напълно различен свят, който е като калейдоскоп от цветове, звуци и емоции – кварталът Ла Бока (La Boca). Разположен при устието (la boca) на река Риачуело, това е било първото пристанище на Буенос Айрес. В края на XIX век тук се заселват хиляди бедни италиански имигранти, предимно от Генуа. Те са работели на доковете и са строили домовете си, наречени conventillos (комунални жилища), от подръчни материали – най-вече отпадъчни ламаринени плоскости от корабите. Легендата разказва, че са използвали остатъците от бои, за да боядисат къщите си, което е довело до пъстрата палитра, превърнала се днес в запазена марка на квартала.

Сърцето на Ла Бока е прочутата уличка-музей Каминито (Caminito). В средата на XX век това е била изоставена железопътна линия. Благодарение на местния художник Бенито Кинкела Мартин, районът е съживен и превърнат в това, което е днес – музей на открито. Името си „Каминито“ (в превод „малка пътечка“) получава от едноименното известно танго. Тук ще видите прочутите цветни къщи, а по калдъръмените улици навсякъде танцуват двойки танго и художници продават картините си. Тук обаче е мястото, където трябва да бъдете изключително внимателни с личните си вещи. За съжаление, една от дамите в нашата група стана жертва на джебчийство именно на тази оживена уличка.

Само на няколко преки от Каминито се намира и другият храм на квартала – футболният стадион Ла Бомбонера (La Bombonera), домът на легендарния отбор „Бока Хуниорс“. Това е клубът, в който е играл великият Диего Марадона, и затова стадионът е място за поклонение за футболните фенове от цял свят. Името му означава „Кутията с бонбони“ и идва от стръмната му и почти отвесна форма. Известен е с невероятната си акустика и с това, че когато феновете започнат да скачат в един ритъм, цялата структура буквално се тресе.

Билети за стадиона може да си вземете от тук:

Най-лесният начин да стигнете до квартала е с такси или Uber. Най-важният съвет обаче е свързан с времето на посещението ви. Туристическата зона е сравнително малка и безопасна само през деня. Абсолютно не е препоръчително да оставате в квартала след 17:00 часа, когато тълпите туристи се разотиват и мястото става опасно.

книжарница Ел Атенео Гранд Сплендид (El Ateneo Grand Splendid)

Сега ще ви заведа на едно място, което е абсолютно задължително за всеки любител на книгите и красивата архитектура – книжарницата Ел Атенео Гранд Сплендид (El Ateneo Grand Splendid). Разположена в елегантния квартал Реколета, тя не е просто магазин за книги, а истинско културно преживяване.

Сградата, в която ще влезем, не е била строена за книжарница. Тя отваря врати през 1919 г. като пищен театър, носещ името Театро Гранд Сплендид. В златните си години на неговата сцена са се изявявали най-големите танго легенди, включително и самият Карлос Гардел. В края на 90-те години на XX век театърът е заплашен от събаряне, но за щастие е спасен и през 2000 г. е превърнат в това, което виждаме днес.

Още с влизането ще останете без дъх от запазения разкош. Ще видите, че оригиналната архитектура е запазена напълно. Огромната сцена, заобиколена от тежките червени кадифени завеси, днес е превърната в уютно кафене, където можете да изпиете чаша кафе и да се насладите на атмосферата.

Ако погледнете нагоре ще видите великолепния таван, изрисуван с фрески от италианския художник Назарено Орланди, които представляват алегория на мира след края на Първата световна война. Хиляди книги са подредени по рафтовете, разположени на мястото на някогашните седалки в партера. Но може би най-очарователното е, че някогашните частни ложи по балконите са превърнати в малки, уединени кътове за четене, където можете да седнете на спокойствие и да разгледате избраната от вас книга. Аз лично много се впечатлих от това място и си мечтая един ден и книгите ми да се продават тук 🙂

Книжарницата е лесно достъпна както с такси или Uber, така и с метро, като най-близките станции са Callao (линия D) и Pueyrredón (линии D и H).

Гробището Реколета (Recoleta Cemetery)

ледващата ни спирка е едно от най-прочутите и посещавани места в Буенос Айрес – Гробището Реколета (Recoleta Cemetery). Разположено в едноименния аристократичен квартал, това не е обикновено гробище, а цял град на мъртвите, истински музей на открито.

Тук обаче ще направя едно лично признание. Аз не влязох вътре. През последната година бях посетил твърде много гробища и знаех, че още едно такова място само ще ме натъжи, затова предпочетох да го разгледам само отвън и да усетя атмосферата наоколо. Но дори и отвън, човек може да добие представа за неговото величие.

Гробището е основано през 1822 г. и е първото обществено гробище в града. То е проектирано като истински град, с улици, алеи и площади, по които са разположени над 6400 пищни мраморни мавзолея. Всички те са построени в различни архитектурни стилове – от неокласика и ар нуво до ар деко. Тук почиват най-богатите и влиятелни фамилии на Аржентина – президенти, военни герои, учени и артисти. Да имаш семейна гробница в Реколета е върховен символ на престиж.

Разбира се, най-търсеното място тук е гробницата на Ева Перон. Макар и да е сравнително скромна на фона на останалите, тя е като място за поклонение и почти винаги е отрупана с цветя от нейните почитатели. Интересното е, че тя не е погребана тук веднага след смъртта си. Тялото ѝ има дълга и мъченическа история, като е било скрито и местено в продължение на десетилетия, преди най-накрая да намери покой в семейната гробница на фамилията Дуарте.

Ако вие решите да посетите гробището, то ви съветевам да си букнете организиран тур с гид, за да може да ви разкаже повече за самите гробници. Турове може да намерите тук:

Гробището е много популярна атракция и стигането до него е лесно. Най-директният начин е с такси или Uber. Ако предпочитате градския транспорт, най-близката метростанция е Las Heras (линия H), от която имате около 10-15 минути пеша. Множество автобусни линии (colectivos) също спират в района.

Флоралис Хенерика (Floralis Genérica)

В зеленото пространство на Площада на Обединените нации (Plaza de las Naciones Unidas), в квартала Реколета, ще видите една огромна, блестяща метална скулптура на цвете, която сякаш е кацнала от бъдещето. Това е Флоралис Хенерика (Floralis Genérica). Тя е създадена и подарена на града през 2002 г. от известния аржентински архитект Едуардо Каталано.

Това, което прави скулптурата толкова специална, е, че тя не е просто статуя, а е „жива“. Флоралис Хенерика е оборудвана със сложна хидравлична и фотоелектрическа система, която ѝ позволява да следва цикъла на слънцето. Всяка сутрин, с първите слънчеви лъчи, нейните шест огромни венчелистчета, изработени от неръждаема стомана, бавно се отварят, точно както прави истинско цвете. През целия ден те остават отворени, отразявайки небето и околния пейзаж в полираната си повърхност.

С настъпването на залеза, цветето също толкова бавно започва да затваря своите венчелистчета за през нощта, като от вътрешността му започва да струи мека червена светлина. Самият архитект казва, че името Флоралис Хенерика означава, че скулптурата представлява всички цветя на света и символизира надеждата и вечното възраждане. Тя е един прекрасен символ на динамичния и модерен дух на Буенос Айрес.

Скулптурата е разположена в голям обществен парк и е лесно достъпна. Най-удобният начин е с метро, като най-близката станция е Facultad de Derecho (линия H), която се намира буквално на метри от нея. Разбира се, можете да стигнете и с такси, Uber или с множеството автобусни линии, които спират в района.

Планетариумът Галилео Галилей (Planetario Galileo Galilei)

В сърцето на най-големия парк в Буенос Айрес – Парка на 3-ти февруари (Parque Tres de Febrero), по-известен като Горите на Палермо (Bosques de Palermo), ще видите една сграда, която прилича на кацнала летяща чиния. Това е Планетариумът Галилео Галилей (Planetario Galileo Galilei). Открит през 1967 г., той е един от най-важните центрове за популяризиране на науката в Аржентина.

Сградата има пет етажа, а в сърцето ѝ се намира прожекционна зала с огромен купол с диаметър 20 метра, на който се пресъздава нощното небе с хиляди звезди и планети. В планетариума можете да видите и парченце от истински метеорит, открито в Аржентина.

Ние имахме голямо желание да го посетим и отвътре, за да се насладим на някое от шоутата, но пристигнахме малко след като беше затворил за деня. Това първоначално разочарование обаче бързо беше заменено от една прекрасна изненада. В огромния парк пред планетариума се провеждаше безплатен концерт на открито на Филхармонията на Буенос Айрес. Бяхме приятно изненадани да видим колко много хора бяха дошли – семейства с деца, млади двойки и приятелски компании, всички насядали по тревата и наслаждаващи се на класическата музика под открито небе.

Планетариумът се намира в сърцето на парковете на Палермо и до него може да се стигне по няколко начина. Най-близките метростанции са Plaza Italia и Palermo (линия D), от които ще имате приятна 15-20 минутна разходка през парка. Множество автобусни линии спират наблизо, а разбира се, винаги можете да използвате такси или Uber.

Площадът на аржентинските военновъздушни сили (Plaza Fuerza Aérea Argentina)

В оживения квартал Ретиро се намира Площадът на аржентинските военновъздушни сили (Plaza Fuerza Aérea Argentina), но неговата най-емблематична забележителност е величествената часовникова кула, която се издига в центъра му.

Кулата се нарича Торе Монументал (Torre Monumental), но почти всички местни все още я знаят със старото ѝ име – Торе де лос Инглесес (Torre de los Ingleses), или „Кулата на англичаните“. Тя е подарена на Аржентина от британската общност през 1916 г., за да отбележи стогодишнината от Майската революция. Построена в стил паладио, тя често е оприличавана на по-малък вариант на лондонския Биг Бен. Името ѝ е официално променено след Фолклендската война през 1982 г., когато отношенията между Аржентина и Великобритания са прекъснати, но старото име е останало в съзнанието на хората.

Самият площад, който днес носи името на военновъздушните сили, също е бил преименуван след войната, като преди това се е казвал Пласа Британика (Plaza Británica). Точно срещу него ще видите и огромната и красива сграда на ЖП гара Ретиро (Estación de Retiro), която сама по себе си е архитектурен шедьовър.

Тъй като това е един от главните транспортни възли в Буенос Айрес, стигането дотук е изключително лесно. Точно под площада се намира метростанция Retiro (линии C и Е), а срещу него са главната автогара и огромната жп гара Ретиро, откъдето тръгват влакове и автобуси за цялата страна.

Паметникът на загиналите в Малвинската война (Monumento a los Caídos en Malvinas)

На Площад Генерал Сан Мартин (Plaza General San Martín), съвсем близо до Торе Монументал, ще видите един паметник, който винаги е обграден от тишина и уважение. Това е Паметникът на загиналите в Малвинската война (Monumento a los Caídos en Malvinas). Той е посветен на аржентинските войници, загубили живота си по време на краткия, но кръвопролитен конфликт с Великобритания за Фолклендските (Малвинските) острови през 1982 г.

Паметникът представлява семпъл, но много въздействащ мемориал. Той се състои от 25 черни мраморни плочи, на които са изписани имената на всичките 649 загинали аржентински войници. Плочите са подредени по вида на въоръжените сили, в които са служили – армия, военновъздушни сили и флот. В центъра на мемориала гори вечен огън в памет на загиналите.

Това, което прави мястото още по-силно, е неговото разположение. Паметникът е построен така, че да гледа право на изток, в посока към островите, за които са се водили битките. Другият силно символичен елемент е, че той е изграден точно пред Торе Монументал, бившата „Кула на англичаните“, което създава един мълчалив, но много силен исторически диалог между двете нации.

През целия ден тук стои почетен караул от аржентински войници, а на всеки два часа можете да наблюдавате тържествената смяна на караула. Мястото е едно от най-уважаваните в цяла Аржентина и е постоянно напомняне за една от най-болезнените страници в новата история на страната.

Пуерто Мадеро (Puerto Madero)

Нашата разходка сега ни отвежда в Пуерто Мадеро (Puerto Madero) – най-модерният и луксозен квартал на Буенос Айрес. Трудно е да си представим, че допреди няколко десетилетия това е било изоставеното и западнало старо пристанище на града. Днес то е напълно преобразено. От едната страна на каналите ще видите красиво реставрираните стари складове от червени тухли, които сега са превърнати в едни от най-добрите ресторанти, барове и офиси. А точно срещу тях се извисяват лъскави небостъргачи от стъкло и стомана, които оформят модерния силует на града.

Целият район е изключително приятен за разходка. Крайбрежните алеи са пълни с хора, които спортуват или просто се наслаждават на гледката, а многобройните заведения предлагат храна за всеки вкус.

Най-голямата забележителност и символ на Пуерто Мадеро е елегантният бял мост Пуенте де ла Мухер (Puente de la Mujer). Този мост е истинско произведение на изкуството, проектирано от световноизвестния испански архитект Сантяго Калатрава. Неговата асиметрична форма с една наклонена мачта и въжета не е случайна – тя символизира двойка, танцуваща страстно танго. Мачтата представлява мъжа, а извитата част на моста – жената.

Името му, което означава „Мостът на жената“, също е много символично. То е в чест на многото улици в квартала, които носят имената на известни и заслужили жени от историята на Аржентина. Освен красив, мостът е и функционален – той е подвижен и част от него се завърта на 90 градуса, за да могат да преминават плавателни съдове. Да се разходите по крайбрежието тук, особено по залез или вечер, когато всичко е красиво осветено, е едно от най-приятните преживявания в Буенос Айрес.

Как да стигнете до Пуерто Мадеро:

Кварталът е разположен в непосредствена близост до центъра на града. Най-близките метростанции са Leandro N. Alem (линия B) и Catedral (линия D), от които ще имате около 10-15 минути пеша. Разбира се, можете да стигнете и много лесно с такси или Uber.

В Буенос Айрес определено има още много какво да се види, но за едно първо докосване до този необятен град, мисля, че успях да усетя истинския му ритъм. Сигурен съм, че това е само началото на моята история с Буенос Айрес и че един ден отново ще се върна. И много се радвам, че имено Буенос Айрес бе първата ми спирка в Южна Амери, за да мога да не губя представа за познатата ми Европа, но в същото време да се подготвя и за истинската магия на този нов за мене континент.