Колония дел Сакраменто – романтика и средновековни истории

Още с първите крачки по калдъръмените улици на Колония дел Сакраменто разбрах, че съм попаднал на място, различно от всичко, което бях виждал дотогава в Южна Америка. Цветните фасади, надничащи една до друга покрай тесните пътечки, ме плениха мигновено. Тук сякаш времето е спряло някъде в XVII век, а духът на отминала епоха се усеща във всеки ъгъл. Градчето е малко, но е събрало в себе си история на две колониални империи – испанската и португалската, които са оставили осезаема следа във всяка сграда и всяка улица. Именно тази смесица от култури прави Колония толкова уникална, защото рядко на едно място може да видите архитектурни стилове, преплетени по такъв естествен начин.

Туристите идват тук основно заради атмосферата, а не заради конкретна забележителност, защото самият град е сам по себе си забележителността. Улиците с наклонени калдъръмени камъни, старите фенери и полюшващите се дървета създават усещане за филмов декор, само че съвсем истински. Не след дълго разбрах защо мнозина, минали през Буенос Айрес, отделят по един ден именно за това градче отвъд реката. А аз, без никакви очаквания преди пътуването, останах истински впечатлен от всичко видяно.

Как се роди идеята 🇺🇾

Вече ви разказах каква бе историята около моето пътуване до Южна Америка и Аржентина. По време на престоя ни в Буенос Айрес разполагахме с два свободни дни, а пред нас стояха две примамливи опции за еднодневно бягство от градската суматоха: Монтевидео или Колония дел Сакраменто. За уругвайската столица знаех точно какво да очаквам и защо исках да я видя, но за Колония нямах абсолютно никаква представа. Не бях чел нищо, не бях гледал снимки, не знаех дори какво точно ме очаква там. Точно тази неизвестност ме заинтригува най-силно. Реших заедно с приятелите си да поемем риска и да открием градчето без предварителни очаквания, а понякога точно така се раждат най-запомнящите се преживявания. Наложи се отново да станем доста рано, да хванем ферибота от Буенос Айрес и да прекараме около час в плаване, преди да стъпим отново на уругвайска земя.

Как пътувахме 🌍

Взехме ферибота от Буенос Айрес, който тръгва от пристанището Terminal Buquebus. До там се стига лесно с метрото, линия E, станция Catalinas. Билетите могат да се купят предварително онлайн от сайта на компанията, но ви препоръчвам да проверите там актуалните цени и разписание, защото се менят според сезона и часа на пътуването. Ферибрите тръгват няколко пъти дневно и има различни варианти по скорост и комфорт, така че можете да изберете нещо, което пасва на плановете ви.

Самото пътуване мина спокойно. Пристигнахме на пристанището Puerto de Colonia, което е съвсем близо до историческия център, затова основните забележителности се оказаха на пешеходно разстояние. Не търсихме допълнителен транспорт до центъра, защото първите цветни къщи и калдъръмени улички се показаха буквално на няколко крачки от пристанището.

Трябва ли виза 📋

Не, виза не е необходима! Единственото, което трябва да носите със себе си, е международният паспорт, без него няма как да преминете границата между двете държави. Проверката на паспортите става бързо, още на пристанището, преди качване на ферибота, така че не отнема излишно време от деня ви. Просто не забравяйте да го носите винаги със себе си по време на престоя в Уругвай, дори и за еднодневна екскурзия като нашата.

Интернет 🌐

Препоръчвам ви да си вземете eSIM карта, преди да тръгнете. Първо проверете дали телефонът ви е съвместим с eSIM, тъй като не всички модели поддържат тази технология. Ако е съвместим, това е най-удобният вариант, защото не се налага да вземате физическа карта и да разменяте вашата, само за да имате интернет в чужбина. Аз лично ползвах Airalo, които предлагат карти и пакети както за отделни държави, така и за цели региони. Взех пакет за Южна Америка и останах много доволен, защото важеше едновременно за Аржентина, Уругвай и Бразилия, което го правеше изключително изгоден. Ако решите да ги ползвате, използвайте код IVAN7849 и ще получите 3,00 EUR отстъпка.

Език и комуникация 🔠

Официалният език в Уругвай е испанският, като местният диалект има свои особености и се различава от испанския, който ще чуете например в Испания или Мексико. В Монтевидео обаче не е нужно да се притеснявате, ако не говорите испански. Аз се справях на английски без никакви проблеми, особено в местата, свързани с туризма. В по-туристическите зони и ресторанти персоналът обичайно говори английски на добро ниво. Ако все пак искате да направите хубаво впечатление на местните, научете няколко основни фрази на испански, като „gracias“ за благодаря и „por favor“ за моля, и ще видите колко топло ще бъдете посрещнати.

Валута и начини на плащане 💵

Официалната валута в Уругвай е уругвайското песо (UYU), но аз лично не обменях валута и се справих без никакви проблеми. Плащах с карта където беше възможно, а на места, където не приемаха карта, използвах щатски долари, които са широко приети в Монтевидео, особено в туристическите зони и ресторантите. Ако все пак искате да обмените валута, най-добрият курс ще намерите в официалните обменни бюра, наречени „casa de cambio“, а не в хотелите или на летището. Имайте предвид, че Уругвай е една от по-скъпите дестинации в Южна Америка, така че планирайте бюджета си предварително. Картите Visa и Mastercard се приемат на повечето места в центъра, а банкоматите са лесно достъпни, но може да ви бъде удържана такса за теглене.

Сигурност 🆘

Колония дел Сакраменто е изключително спокойно градче и през целия ден не съм имал нито един момент, в който да се почувствам застрашен или напрегнат. Атмосферата е много спокойна, туристическа и приятелска, а местните хора са отзивчиви и учтиви. Разходихме се свободно из улиците, включително и по-тихите и странични, без да усетим и най-малкия дискомфорт.

Разбира се, винаги е добре да проявявате базово внимание, както бихте направили във всеки непознат град. Пазете личните си вещи на видими и оживени места и избягвайте да носите излишно много пари в брой. При спазване на елементарните мерки за сигурност, посещението тук протича напълно безпроблемно.

Какъв е стандартът на живот 💰

Колония дел Сакраменто е сравнително малко градче, а животът тук тече в много по-бавен и спокоен ритъм в сравнение с Буенос Айрес или Монтевидео. Цените на храната и услугите са близки до тези в останалата част на Уругвай – т.е. малко по-високи в сравнение с Аржентина, но все пак разумни за европейски турист. Едно кафе или безалкохолна напитка в централните заведения струва около 2 до 3 щатски долара, а обяд в приятен ресторант може да излезе между 12 и 20 долара на човек, в зависимост от избраното място.

Местните жители предпочитат да живеят в по-новите квартали извън историческия център, където къщите са по-съвременни и просторни, докато старата част на града е запазена основно за туризъм, малки магазинчета и заведения. Именно това разделение помага историческият квартал да остане толкова автентичен и добре поддържан, без прекомерно застрояване или модернизация. Забелязах, че темпото на живот тук е доста различно от това в големите латиноамерикански столици, хората не бързат, разговарят спокойно по улиците и сякаш имат много повече свободно време през деня. Това усещане за спокойствие се долавя навсякъде, от начина, по който сервитьорите обслужват клиентите, до темпото, с което вървят минувачите по калдъръмените улици.

Придвижване в града 🚌

Тъй като нашата екскурзия беше организирана с включен транспорт, на нас не се наложи да ползваме градски транспорт по време на престоя ни в Колония. Ако обаче решите да разгледате града сами, историческият център е напълно проходим пеша, защото разстоянията между забележителностите са съвсем малки. За по-далечни точки извън стария град, като плажовете или отдалечените квартали, местните разчитат основно на таксита и автобуси, а напоследък все по-популярен вариант стават и услугите за наем на велосипеди и електрически тротинетки. Много посетители избират точно велосипед, защото градчето е с равнинен терен и спокойно за каране, а и така се разкриват допълнителни ъгълчета, които пеша биха отнели повече време. Такситата тук са сравнително евтини и лесно достъпни в централните части на града, особено около пристанището и главния площад.

Къде да отседнем 🏡

Аз лично не съм нощувал в Колония дел Сакраменто, тъй като посещението ни бе еднодневно, но споделям с вас информация, която проучих. Ако решите да останете за през нощта, градчето предлага разнообразие от възможности, от малки бутикови хотели в историческия център до по-съвременни настанявания в новите квартали. Настаняването в самия стар град е по-атмосферно и ви позволява да усетите очарованието на калдъръмените улици вечер, когато повечето дневни туристи вече са се прибрали обратно в Буенос Айрес. Ориентировъчно нощувка в тристепенен хотел струва между 90 и 100 щатски долара, докато четиризвездните хотели обикновено са около 150 долара на нощ, а по-луксозните петзвездни варианти могат да достигнат около 230 долара на нощ. Има и по-бюджетни опции в по-периферните части на града, където цените понякога слизат и под 60 долара на нощ. Добре е да резервирате предварително, особено през летните месеци, когато интересът към града е по-голям. Нощувка тук е чудесен начин да избегнете тълпите през деня и да усетите атмосферата на градчето в по-автентичен и спокоен вариант.

Къде да хапнем 🥩

Къде да хапнем 🥩

Когато става дума за храна в Колония дел Сакраменто, най-хубавото е, че тук ще откриете уютни ресторантчета с автентична уругвайска кухня, повечето от които са скупчени около централния площад и по крайбрежната алея. Препоръчвам ви да потърсите заведение с тераса или двор, защото много от местата предлагат приятен изглед към реката.

Задължително трябва да пробвате асадо, традиционното уругвайско барбекю, което е истинска гордост за местните и се приготвя бавно на открит огън. Друго ястие, което не бива да пропускате, е чивито, огромен сандвич с говеждо месо, шунка, сирене, яйце и зеленчуци, който се смята за едно от най-емблематичните блюда в цялата страна. Хлябът тук също заслужава внимание, особено местните пастички и сладкиши, с които можете да си направите лека следобедна почивка между разходките. Ние хапнахме в Restaurant Don Pedro – много хубаво заведение, приятно и автентично, разположено съвсем близо до централния площад.

Атмосферата вътре беше много приятна и семейна, а обслужването бързо и любезно, въпреки че по обяд ресторантът беше доста пълен с туристи като нас. Поръчах си от местната бира Patricia, която е една от най-разпространените марки в Уругвай и си пасва чудесно с по-тежки ястия като месо на скара. Основното ми ястие бе Chivito Uruguayo, легендарният уругвайски сандвич, за който споменах по-рано. Представлява дебел резен говеждо филе, покрито с бекон, шунка, разтопено сирене, домат, маруля, майонеза и често резенче твърдо сварено яйце, всичко това стегнато между две меки филийки хляб.

Порцията бе солидна и определено засищаща, а вкусовете се допълваха изненадващо добре, въпреки че на пръв поглед звучи като доста натоварена комбинация. Сервираха го с пържени картофки отстрани, което направи обяда още по-обилен. Бирата пасваше отлично с всичко това, леко разхладителна и не прекалено силна, точно каквато е нужна след дълга сутрешна разходка. Ако не сте фен на толкова обилни ястия, много от заведенията предлагат и по-леки вкусотии, като салати или по-малки порции месо на скара. За десерт е добре да опитате нещо със сладко от мляко, тъй като то е изключително популярно в цял Уругвай и се среща в почти всеки сладкарски витрина тук. Като цяло кухнята в Колония съчетава простота с качествени продукти, а порциите обикновено са достатъчно големи, за да заситят дори най-гладните посетители след дълга разходка из града.

Кратка история 📜

Колония дел Сакраменто възниква през 1680 година от португалски заселници, водени от Мануел Лобо – губернатор на Рио де Жанейро, който пристига с пет кораба и около 400 души, войници, занаятчии и работници. Първоначалното име на селището е Нова Колония до Сантисимо Сакраменто, а разположението му на брега на Рио де ла Плата, точно срещу Буенос Айрес, го превръща в стратегическа точка от самото начало.

Според договора от Тордесиляс от 1494 година тази територия официално принадлежи на Испания, така че основаването на португалско селище тук веднага предизвиква напрежение между двете колониални сили. Освен стратегическото си значение, градчето скоро се превръща и в удобна база за контрабандна търговия с Буенос Айрес, което допълнително засилва конфликта между Испания и Португалия. През следващите десетилетия Колония многократно сменя собствениците си. Испанците превземат селището малко след основаването му, но то бързо е върнато на португалците. По време на Войната за испанското наследство градът е обсаждан и почти напълно разрушен през 1704 и 1705 година.

Договорът от Утрехт през 1713 година признава португалския суверенитет над Колония, а между 1722 и 1749 година, под управлението на губернатора Антонио Педро де Васконселош, градът е възстановен и укрепен, превръщайки се в важен търговски склад за региона. През 1763 година, по време на Седемгодишната война, британски кораб се опитва да превземе пристанището на Колония, но е отблъснат благодарение на солидните крайбрежни укрепления с над сто оръдия. Испания окончателно установява контрол над Колония през 1777 година, след подписването на договора от Сан Илдефонсо, с който Португалия се отказва от територията в замяна на земи по горното течение на река Парана. От този момент нататък градът минава изцяло под испанско управление и постепенно губи военното си значение, като все повече се превръща в тихо провинциално селище.

През втората половина на XIX век в Колония се заселват и занаятчии от Европа, чиито постройки допълнително обогатяват архитектурния облик на историческия квартал. Именно това наслагване на португалски, испански и следколониални стилове прави града уникален в целия регион на Рио де ла Плата. През 1995 година историческият квартал на Колония дел Сакраменто е обявен от ЮНЕСКО за обект на Световното наследство заради изключително добре запазената си колониална градоустройствена структура. За разлика от повечето испански колониални градове, изградени по строгата шахматна мрежа, наложена от Законите на Индиите, историческият център на Колония следва свободен план, повлиян от военното си предназначение и от особеностите на терена. Днес спокойните улици и старите каменни къщи трудно намекват за бурната и често насилствена история на мястото. Градчето, което някога е било оспорвана погранична територия между две империи, сега е символ на мирно съжителство на култури и стилове.

Какво да видим в Колония дел Сакраменто 🗺

Подобно на уругвайската столица Монтевидео, и в Колония дел Сакраменто няма да откриете тълпи от туристи, които се бутат в туристическите забележителности. Тук времето сякаш е спряло и се усеща една друга епоха, епоха от миналото, където липсват големите и оживени булеварди, високите сгради и шумът на градския живот.

Още щом слязохме от ферибота, се качихме на малко бусче, с което преминахме по уличките на града. Бе много интересно да наблюдавам местните хора, вървящи спокойно по тротоарите, докато минавахме покрай пазар за плодове и зеленчуци, а аз нямах никаква представа къде точно сме попаднали и какво ще видим оттук нататък.

Арената за бикоборство Реал де Сан Карлос (Plaza de toros Real de San Carlos)

Първата ни спирка бе Арената за бикоборство Реал де Сан Карлос. По пътя направихме обиколка около арената и минахме покрай сградата на Universidad De La Empresa, която днес е университетски кампус, но в миналото е имала съвсем различно предназначение. Изградена в началото на XX век по инициатива на аржентинския бизнесмен Николас Михановнч, тя е трябвало да бъде хотел казино, част от голям туристически комплекс с пристан, електроцентрала и игрище за баскска пелота.

Проектът така и не заработва напълно заради високи данъци, наложени от аржентинското правителство по онова време, и хотелът остава недовършен. По-късно сградата преминава в ръцете на Политехническия университет във Валенсия, който я възстановява и я превръща в учебен корпус, какъвто е и днес.

След тази кратка обиколка спряхме пред самата арена. Тя е построена през 1909 и 1910 година по проект на архитект Йосип Маркович, а архитектурният ѝ стил съчетава мавритански мотиви с елементи от неокласиката. Диаметърът ѝ е около 100 метра, а на времето е разполагала с места за над осем хиляди зрители.

Бикоборството обаче е забранено в Уругвай малко след откриването ѝ, така че тук се провеждат само осем боя с бикове между януари и март 1910 година, преди правителствен указ да сложи край на подобни зрелища завинаги. След дълги години занемареност арената е реставрирана и днес функционира като мултифункционален културен център, в който се провеждат концерти, изложби и различни събития. За да влезете вътре и да разгледате пространството отблизо, трябва билет, а вътре има и малка изложба, разказваща историята на комплекса.

Крайбрежната алея

Насочихме се към старата част на града, като минахме по крайбрежната алея, където направихме кратка спирка на един от плажовете на река Рио де ла Плата, там, където някога се е намирал старият дървен кей. Поразходихме се и си потопихме краката в реката, а на самия плаж бе доста спокойно и почти безлюдно. Ако очаквате типичен плаж с кристално синя вода, ще останете леко изненадани, защото водата тук има кафеникав, тинест цвят заради огромното количество седименти, които реката носи от вътрешността на континента.

Всъщност Рио де ла Плата не е класическа река в обичайния смисъл, а по-скоро огромен естуар, където сладката вода от реките Парана и Уругвай се смесва с водите на Атлантическия океан. Именно затова цветът ѝ е толкова различен от типичните представи за плаж и морско крайбрежие. Въпреки това усещането да стоиш там, с крака във водата и с изглед към Буенос Айрес някъде в далечината от другата страна, е доста особено и запомнящо се.

Плажната ивица е тясна, но приятна за кратка разходка, а околността е тиха, с малко минувачи и почти никакъв шум. За разлика от оживените плажове, които обикновено свързваме с почивка, тук атмосферата е много по-камерна и интимна. Именно тази комбинация от история, природа и спокойствие прави разходката по крайбрежната алея едно от най-приятните преживявания през деня.

Старата крепостна стена (Muralla de la Ciudad Vieja)

Старата крепостна стена датира от XVII век и около нея постепенно се е оформил историческият център на Колония дел Сакраменто. Тя е построена от португалците скоро след основаването на селището, с цел да защитава града от чести нападения по време на дългите конфликти с Испания. Стената е обграждала целия полуостров, на който е разположен старият град, оставяйки достъп единствено през укрепени порти, строго охранявани по всяко време.

С годините, след като военното значение на Колония постепенно намалява, части от укреплението са разрушени или пренасочени за други нужди. Днес от някогашната крепостна стена са останали само отделни фрагменти, разпръснати покрай брега и в определени части на историческия квартал. Въпреки това останките продължават да напомнят колко стратегически важно е било това място за двете колониални сили, водили спор за него в продължение на близо век. Разходката покрай тези запазени участъци е чудесен начин да усетите военния и отбранителен характер, който градът е имал в първите десетилетия от съществуването си.

Портата на цитаделата (Puerta de la Ciudadela)

Портата на цитаделата е една от най-разпознаваемите архитектурни забележителности в историческия квартал и определено едно от местата, на които туристите най-често се снимат. Изградена е като част от старата крепостна система на града, а простата, но внушителна каменна конструкция впечатлява с автентичността си, останала почти непроменена през вековете. Порталната арка е тясна и ниска, изградена така, че да може лесно да се охранява и затваря при нужда от отбрана.

Преминаването през нея създава усещане за истинско пътуване назад във времето, сякаш стъпвате в друга епоха веднага щом прекрачите прага ѝ. Именно това контрастно усещане, между тесния портал и просторните калдъръмени улици зад него, я прави толкова запомняща се спирка по време на разходката. Днес порталата служи основно като символичен вход към историческия квартал и е задължителна спирка за всеки, който иска да заснеме емблематична снимка от Колония.

Старият град (Ciudad Vieja)

Заради изключително доброто запазване на градското оформление, историческият квартал на Колония е обявен за обект на Световното наследство на ЮНЕСКО през 90-те години на миналия век. Сливането на култури, историческото значение и атрактивното крайбрежно местоположение превръщат града в една от най-предпочитаните туристически дестинации в цял Уругвай. И до днес влиянието на Испания и Португалия е видимо навсякъде, особено в стила на архитектурата и в плана на улиците.

В историческата част на Колония ясно се забелязва неправилната улична мрежа, разработена от португалците, докато по-новите испански райони следват мрежова система от широки булеварди и просторни площади. Автентичността на квартала е съхранена, въпреки многобройните разрушения, нападения и трансформации, които градът е претърпял през вековете на своето съществуване.

Местните наричат историческия квартал „архитектурен мармалад“ заради смесицата от испанска и португалска архитектура, а именно тази комбинация привлича хиляди туристи от целия свят всяка година. Тук ще видите каменни къщи с двускатни покриви редом с тухлени постройки с плоски покриви, а тесните улици с лек наклон са покрити с характерни клиновидни калдъръмени камъни. Ако посетите с екскурзовод историческата част на Колония дел Сакраменто ще се потопите по-задълбочено в историята и богатото културно наследство на града.

Каменната къща е типичен пример за архитектура от португалски тип. Португалците строят домовете си основно от кирпич или камък, но не защото не са познавали технологията за производство на тухли. Причината е по-скоро практическа, местната растителност от дървета и храсти не позволявала да се постигне достатъчно висока температура при изпичането на тухлите, затова заселниците се насочват към алтернативни материали като камъни и глина. По-късно въвеждат строителство със специални видове дървесина, но отглеждането на подходящите дървета отнема доста дълго време. Докато дърветата достигат необходимата зрялост, испанците вече са установили контрол над града, затова и типичните испански къщи изглеждат различно, по-високи, с плоски покриви и тераси отгоре, идеални за наблюдение на околността и за прохлада през летните месеци.

Разхождайки се из тесните улички, ще забележите, че фасадите редуват ярки цветове с по-приглушени тонове, а дървените капаци на прозорците допълват колоритната картина на квартала. Много от къщите пазят оригиналните си дървени врати и метални резета, свидетелства за занаятчийското майсторство от онези отминали векове. Общото усещане при разходка тук е за квартал, застинал във времето, но същевременно жив и обитаван, защото зад много от тези исторически фасади и днес живеят коленсиенси – местните жители на Колония. Именно тази комбинация от автентичност и жив, ежедневен живот прави разходката из Стария град толкова специална за всеки посетител.

Централният площад (Plaza Mayor)

Централният площад е сърцето на историческия квартал и естествената отправна точка за всяка разходка из Стария град. Възникнал още в първите десетилетия след основаването на Колония, площадът с годините се превръща в средище на градския живот, около което постепенно се изграждат някои от най-важните сгради в селището. Днес той е богато озеленен, с високи дървета, които хвърлят приятна сянка през по-топлите месеци и придават на мястото усещане за спокойствие и уют. От различните му краища се разкриват невероятни гледки, било то към реката, било то към заобикалящите го цветни фасади, гледки, които впечатляват буквално всеки посетител.

Именно от Plaza Mayor тръгва и най-известната улица на града, известната Улица на въздишките, за която ще разкажем малко по-нататък. Около площада са разположени и няколко от най-важните музеи в Колония, което го превръща в естествен изходен пункт за по-нататъшно разглеждане на историческия квартал. Пейките под сенките на дърветата са чудесно място за кратка почивка между разходките. През деня местните жители се разхождат спокойно между сенките на дърветата, а туристите спират тук, за да си поемат дъх, преди да продължат към следващата забележителност. Plaza Mayor е мястото в града, откъдето наистина можете да усетите ритъма на ежедневието в Колония, съчетан с тежестта на неговата дълга история.

Улицата на въздишките (Calle de los Suspiros)

От централния площад тръгва пъстра и красива уличка, която се спуска плавно към брега, известна като Улицата на въздишките. Тук всяка къща е боядисана в различен цвят, а по фасадите им стърчат стари ретро лампи, които придават много специфично, романтично настроение на цялата пътека. По калдъръмената улица има множество къщи, чиито фасади са изградени от кал и глина, характерни за най-старите постройки в квартала, а по средата на улицата минава открит канал за отвеждане на дъждовна вода. Тези къщи някога са били домове на прости заселници, рибари и занаятчии, живеещи близо до брега заради лесния достъп до пристанището.

Около произхода на името се носят няколко легенди, като най-разпространените са две. Според първата, оттук минавали осъдените на смърт, отвеждани към реката за екзекуция, и въздишали тежко по пътя, осъзнавайки, че животът им скоро ще свърши. Според втората версия, улицата някога е била пълна с публични домове, а моряците, посещаващи ги, въздишали от удоволствие или от копнеж по родните си земи. Никой не може да каже със сигурност коя от двете истории е истинска, но именно тази неяснота допълнително подхранва романтичния ореол около мястото.

Днес улицата е една от най-фотографираните точки в целия град, а тесният ѝ калдъръмен път и наклонът към реката създават кадри, които трудно се забравят. Разходката по нея отнема само няколко минути, но темпото естествено се забавя заради множеството детайли по пътя, вратите, капаците на прозорците, старите фенери и разбира се фото паузите.

Именно съчетанието от история, легенда и визуална красота превръща тази кратка уличка в един от символите на Колония дел Сакраменто.

Фарът в Колония дел Сакраменто (Faro de Colonia del Sacramento)

В непосредствена близост до руините на манастира „Сан Франсиско“ се намира фарът, от където се разкрива невероятна панорамна гледка. Построен е през 1857 година върху руините на манастира и е разположен на самия Plaza Mayor в стария град. Манастирът е издигнат още през XVII век, но е разрушен от пожар в началото на XVIII век и никога не е бил напълно възстановен, така че по-късно неговата кула е преизползвана като основа за самия фар.

С височина от около 27 метра, той е служел за ориентир на корабите по протежение на Рио де ла Плата, където навремето корабокрушенията са били сериозен проблем. За да стигнете до върха, трябва да изкачите 118 стъпала по тясна спираловидна стълба, а усилието определено си заслужава заради панорамата, която се разкрива от горе. От площадката се вижда целият Стар град с керемидените си покриви и цветни фасади, реката отвъд брега, а в ясни дни се забелязват дори силуетите на Буенос Айрес в далечината. Билетът за качване е символичен, а входът към фара е част от комплекса на манастирските руини, разположени в подножието на кулата.

Първоначално фарът е работил с керосинова лампа, а по-късно преминава на газ и електричество, преди през 1997 година да бъде преобразуван да работи изцяло на слънчева енергия. Фарът остава действащ и до днес, а светлината му продължава да ориентира корабите, преминаващи покрай бреговете на Колония, точно както прави от повече от век и половина.

Музей на Колония (Museo de Colonia)

Музеят на Колония, известен официално като Museo Municipal Dr. Bautista Rebuffo, се намира в стара португалска каменна къща от средата на XVIII век, разположена на самия Plaza Mayor. Той е първият музей в града, открит през 1951 година, и събира разнообразна колекция от предмети, свързани с историята на селището, от мебели и археологически находки до палеонтологични останки, открити в района. Тук се пази и малък макет на комплекса Real de San Carlos, както и лична вещ на националния герой на Уругвай Хосе Хервасио Артигас.

Един от най-запомнящите се експонати обаче не е вътре в сградата, а в двора зад нея – скелет на кит, изхвърлен на близките плажове. Първоначално екземплярът е определен като южен кит, но подобни случаи в региона показват, че идентификацията на изхвърлени китови скелети често се преразглежда с годините, тъй като различните видове имат сходна структура на костите и първоначалните определения понякога се оказват погрешни.

Скелетът се вижда добре и през оградата на музея, дори без да купувате билет за вход, което го прави любопитна спирка за всеки минаващ покрай сградата. Билетът за музея е символичен и важи за посещение на осем различни музея в града в рамките на два дни, така че си заслужава да го запазите, ако планирате да разгледате и други исторически сгради в квартала.

Ретро автомобилите (La Automaceta)

По улиците на историческия квартал на Колония дел Сакраменто ще срещнете десетки стари автомобили от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век, паркирани сред калдъръмените улички като част от ежедневния градски пейзаж. Местните ги наричат „cachilas“ – жаргонна дума, разпространена в Уругвай и Аржентина за старо, но обичано возило.

Много от тези автомобили се предават от поколение на поколение в едно семейство, а част от тях вече не се движат, но продължават да стоят на показ, обрасли с цветя и храсти, превърнати почти в декоративни арт инсталации.

Именно тази комбинация от колониална архитектура и старинни автомобили придава на Колония усещане за музей под открито небе, но истински, жив и обитаван, а не подреден зад стъклени витрини. Разходката из улиците се превръща в нещо като спонтанно откриване на един автомобил след друг, всеки със своя собствена история и характер. Задължително е да се снимате поне с една от тези коли, тъй като те са се превърнали в един от разпознаваемите символи на града. Много от собствениците ги поддържат с грижа, боядисвайки ги в ярки цветове, които пасват идеално на колоритните фасади наоколо.

Базиликата „Светото тайнство“ (Basílica del Santísimo Sacramento)

Базиликата е една от най-старите църкви в цял Уругвай, построена в самия край на XVII век и разположена в непосредствена близост до централния площад. През годините сградата претърпява няколко преустройства, а през XIX век получава своя настоящ неокласически вид, запазен и до днес.

Простата, но внушителна бяла фасада с камбанария се откроява сред околните цветни къщи и е един от най-разпознаваемите символи на историческия квартал. Вътрешността е скромна, но с приятна, спокойна атмосфера, типична за колониалните църкви от периода.

Базиликата продължава да функционира като действащ храм и до днес, а по време на определени църковни празници тук се провеждат тържествени служби, привличащи както местни жители, така и посетители.

Площадът на оръжията (Plaza de Armas)

Площадът на оръжията, известен сред местните и като площад „Мануел Лобо“, носи името на португалския основател на Колония, който го създава през 1680 година като първия и най-важен площад на новото селище. За разлика от по-известния Plaza Mayor, тук атмосферата е по-скромна и тиха, но не по-малко очарователна. На площада се намират Руините на къщата на португалските губернатори (Ruinas de la Casa de los Gobernadores Portugueses), останки от каменна резиденция, служила като административен център и жилище на управниците по време на португалското владичество.

Днес от сградата са останали основно каменни основи и части от стените, но информационни табели помагат на посетителите да си представят как е изглеждало мястото по времето на своя разцвет. Резиденцията губи значението си окончателно през 1777 година, когато Испания установява окончателен контрол над града и старата административна система на португалците престава да съществува.

До руините се издига и базиликата „Светото тайнство“, за която вече разказахме, а близостта между двете сгради подчертава колко тясно са били свързани религиозната и политическата власт в колониалния град. Около площада има множество приятни заведения и кафенета, а тук горещо препоръчвам да си вземете сладолед и да поседнете за кратка почивка между разходките.

Разказва се, че под самия площад и близките му улици все още могат да се открият археологически следи от най-ранните години на селището, тъй като районът е бил сърцето на укрепения град още от самото му основаване.

Тук нашата разходка приключва и да си пожелаем отново да се срещнем с Колония дел Сакраменто!