„Идвам аз от далеч, от безмерна земя …“ с тази мелодия започва една от приказките за 1001 нощ! Но, с тях мога да започна и своя разказ за Мароко – кралството, в което сякаш си попаднал в арабска приказка. Наскоро се завърнах от там и всичко бе толкова пъстро, цветно, различно и колоритно! Няма как да не се влюбиш в тази страна и да ти се прииска да се върнеш отново в нея.
Нека да си представим, че сме яхнали килимчето на Аладин и да разгледаме този приказен свят, като обиколим имперските столици и се докоснем до магията на Мароко.
„Перлата на юга“ така наричат розовия град Маракеш – втората имперска столица, основана през XI век! Тук приказките от 1001 нощ оживяват, особено като се разхождате по площад „Джема Ел Фна“. Ще се насладите на удивителната ислямска и арабска архитектура, но ще ви изненадат и ярките цветове, дресьори на маймуни и змии, разказвачите на истории и разносвачите на вода.
В Медината ще се потопите в лабиринт от шатри и сукове, ще ви посрещнат множество търговци и ще се изумите от разнообразието на стоки, които те ще ви предложат. Любопитни очи ще ви посрещнат навсякъде, а очарованието и радостта дебнат на всеки ъгъл! Могат дори и да ви предложат вълшебна лампа, която да изпълни някое желание – кой знае какъв късмет ще ви сполети на това вълшебно място. За да се почувствате още по-екзотично пробвайте да изрисуват кожата ви с къна – мистериозните послания ще красят дланите на дамите. Като приключите колоритната обиколка на пазара, седнете в някое кафе с хубава гледка, за да се освежите с чай от мента и да се полюбувате на гледката към най-голямата джамия в Мароко “Кутубия”!
Всички сгради в Маракеш са в розово-червени нюанси, но в една тайнствена градина се крие приказна синя постройка! Нека се върнем няколко десетилетия назад в далечната 1920 г., когато в разгара си е колониалната епоха, а Мароко е подвластен на Франция. През същата тази година известният френски художник Жак Мажорел се заселва с Мароко. Градината, която той създава е магическа и съчетава вижданията на художника за цветове и светлосенки, и отразява любовта му към ислямското изкуство и растенията. Целта му била да създаде, както самият той казвал, “импресионистична градина”, “катедрала от форми и цветове”.
Цялата тази зеленина и пъстрота сякаш не е от тези реалност и на фона на розовия Маракеш, имаш усещането, че тази градина някак не е на мястото си. Но напротив – точно тук ѝ е мястото и няколко години по-късно то придобива още по-голяма популярност, когато през 1980 г. дизайнерът Ив Сен Лоран поема стопанисването на зеления оазис и го облагородява. Малко по-късно тук е издигнат и скромен музей на ислямското изкуство, като хиляди посетители се любуват на пъстрите гледки тук!
Но около Маракеш има още невероятни и интересни места, които ще ви изненадат! Да насочим погледа си към Атласките планини, намиращи се на около 150 км от розовит град. Водопадите Узуд, които са едно от природните чудеса на Мароко, може да ви шокират от цвета на водите си! При хубаво и ясно време ще видите стандартен водопад, с бели пръски и чиста вода. Но ден преди да посетим водопада се бе изсипал проливен дъжд, размътил водите и те бяха оцветени в кафяво.
Не можех да повярвам на очите си – сякаш какао се стичаше от върха и се промушваше през зелените долини и овощните градини тук! Докато се спускахме от върха до подножието на водопада, група любопитни маймуни ни правеха компания и се радваха на присъствието ни 😊 Внимавайте – понякога те могат да скочат на рамото ви, за да си направят снимка с вас! Доста е забавно.
Знаете ли, че едно от малкото места по света, където расте аргановото дърво се намира точно тук, в Мароко? Представям ви Африканската перла на Атлантика – Ессауира! Преди да ви посрещнат бурните вълни на Атлантическия океан, ще бъдете посрещнати от чудната природа и малките горички с тхуя – дървото, превърнало се в символ на Ессауира. Няма как да не ви направи впечатление и множеството арганови дръвчета, на чиито клони са кацнали … кози!
Зад арабската крепост са скрити бели къщички със сини дървени капаци и прозорци, както и множество свежи и цветни фасади на хаяти, които ще ви изкушат да отседнете в тях. Разходете се и сред Медината, която е част от културното наследство на ЮНЕСКО. Ако всичко това ви се стори познато отнякъде, то това не е дежа-вю!
Може би сте гледали легендарния филм на Орсон Уелс „Кралство небесно“, където в няколко сцени се прокрадват невероятни от градските улици. Също така култовата сцена от „Game of thrones“, където Денерис среща Неопетнените е заснета точно на крепостните стени, където масивните топове пазят града!
Мароко е земя и на Берберите, известни като „свободните хора“. Ако искате да усетите техния начин на живот, култура и кухня, то една разходка сред долината Урика ще разкрие техния свят! Любопитно бе, да се запозная с начина на живот, културата и кухнята, посещавайки традиционен дом на местно берберско семейство.
Почерпиха ни с чай с мента, лично приготвен пред нас, като домакинята бе така любезна да сподели и рецептата с нас. Докато се любувате на гледките с терасовидни градини и къщички, разположени в средните Атласи, ще бъдете обградени от местните, които ще почнат да ви предлагат всякакви ръчно изработени сувенири и магически минерални камъни и кристали от Алпите.
Туптящото сърце на Мароко или Казабланка – белият град, който блести ослепително векове наред! Намира се в западната част на страната и е най-големият град, който е основният икономически център на арабската държава. През годините градът е бил известен и с друго име – Дар ел-Бейда, но днес всички го знаят като Казабланка.
Направих кратка разходка сред един от най-известните и скъпи квартали Анфа, където къщите са огромни и с много зеленина, водни езерца и шадравани. След което продължих разходката си по търговската улица, датираща от 1930 г., която ме отведе на площад „Мохамед V“. В средата се намира голям фонтан, заобиколен от множество палми и хиляди летящи гълъби! Ще ви заобиколят и местните жители, които ще ви предложат срещу някой долар жито, с което да примамите някой гълъб да кацне на ръката ви и да си направите снимка. Ако ви остане свободно време задължително направете и една разходка по булевард „Де Ла Корниш“, от където се разкриват невероятни гледки към брега и Атлантическия океан. А за любителите на киното препоръчвам да посетят и кафе „Рикс“, чийто интериор се превръща в декор на сцените на култовия филм „Казабланка“ с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман.
Горещо препоръчвам и посещение на най-голямата джамия в Мароко и втората по големина в света след тази в Мека – „Хасан II“. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинсо през 1993 г. в чест на мароканският крал Хасан II. Вътрешността ѝ побира до 25 000 вярващи и още 80 000 на площада пред нея, а минарето ѝ е високо 210 метра. От върха ѝ пада лазерен лъч с дължина 30 метра, който търси посоката към свещения град Мека. По време на големите молитви покривът ѝ се отваря, за да може да влезе свеж въздух и вярващите да бъдат по-близо до Аллах. Джамията буквално е построена върху водите на Атлантика и излизайки от нея тайнствена омара бе обгърнала минарето и придаваше мистичност на мястото. Перфектният завършек на ден като този бе на брега на океана, където се любувахме на залеза и изпратихме слънцето да почива!
Няма как да не посетим и столицата Рабат – вторият по големина и икономическо значение град с население около 2 млн. души. Разположен е на крайбрежието на Атлантическия океан, в устието на река Боу Регрер. Първата ни спирка тук ще е Кралският дворец, където прекарва основно времето си сегашният крал на Мароко – Мохамед VI, който е много уважаван и обичан от местните жители. За съжаление го видях само отвън, но кой знае – един ден кралят може да ме покани да му гостувам 😊 Не се знае нищо!
Определено си заслужава да посетите и кулата Хасан, известна още като минарето на незавършената джамия. В края на XII век третият халиф на Алмохадския халифат Абу Юсуф Якуб ал-Мансур поръчва да бъде изградена най-голямата джамия, с най-голямото минаре в западния мюсюлмански свят за онова време. Но със смъртта му през 1199 г. строителните дейности са прекратени и днес минарето се издига на 44 метра, а от джамията може да бъдат забелязани няколко стени и 348 колони.
Тук е разположен и мавзолеят на Мохамед V, който съчетава изяществото на арабското и африканско изкуство много умело, като фасадата му е богато украсена с оникс, мрамор и фина дърворезба. В съседство до тази недовършена кула се издига строителната площадка на нова кула, която ще е най-високият небостъргач в Мароко и втората най-висока сграда в Африка. Това е сградата на Bank of Africa, която ще бъде висока около 250 метра.
За финал ще направим една спокойна и лежерна разходка в старата крепост на Рабат – Касба Удая. Зелени и сенчести градини, малки улички, потопени в атмосферата на крепостните стени и невероятна гледка към Атлантическия океан ви очакват там. За да се насладите на идилията и спокойствието седнете в някое кафе и си поръчайте ментов чай и сладкиш – няма да съжалявате!
Фес – няма как да не се отбием и тук, макар за малко! Основан през 790 г. по времето на Мулай Идрис II, Фес е един от най-старите имперски градове и се нарежда на трето място по големина след Казабланка и Рабат. С годините градът се е превърнал в религиозен и културен център на Мароко. Условно е разделен на три части: Фес ел Бали, старата част скрита зад крепостните стени и е част от списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство; Фес Ждид – новата част, включваща еврейския квартал и Вил Нувел – най-новата част на Фес, изградена от французите. Впечатлен бях медината на Фес, която е най-голямата на Африканския континент. Тук има над 9 000 малки улички с дюкяни, магазини и какво ли още не. Едно е сигурно – тук ще се загубите със сигурност и ще ви се завие свят! Не се стряскайте, ако видите да виси на някой от дюкяните отрязана глава на камила – това било специалитет и струва доста – аз бях в шок!
Но да си призная атмосферата и енергията тук са невероятни – миризми, цветове, храни, подправки, килими, бижута и какво ли не , още грабва погледа на туристите. Пазарлъкът е неизменна част и ако не се договорите за цената ще се приеме като неуважение към търговеца!
Друго интересно тук е фабриката за обработка на кожи, чиято история датира вече близо 1 000 години. За да стигнете до фабриката трябва да минете през лабиринт от малки и тесни улички, и чак когато усетите аромата на кравешка урина и негасена вар ще разберете, че сте пристигнали до нея! За да се обработи кожата, добре е необходимо да се накисне в разтвор от гореизброените течности и да престои 2-3 дни, за да може да се разпаднат излишните мазнини и жилавата кожа да омекне, след което се подготвят за боядисване. Във фабриката има голяма тераса, която разкрива интересна гледка към каменните съдове, които са пълни с багрила и течности и наподобяват палитра от бои на художник! Точно в тях се боядисват и кожите на крави, овце, кози и камили, за да може след това сръчните шивачи да ги превърнат в чанти, якета, обувки и чехли. Производственият процес не се е променил от средните векове и тук няма да видите традиционните съвременни машини – всичко е ръчно изработено и обработено, което си заслужава да се види 😊
За финал на нашето вълнуващо и колоритно приключение в Мароко, съм оставил едно сгушено в склоновете на планинската верига Риф градче! То е много приказно и най-вече синьо – представям ви синия град на Мароко- Шефшауен . Обликът му е смесица от берберска, арабска и средиземноморска архитектура, с множество сини цветове. Защо сградите са боядисани в този цвят не се знае – едни казват, че така е по-прохладно през лятото, други казват че този цвят отблъсква комарите. Но е невероятно и разхождайки се сред малките улички се пренасяш в друго измерение и реалност! Не се стряскайте, ако тайнствени гласове ви шептят „хашиш“ – тук районът е известен с това, че се отглежда много от него 😊 Колко е законно или не – никой не може да каже…
Чудех се как да завърша разказа си Мароко, защото силно бях впечатлен от тази страна на приказките! Много е казано и изписано, затова завършвам приключението си с една арабска поговорка:
Вървели двама приятели през пустинята. По едно време единият ударил другия. От мъка и огорчение удареният написал на пясъка в пустинята: „Днес моят най-добър приятел ми удари шамар!“. Продължили да вървят и стигнали до един оазис, в който имало няколко палми и езеро. Изморени от пътя, свалили дрехите си и влезли да се къпят във водата. Този, който бил ударен, започнал да се дави. Неговият приятел го хванал за ръцете и го измъкнал от водата, спасявайки го. Тогава давещият се, извадил един нож и на близкия камък издълбал следното: „Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!“
древна арабска поговорка
Изводът е, че вятърът ще заличи лошото написано в пясъка, но добрите дела трябва да се помнят вечно и нищо да не може да ги изтрие от съзнанието и сърцето ни! Затова и аз написах тази кратка история за Мароко, защото тя винаги ще е в сърцето ми.
