Рио де Жанейро – градът, който танцува между планината и океана

Преди да замина за Рио, всеки, който чуеше къде отивам, бързаше да ми дава съвети. Едни въздишаха и казваха, че ще се влюбя в него от пръв поглед, други ме гледаха притеснено и ме съветваха да не излизам от хотела след залез. Аз слушах, кимах и си стягах куфара без никакви очаквания.

Докато бях там, бях толкова зает да обикалям улиците, плажовете и хълмовете му, че не успях да го оценя напълно. Едва когато си тръгнах, започнах да усещам вкуса на кайпирината, соления вятър откъм океана и ритъма на самбата, който звучеше отнякъде по всяко време на денонощието. Тогава разбрах, че Рио ме е пленил и че непременно ще се върна.

Как се роди идеята 🇧🇷

Вече ви разказах за първото ми пътуване до Южна Америка. След Аржентина, Уругвай и водопадите Игуасу дойде ред и на града на самбата – Рио де Жанейро, където трябваше да завърши нашето пътуване. Бях гледал и слушал доста за прочутия плаж Копакабана и за статуята на Христос Спасител, но какво друго ме очаква там, не знаех и тепърва ми предстоеше да разбера.

Първите ми впечатления след кацането не бяха особено добри. По пътя от летището към хотела градът ми се стори занемарен, а по улиците имаше доста просяци и бездомници. Хотелът ни също се оказа малко разочароващ. Трябва да си призная обаче, че когато в късния следобед отидохме на плажа и изпих първата си кайпириня, нещата си дойдоха на мястото и бях готов да се насладя на приключението, наречено Рио!

Пътуването ми беше в края на март и избрах този период умишлено, защото исках да избегна карнавала с неговата шумотевица и тълпи от туристи. Със сигурност обаче планирам да се върна, така че се надявам следващия път да видя и карнавала.

Кратка история 📜

Историята на Рио започва с едно географско недоразумение. На 1 януари 1502 г. португалски мореплаватели навлизат в залива Гуанабара и решават, че са попаднали в устието на голяма река. Така мястото получава името Рио де Жанейро, което означава „Януарска река“, въпреки че тук никога не е имало такава река.

Първи тук всъщност се установяват французите, които през 1555 г. основават колония на един от островите в залива. Португалците не могат да допуснат това и на 1 март 1565 г. Естасиу де Са основава града. Две години по-късно той умира от рана от стрела в битките за прогонването на французите.
През XVIII век във вътрешността на страната е открито злато и Рио се превръща в пристанището, от което то отплава към Европа, а през 1763 г. градът става столица на колонията. През същото пристанище минават и стотици хиляди поробени африканци. Кейът Валонгу, където са слизали на брега, днес е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като напомняне за тази мрачна страница от миналото.
Най-невероятната глава от историята на Рио е написана през 1808 г. Тогава, бягайки от армията на Наполеон, португалският кралски двор с хиляди благородници, чиновници и слуги пресича Атлантическия океан и се установява тук. Така за няколко години Рио става единствената столица на европейска империя, разположена извън Европа. Принц-регентът Жуау VI бързо превръща колониалния град в имперски център с театър, библиотека, академии и Ботаническа градина.

През 1822 г. Бразилия обявява независимост и Рио остава столица на новата империя, а след 1889 г. и на републиката. Градът запазва тази роля до 1960 г., когато тя преминава към специално построената във вътрешността на страната нова столица Бразилия. През 2012 г. ЮНЕСКО включва пейзажите на Рио между планината и морето в списъка на световното наследство, а през 2016 г. градът става първият в Южна Америка домакин на летни олимпийски игри.

Трябва ли виза 📋

Не, не ви трябва виза! Като граждани на България, която е член на Европейския съюз, можете да влезете в Бразилия без никакви допълнителни документи и да останете в страната до 90 дни. Единственото нещо, което задължително трябва да носите със себе си, е международният ви паспорт, без който няма как да влезете в страната и да я напуснете. Препоръчително е паспортът ви да бъде валиден поне 6 месеца след датата на пристигане.

Интернет 🌐

Препоръчвам ви да си вземете eSIM карта. Първо проверете дали телефонът ви е съвместим с този тип карти. Те са много удобни, защото не се налага да купувате физическа карта и да махате вашата, за да имате интернет. Ако телефонът ви е съвместим, бих ви препоръчал Airalo, които предлагат пакети както за отделни държави, така и за цели региони. Лично аз ползвах пакет за Южна Америка и останах много доволен, защото той важеше едновременно за Аржентина, Уругвай и Бразилия. Ако решите да ги ползвате, въведете кода IVAN7849, за да получите 3,00 EUR отстъпка.

Език и комуникация 🔠

Официалният език в Бразилия е португалският, което често изненадва пътешествениците, свикнали да чуват испански в останалата част от Южна Америка. Причината е в Договора от Тордесиляс от 1494 г., с който Испания и Португалия си поделят новооткритите земи, като източната част на континента остава за португалската корона. През 1500 г. мореплавателят Педро Алвареш Кабрал акостира на бразилския бряг и оттогава португалският език пуска корени тук. Днес Бразилия е най-голямата португалоезична държава в света с над 200 милиона жители, а бразилският португалски звучи по-мелодично и по-меко от европейския. Кариоките пък имат характерен акцент, в който много от звуците „с“ се произнасят като „ш“. Аз комуникирах изцяло на английски и нямах никакъв проблем! В хотелите, ресторантите и туристическите места почти винаги ще намерите кой да ви разбере.

Сигурност 🆘

За сигурността в Рио де Жанейро и в Бразилия като цяло се носят доста митове и легенди! Бях слушал какви ли не градски истории как едва ли не още щом кацнеш на летището, те причакват, за да те оберат, убият или изнасилят. И най-интересното е, че така говорят хора, които никога не са били там.
Месец преди да замина, се запознах с едно момиче, което беше живяло около 4-5 години в Рио. То ми разказа какви ли не страшни истории: как причаквали туристите на улицата, заплашвали ги с пистолети и ножове, обирали ги, а понякога дори ги застрелвали ей така, за удоволствие, и още куп страхотии! Когато я попитах дали на нея се е случило нещо лошо през този период или дали е ставала свидетел на нещо подобно, тя отговори: „Не!“. Просто така била чувала… Е, сега аз ще ви кажа истината такава, каквато беше по време на моя престой там.

Първо, бях доста притеснен, бях нащрек през цялото време и вниманието ми беше постоянно изострено. Наистина има доста бездомници и просяци, което на моменти е смущаващо. Но на мен не ми се случи нищо страшно!

Второ, наистина бъдете предпазливи, когато сте в Рио, и не носете скъпи часовници или бижута. Пазете чантите си, особено когато на едно място има големи тълпи от хора. В никакъв случай не ходете сами във фавелите. Като цяло те са безопасни, но ако решите да посетите някоя от тях, ви съветвам да го направите с организирана обиколка.

Друго важно нещо: когато плащате с карта, първо проверете каква сума е въведена на дисплея и едва тогава доближете картата си. Не давайте картата си на никого и я пазете. Ако ползвате градския транспорт, също бъдете внимателни и дръжте вещите си под око. Препоръчвам ви и винаги да се движите в група, никога сами. Ако спазвате всички тези съвети и посещавате местата, предназначени за туристи, не мисля, че ще имате проблем!

Валута и начини на плащане 💵

Валутата в Бразилия е бразилският реал (BRL), който се означава със символа R$. Курсът му е плаващ и към септември 2026 г. едно евро се равнява на около 5,90 реала, т.е. един реал струва около 0,17 евро. Картите се приемат почти навсякъде, дори при продавачите на плажа, но е добре да имате и малко пари в брой за дребни покупки. Когато плащате с карта, винаги първо проверете сумата на дисплея на терминала и едва тогава доближете картата си, а ако ви предложат да платите в евро, изберете реали, защото курсът на място обикновено е неизгоден. Не давайте картата си в чужди ръце, не я изпускайте от поглед и закривайте клавиатурата, когато въвеждате ПИН кода си. Ако ви се наложи да теглите пари, използвайте банкомати в банки или търговски центрове и го правете през деня.

Какъв е стандартът на живот 💰

Рио е град на големите контрасти и това се усеща на всяка крачка. Минималната работна заплата в Бразилия за 2026 г. е 1621 реала, което се равнява на около 275 евро. Голяма част от хората обаче работят без трудов договор като улични търговци, доставчици или продавачи на плажа и доходите им зависят от това колко са продали през деня.

Средната и по-заможната класа живее предимно в апартаменти в охраняеми жилищни сгради с портиер на входа. В квартали като Леблон и Ипанема цените на имотите са сред най-високите в цяла Бразилия. Само на няколкостотин метра от тях обаче по склоновете на хълмовете се издигат фавелите, в които живее около една пета от населението на града. Най-голямата от тях, Росиня, прилича на град в града със собствени магазини, училища, барове и дори банкови клонове.

Цените на хранителните продукти в супермаркетите са близки до българските, а понякога и по-високи. Внесените стоки, електрониката и автомобилите са значително по-скъпи заради високите мита. Обяд с меню на деня в обикновен ресторант излиза между 40 и 60 реала, а вечеря в по-хубав ресторант в южните квартали лесно може да надхвърли 150 реала на човек.

Държавното здравеопазване е безплатно за всички, но опашките са дълги и хората, които могат да си го позволят, плащат частни здравни осигуровки. Образованието също разделя обществото, защото частните училища са скъпи, а държавните често са с по-ниско ниво. Много семейства от средната класа наемат домашни помощници, което тук е широко разпространена практика.

Въпреки всички трудности кариоките прекарват много време навън, на плажа, по улиците и с приятели. А плажът е мястото, където разликите сякаш изчезват: там ще видите собственика на луксозен апартамент и продавача на лед да се наслаждават на едно и също слънце на няколко метра един от друг.

Градски транспорт 🚊 и трансфер до летището ✈️

✈️ Трансфер до летището в Рио де Жанейро

Международното летище на Рио се казва RIOgaleão, а официалното му име е Aeroporto Internacional Tom Jobim (GIG), в чест на Том Жобим, един от създателите на музикалният стил босанова. Намира се на остров Гувернадор (Ilha do Governador) в северната част на града, на около 20 км от центъра и на около 25 км от Копакабана. В центъра има и второ летище, Сантос Дюмон (Aeroporto Santos Dumont), което обслужва предимно вътрешни полети.

Най-лесният и удобен начин да стигнете до хотела си е с Uber, като пътуването до Копакабана обикновено струва между 70 и 100 реала и отнема около час в зависимост от трафика. В приложението ще ви бъде показано точното място пред терминала, откъдето да се качите. От гишетата в залата за пристигащи можете да поръчате и официално такси с фиксирана цена, но то излиза значително по-скъпо. Жълтите таксита с апарат са по-евтини, но непременно се уверете, че шофьорът е включил апарата.
Има и директна автобусна линия Premium 2018, която минава през центъра и южните квартали, включително Копакабана и Ипанема, но пътува доста бавно. Най-евтиният вариант е с бързия автобус BRT до метростанция Vicente de Carvalho и оттам с метрото, но след дълъг полет и с багаж едва ли ще ви се иска да се прехвърляте. Аз ви препоръчвам Uber, особено ако пристигате вечер.

🚊 Градски транспорт

Рио има доста разнообразен градски транспорт, но като турист най-често ще ползвате метрото. То има три линии (1, 2 и 4), които свързват южните квартали Копакабана и Ипанема с центъра, а оттам стигат и до стадион „Маракана“. Билетът за едно пътуване струва 7,90 реала, а най-удобно е да платите директно на турникета с безконтактна банкова карта или с телефона си. Метрото е чисто, климатизирано и сравнително безопасно, но в пиковите часове става доста претъпкано.

Автобусите покриват целия град и билетът струва 5,00 реала, но маршрутите са объркващи за чужденци, а в тях е добре да бъдете особено внимателни с вещите си. В центъра се движи и модерният трамвай VLT Carioca, който на същата цена свързва летище Сантос Дюмон, площад „15 ноември“ и пристанищната зона. Бързите автобуси BRT пък се движат по отделни ленти и са полезни предимно за пътуване към квартал Бара да Тижука и летището.

Ако искате да посетите Нитерой, от другата страна на залива Гуанабара, можете да вземете ферибота, който тръгва от пристанището на площад „15 ноември“ (Praça XV de Novembro) и пристига на площад „Арарибоя“ (Praça Araribóia) в центъра на Нитерой. Корабите се движат на всеки 20 до 30 минути, пътуването трае около 20 минути, а билетът струва около 5 реала. Не е необходимо да купувате билет предварително, защото плащате директно на турникета с безконтактна карта или с QR код. Разписанието можете да проверите на сайта на превозвача Barcas Rio. Самото пътуване е приятна разходка, по време на която ще видите острова Фискал, моста Рио-Нитерой и Захарната глава откъм водата.

Аз ползвах предимно Uber и ви го препоръчвам пред таксиметровите услуги. Цените са ясни предварително, пътуването се проследява в приложението и няма опасност да ви таксуват повече или да ви измамят, което с таксиметровите шофьори понякога се случва. Освен това колите на Uber идват бързо почти навсякъде в града, а цените са доста разумни.

Къде да отседнем 🏡

В Рио де Жанейро ще намерите всякакъв тип настаняване: от луксозни хотели на първа линия до малки семейни къщи за гости, хостели и апартаменти под наем. Най-удобно е да отседнете в южните квартали около плажовете Копакабана или Ипанема, защото там са съсредоточени ресторантите, баровете и магазините, а и районът е сравнително безопасен. Оттук лесно ще стигнете с метро или Uber до основните забележителности. Ако бюджетът ви позволява, Ипанема и съседният Леблон са по-спокойни и по-луксозни, докато Копакабана е по-оживена и предлага по-голям избор на всякакви цени.

Аз бях отседнал в хотел Pestana Rio Atlântica, който се намира на първа линия на плажа Копакабана. От самия хотел не останах особено впечатлен, защото беше доста занемарен и неподдържан. Поне беше чисто и стаите се почистваха всеки ден. Около него имаше много заведения за хранене, барове и магазини за сувенири, така че не се налагаше да ходим далеч. На покрива имаше басейн и бар с гледка към плажа, но за съжаление не стигнахме до тях, защото програмата ни беше доста натоварена. Все пак местоположението му е отлично и ако търсите хотел точно на плажа, определено си заслужава да го имате предвид.

Къде да хапнем 🥩

Бразилската кухня е обилна, сочна и много разнообразна, а в Рио ще опитате ястия от всички краища на страната. Ако сте месоядци, непременно посетете някоя чураскария, където сервитьорите обикалят масите с огромни шишове с печено месо и отрязват парчета направо в чинията ви, докато не ги помолите да спрат. Най-ценено тук е пиканя – сочно парче от телешкия бут с тънък слой мазнина, изпечено само със сол. Националното ястие фейжоада е гъста яхния от черен боб с различни видове свинско и телешко месо, която традиционно се сервира в сряда и събота с ориз, запържено зеле и портокали.

За бърз и евтин обяд търсете ресторантите „по кило“, където сами си пълните чинията от богат бюфет и плащате според теглото ѝ. По улиците и на пазарите ще откриете пасел – хрупкава пържена баничка с различни плънки, кошиня, пържено тесто с пилешко месо във формата на капка, и топлите сиренови хлебчета пао де кейжу. На плажа пък местните похапват сухи бисквити от маниока и пият студен чай мате, който продавачите носят в метални бидони. Не пропускайте и асаи – замразено пюре от амазонски плод, което се сервира с гранола и банан и е идеално след ден под слънцето. За десерт опитайте бригадейро – малки шоколадови бонбони, без които не минава нито един бразилски празник.

Барчетата за прясно изцедени сокове пък са навсякъде и ще ви изненадат с плодове, за които едва ли сте чували.

Нощният живот в Рио е много наситен и тече до сутринта. Най-оживеният квартал е Лапа, където в петък и събота вечер улиците се превръщат в огромно парти със самба, улични барове и хиляди хора. По-спокойни и по-безопасни са баровете около плажовете Копакабана, Ипанема и Леблон, както и в квартал Ботафого, който е известен със своите малки кръчмички. Избягвайте тъмните и безлюдни улици, не оставяйте питието си без надзор и не посещавайте партита във фавелите без организирана група. Когато се прибирате късно вечер, винаги ползвайте Uber, дори разстоянието да е кратко.

Каквото и да говорим за кухнята обаче, най-запомнящото се нещо тук е прочутата кайпириня, с която започва всяко посещение в Рио! Тя е националният коктейл на Бразилия и се приготвя от кашаса – силна напитка от прясно изцеден сок от захарна тръстика, лайм, захар и много лед. Лаймът се нарязва на парчета и се смачква със захарта направо в чашата, за да пусне сока и аромата си, след което се добавят ледът и кашасата. Според една от най-популярните истории коктейлът е измислен около 1918 г. в щата Сао Пауло като народно лекарство срещу испанския грип, приготвено от лимон, чесън, мед и кашаса. С времето чесънът и медът отпадат, добавят се захар и лед и така се появява напитката, която днес познава целият свят. Името ѝ идва от думата „кайпира“, с която наричат хората от селските райони. Препоръчвам ви вечер да си вземете кайпириня от някое от павилионите по булеварда, който минава точно покрай плажа Копакабана. Много е интересно да гледате как барманите я приготвят пред очите ви, а атмосферата с музиката, светлините и шума на океана е невероятна.

Какво да видим в Рио де Жанейро 🗺

След като вече споделих с вас най-важните практични съвети за организацията на пътуването ви до Рио де Жанейро, е време да се разходим и сред основните забележителности на града. Рио има едни от най-известните плажове в света, великолепна природа, уютни паркове и колоритен начин на живот, който няма да забравите. Честно казано, не знаех дали Рио ще ми хареса и исках да го посетя основно заради статуята на Христос Спасител. Не подозирах обаче, че градът ще ме плени толкова много и че ще искам да се върна отново тук.

Статуя на Христос Спасител (Cristo Redentor)

Статуята на Христос Спасител е най-важният и най-разпознаваемият символ на Рио де Жанейро. Тя се издига на върха на хълма Корковадо, на 710 метра надморска височина, и се вижда от почти всяка точка на града. Името на хълма означава „гърбавия“ на португалски и идва от характерната му извита форма. Самата статуя е висока 30 метра, а заедно с постамента достига 38 метра. Разперените ѝ ръце са дълги 28 метра от връх до връх, а тежи около 635 тона.

Идеята за паметник на Христос над града се появява още през XIX век, но реално започва да се реализира едва след Първата световна война. Строежът продължава от 1922 до 1931 г., а статуята е открита на 12 октомври 1931 г. Проектът е на бразилския инженер Ейтор да Силва Коща, скулптурата е дело на французина Пол Ландовски, а лицето на Христос е изваяно от румънския скулптор Георге Леонида. Статуята е изградена от стоманобетон и е покрита с милиони малки триъгълни плочки от сапунен камък, който е устойчив на времето и придава на статуята светлия ѝ цвят. Разказват, че жените, които са лепили плочките, изписвали на гърба им имената на свои близки и лични желания, така че те да останат завинаги в статуята.

Христос е изобразен с разтворени ръце, защото по замисъла на създателите си той прегръща и благославя града и хората в него. Разперените ръце правят фигурата да наподобява кръст, а за мнозина са и символ на мир и гостоприемство. През 2007 г. статуята е избрана за едно от Новите седем чудеса на света.
Интересна е историята и за самото откриване. Според плана италианският изобретател Гулиелмо Маркони трябвало да запали осветлението на статуята от Рим чрез радиосигнал, прекосил Атлантическия океан. Лошото време обаче попречило на сигнала и в крайна сметка светлините били включени от техници на място. Освен това статуята е най-високата точка в района и в нея удрят мълнии няколко пъти годишно. През 2014 г. една от тях дори поврежда палеца на дясната ръка, който е възстановен от реставратори. В основата на статуята има и малък параклис, в който се провеждат кръщенета и сватби.

Когато се качите горе, пред вас се разкрива невероятна гледка към целия град, стига времето да е хубаво. Ще видите Захарната глава и залива Гуанабара, плажовете Копакабана и Ипанема, лагуната Родриго де Фрейтас, стадион „Маракана“ и дългия мост, който води към Нитерой. Когато аз бях там, слънцето залязваше и небето сменяше цветовете си от синьо към златисто и пурпурночервено. От време на време се появяваха облаци, които минаваха под нас и покриваха части от града, а после отново се разкъсваха. Гледката беше незабравима и дълго време просто стоях и гледах.

За да се качите до статуята, трябва да вземете влакчето на зъбчатата железница, което тръгва от гара Cosme Velho. Тази железница е открита на 9 октомври 1884 г. от император Педро II и е най-старата туристическа железница в Бразилия. През 1910 г. тя става първата електрифицирана железопътна линия в страната. Влакчето изминава около 3,8 км и се изкачва до върха за около 20 минути.

По пътя минава през гората Тижука, една от най-големите градски гори в света, и ако имате късмет, може да видите маймунки и пъстри птици. Интересното е, че именно с това влакче през 20-те години на XX век са били изкачени материалите за строежа на статуята. Билети можете да купите предварително от официалния сайт.

Най-добре е да посетите статуята рано сутринта, когато няма много хора, а времето обикновено е по-ясно. Следобед върху хълма често се образуват облаци и има опасност да не видите нищо. При нас се случи точно това, когато се качихме за първи път: беше облачно, с мъгла и валеше дъжд. Наложи се на следващия ден да отидем отново, за да видим статуята на Христос Спасител. Затова ви препоръчвам да я посетите още в първия ден от престоя си, така че ако нямате късмет, да разполагате с още един или два дни, за да опитате отново. Следете прогнозата за времето, както и онлайн камерите, които показват какво е състоянието горе на хълма. Преди да се качите на влакчето, попитайте и служителите какво е времето горе. Обикновено те сами дават такава информация, но не пречи да попитате.

Захарната глава (Pão de Açúcar)

На територията на Рио се издига още един живописен хълм, който е сред най-разпознаваемите силуети на града. Това е Захарната глава – гранитна скала, която стърчи на 396 метра над водите на залива Гуанабара. Името ѝ идва от времето, когато Бразилия е била най-големият производител на захар в света. Тогава захарта се изсипвала в конусовидни глинени форми, а получените т.нар. захарни глави силно наподобявали формата на хълма.

До върха се стига с кабинков лифт, който е истинска легенда. Идеята е на бразилския инженер Аугусто Ферейра Рамос, а лифтът е открит на 27 октомври 1912 г. като първия в Бразилия и третия в света. Първите кабинки са били дървени и са побирали само 24 души, докато днешните стъклени кабини возят по 65 пътници. Изкачването става на два етапа. От площада пред плажа Прая Вермеля (Praia Vermelha) лифтът ви отвежда до съседния хълм Урка, висок 220 метра, където можете да се разходите, да хапнете и да се насладите на първите гледки. Оттам втори лифт ви изкачва до самия връх на Захарната глава.
От върха се разкриват величествени гледки към града, плажовете Копакабана и Ботафого, залива с безбройните острови и моста към Нитерой. При ясно и хубаво време в далечината ще видите и статуята на Христос Спасител на върха на Корковадо.

Захарната глава е прочута и с това, че тук е заснета една от най-известните сцени в историята на филмите за Джеймс Бонд. Във филма „Муунрейкър“ от 1979 г. агент 007 се бие със злодея Челюстите върху покрива на кабинката на лифта, докато тя виси високо над залива. Скалата е любимо място и за алпинистите, които изкачват отвесните ѝ стени по десетки маршрута, така че не се изненадвайте, ако видите малки човешки фигурки, закачени по склоновете ѝ.

И тук ви съветвам да следите прогнозата за времето, защото ако е облачно и има мъгла, няма да видите нищо. Затова и за Захарната глава е най-добре да дойдете рано сутринта, когато тълпите са по-малки и въздухът е по-чист. Ако искате да видите залеза, отидете по-рано следобед, защото към вечерта опашките стават доста дълги. Билетите за лифта можете да купите предварително от официалния сайт. Така ще си спестите чакането на касите и ще се качите направо.

Стълбището на Селарон (Escadaria Selarón)

Това ярко и пъстро творение не може да остане незабелязано и е задължителна спирка за всеки пътешественик, дошъл в Рио. Стълбището свързва кварталите Лапа и Санта Тереза и се изкачва по склона с цели 215 стъпала на дължина около 125 метра. Всяко от тях е покрито с разноцветни плочки в червено, жълто, зелено и синьо, които блестят на слънцето и превръщат цялата улица в огромна мозайка.

Авторът на това произведение е чилийският художник Хорхе Селарон, който се установява в Рио през 1983 г. и живее в къща точно до стълбището. През 1990 г. той решава да обнови напуканите стъпала пред дома си и започва да ги облицова с парчета плочки, които намира по строителни обекти и сметища. Първоначално използва зеленото, жълтото и синьото на бразилското знаме, а самият той наричал делото си своята почит към бразилския народ. Съседите му се подигравали и го смятали за чудак, но Селарон продължил упорито, като продавал картините си, за да купува нови материали.

С времето за стълбището научават пътешественици от цял свят и започват да му изпращат плочки от своите страни. Днес тук има над 2000 плочки от повече от 60 държави и ако се загледате внимателно, ще откриете надписи, гербове и пейзажи от най-различни краища на планетата. Не пропускайте да потърсите и плочка от България. Селарон непрекъснато подменял старите плочки с нови и казвал, че творбата му ще бъде завършена едва в деня, в който умре.

Около стълбището има и една загадка, която и до днес предизвиква любопитство. Сред плочките ще забележите около 300 изображения на бременна африканка, нарисувани лично от художника. Селарон така и не обяснил кого изобразяват и само загадъчно споменавал, че те са свързани с личен проблем от миналото му. През 2005 г. той е обявен за почетен гражданин на Рио, а стълбището официално получава неговото име.

Историята на художника завършва тъжно. На 10 януари 2013 г. Селарон е открит мъртъв точно на стъпалата, на които е посветил над 20 години от живота си. Така, по странно стечение на обстоятелствата, творбата му наистина е завършена в деня на неговата смърт. Днес стълбището е сред най-снимваните места в Рио и се е появявало в музикални клипове на световни звезди и в рекламни кампании.

Тук обаче винаги има страшно много хора, които се редят, за да си направят снимка на стъпалата. Затова бъдете с повишено внимание, пазете чантите и телефоните си и в никакъв случай не оставяйте вещите си без надзор. Ако искате да се снимате без тълпата, елате рано сутринта, когато районът е по-спокоен.

Акведукт Кариока (Arcos da Lapa)

В сърцето на квартал Лапа се издига внушителен бял акведукт, който местните наричат просто Арките на Лапа. Построен е през първата половина на XVIII век и е завършен през 1750 г., за да доставя прясна вода от река Кариока, извираща в хълмовете на Санта Тереза, до обществените чешми в центъра на града. Акведуктът е дълъг около 270 метра, висок около 17 метра и се състои от 42 арки, подредени в два реда. Смята се за най-мащабното строително съоръжение, изградено в Бразилия през колониалния период.

В края на XIX век градът вече има нова водопроводна система и акведуктът губи първоначалната си функция. През 1896 г. по него е прокарана трамвайна линия и оттогава по арките преминава прочутото жълто трамвайче, което изкачва пътниците до живописния квартал Санта Тереза. Интересното е, че самата дума „кариока“, с която днес наричат жителите на Рио, идва от името на реката, чиято вода някога е течала по този акведукт. Вечер арките са осветени и под тях започва нощният живот на Лапа с музика, танци и улични барове до сутринта.

Катедралата „Свети Себастиан“ (Catedral Metropolitana de São Sebastião do Rio de Janeiro)

Забележителностите в Рио понякога могат да ви изненадат със своята необичайност! Типичен пример за това е катедралата „Свети Себастиан“, която се намира в сърцето на града, само на няколко минути пеша от Арките на Лапа. Минавайки покрай нея, едва ли ще предположите, че това е католическа катедрала, защото конусовидната ѝ архитектура е доста нетипична за подобни религиозни сгради. Отвън тя прилича по-скоро на огромна бетонна пирамида със срязан връх, отколкото на храм.

Катедралата е построена в модернистичен стил в чест на Свети Себастиан, светеца покровител на Рио, от архитекта Едгар де Оливейра да Фонсека, вдъхновен от древните пирамиди на маите. Строежът започва през 1964 г. и продължава цели 15 години, до 1979 г. Сградата е висока 75 метра, а диаметърът на основата ѝ е 106 метра. Вътре могат да се съберат до 20 000 души, като около 5000 от тях могат да седнат.

Защо точно тази форма? През 60-те години на XX век Бразилия е обхваната от вълна на модернизма, чийто най-ярък пример е новата столица Бразилия. Архитектите се стремят към смели и опростени форми и към пространства без колони, в които всеки вярващ да вижда олтара. Конусът позволява точно това: огромна обща зала, над която стените се издигат нагоре и сякаш насочват погледа към небето.

Истинската изненада обаче ви очаква вътре. Четири гигантски витража, високи по 64 метра, се издигат от пода до тавана и изпълват пространството с цветна светлина в зелено, червено, синьо и жълто. Те се срещат на върха, където прозрачен таван във формата на кръст пропуска дневната светлина право към олтара. Над самия олтар е окачено голямо разпятие, което сякаш се рее във въздуха.

Когато слънцето грее, лъчите, минаващи през витражите, рисуват по стените и пода цветни петна, които се местят с всеки изминал час. В подземието на катедралата се намира и малък музей на религиозното изкуство, в който се пазят църковни предмети от историята на града.

Стадион „Маракана“ (Estádio do Maracanã)

Бразилия е страна на футбола и тук той е много повече от спорт. Децата ритат топка по плажовете и улиците още от първите си стъпки, страната е единствената, печелила Световното първенство пет пъти, а имената на Пеле, Гаринча, Роналдо и Роналдиньо се произнасят с почти религиозно преклонение.

Една от най-големите и най-известни футболни арени в света се намира именно в Рио и това е стадион „Маракана“. Официалното му име е „Жорналища Марио Фильо“, в чест на журналиста, който се бори за построяването му, но всички го наричат по името на квартала и реката, край които се издига. Стадионът е построен за Световното първенство по футбол през 1950 г. и е открит на 16 юни същата година. Тогава той е най-големият стадион в света и на финалния мач на първенството се събират близо 200 000 зрители.
Точно този мач е и най-болезнената страница в историята на бразилския футбол. На 16 юли 1950 г. на Бразилия е достатъчно равенство срещу Уругвай, за да стане световен шампион, а целият град вече празнува. Уругвайците обаче побеждават с 2:1 и над стадиона пада гробна тишина, която бразилците наричат и до днес „Мараканасо“. Загубата е преживяна като национална трагедия, а след нея Бразилия сменя белите си фланелки с жълтите, с които днес я познава целият свят.

Маракана обаче има и много щастливи мигове. Тук на 19 ноември 1969 г. Пеле вкарва своя хиляден гол от дузпа срещу „Васко да Гама“, а публиката нахлува на терена, за да го прегърне. През 2014 г. на стадиона се играе финалът на Световното първенство, в който Германия побеждава Аржентина с 1:0, а през 2016 г. тук се провеждат церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри. Стадионът е и домакин на едни от най-големите концерти в света, като през 1980 г. Франк Синатра пее тук пред около 175 000 души.

След последния си ремонт днес стадионът побира около 78 000 зрители. Той е дом на два от най-популярните клубове в Бразилия, „Фламенго“ и „Флуминензе“, чиито дербита превръщат целия квартал в море от знамена, барабани и песни. Ако сте запалянковци, можете да се включите в обиколка на стадиона и да разгледате съблекалните, тунела към терена и музея с трофеите.
Аз видях стадиона само отвън, защото не ми остана време да вляза, но следващия път непременно ще го направя.

Ботаническата градина (Jardim Botânico)

Ако искате да избягате от шума и забързания ритъм на мегаполиса, да си починете и да се заредите с енергия за още от колоритния Рио, Ботаническата градина е идеалното място за това. Тя се намира в подножието на хълма Корковадо, недалеч от лагуната Родриго де Фрейтас, и заема площ от над 50 хектара. Тук растат хиляди видове растения от Бразилия и от цял свят, а сред тях има оранжерии с орхидеи, бромелии, кактуси и месоядни растения, японска градина и езера, покрити с гигантски водни лилии.

Градината е основана на 13 юни 1808 г. от принц-регента Жуау VI, само няколко месеца след като португалският кралски двор пристига в Рио. Първоначалната ѝ цел е била практична: да се отглеждат и приспособяват към местния климат ценни подправки, донесени от Източна Индия, като индийско орехче, черен пипер и канела. С времето тя се превръща в една от най-важните ботанически градини в Южна Америка.

Най-впечатляващото място тук е алеята на императорските палми, по която се издигат стройни стволове, високи по около 30 метра. Всички те произлизат от една-единствена палма, засадена лично от Жуау VI през 1809 г. и наречена Palma Mater, т.е. „Палмата майка“. Според легендата семената ѝ били строго пазени, а служителите на градината ги изгаряли, за да не може никой друг да се сдобие с тях. Робите обаче се катерели нощем по дървото, събирали семената и ги продавали тайно, и така императорските палми се разпространили из цяла Бразилия. Самата Palma Mater загива през 1972 г., след като в нея удря мълния.

Докато се разхождате из алеите, внимавайте за малките маймунки мармозетки, които подскачат по клоните, както и за туканите с огромните им оранжеви човки. От някои места в градината между палмите се вижда и статуята на Христос Спасител, която сякаш бди над тази зелена оаза.

Площад „15 ноември“ (Praça XV de Novembro)

Площад „15 ноември“ е едно от най-старите и най-важни места в историята на Рио. Някога той е бил главният вход на града откъм морето и тук са слизали на брега губернатори, търговци и кралски особи. Първоначално е носил името Дворцовия площад, но след 15 ноември 1889 г., когато в Бразилия е провъзгласена републиката, получава днешното си име в чест на това събитие.

Най-значимата сграда на площада е Императорският дворец (Paço Imperial), построен през 1743 г. като резиденция на португалските губернатори. След пристигането на кралския двор през 1808 г. той се превръща в седалище на монархията и в него се разиграват едни от най-важните събития в историята на страната. Тук на 13 май 1888 г. принцеса Изабел подписва т.нар. Златен закон, с който робството в Бразилия е окончателно премахнато. Днес дворецът е културен център с изложби, книжарница и приятно кафене във вътрешния двор.

Точно срещу двореца се намира църквата „Дева Мария от Кармел“ (Igreja de Nossa Senhora do Carmo da Antiga Sé), която дълго време е изпълнявала ролята на катедрала на града. В нея са коронясани и двамата бразилски императори, Педро I през 1822 г. и Педро II през 1841 г. На площада ще видите и каменния фонтан на Местре Валентин от 1789 г., който някога е стоял на самия бряг и от него моряците са пълнили бъчвите си с прясна вода. В средата се издига конната статуя на генерал Озорио, един от героите на бразилската армия от XIX век.

Не пропускайте и тесния проход Арку ду Телис (Arco do Teles), който води от площада към малки калдъръмени улички с колониални къщи, барове и ресторанти. Днес на площада се намира и пристанището, от което тръгват фериботите за Нитерой, а от брега се открива хубава гледка към залива Гуанабара и острова Фискал.

Аз бях тук през деня и на площада имаше пазар с много сергии, на които се продаваха антики, стари монети, плочи и какви ли не любопитни вещи. Съботният пазар за антики е традиция и привлича както местни, така и туристи. Като цяло районът е безопасен през деня, но е добре да бъдете с повишено внимание, особено в тълпата около сергиите. Вечер обаче центърът на Рио бързо опустява и не ви съветвам да се разхождате тук сами. Ако сте в района след залез, по-добре си поръчайте Uber.

Дворецът „Тирадентис“ (Palácio Tiradentes)

Недалеч от площад „15 ноември“ се издига величествена сграда с колони, куполи и скулптури, която веднага привлича погледа. Това е дворецът „Тирадентис“, открит на 6 май 1926 г. и проектиран от архитектите Аршимедес Мемория и Франсиск Кюше. Той е построен на мястото на стария градски затвор, в който е бил държан Тирадентис преди екзекуцията си през 1792 г. Истинското му име е Жоаким Жозе да Силва Шавиер, но заради професията си на зъболекар той получава прякора Тирадентис, т.е. „Вадизъба“. Тирадентис оглавява първия голям заговор за независимост от Португалия и днес е почитан като национален герой, а статуята му стои пред входа на двореца.

От 1926 до 1960 г., докато Рио е столица, в двореца заседава Камарата на депутатите на Бразилия, а след това до 2021 г. той е седалище на Законодателното събрание на щата Рио де Жанейро. Вътре ще видите мраморни стълбища, красиви витражи и богато украсена пленарна зала, в която са обсъждани и приети две бразилски конституции. През 2026 г. сградата отбеляза своята 100-годишнина, а днес можете да я разгледате с безплатна обиколка с екскурзовод в делнични дни.

Замъкът Илха Фискал (Palácio da Ilha Fiscal)

Ако погледнете от площад „15 ноември“ към малкия остров Фискал в залива Гуанабара, ще забележите зелена сграда с кули и заострени прозорци, която наподобява замък. Първото, което ще си помислите, е, че това е декор от приказка за смели рицари и красиви принцеси. Едва ли обаче ще предположите, че тази очарователна сграда е построена за нуждите на бразилската митница.

Дворецът е издигнат между 1881 и 1889 г. по проект на инженера Адолфо дел Векио в неоготически стил, а от него служителите са следели корабите, влизащи в пристанището. Точно тук на 9 ноември 1889 г. се провежда прочутият Последен бал на империята, на който император Педро II посреща стотици гости. Само шест дни по-късно монархията е свалена и в Бразилия е провъзгласена републиката, а балът остава в историята като последният голям празник на императорския двор.

Днес митницата отдавна не е тук, а сградата принадлежи на бразилския военноморски флот. В нея има малък музей, посветен на историята на флота и на прочутия бал. На главната кула на замъка се намира красив часовник, който се вижда отдалеч от корабите, влизащи в залива. Като цяло вътре няма кой знае какво за разглеждане, но много туристи идват дотук, за да се полюбуват на очарователната архитектура. Посещенията се организират с лодка от Морския културен център (Espaço Cultural da Marinha), който се намира на няколко минути пеша от площад „15 ноември“.

Нитерой (Niterói)

Единия ден взехме ферибота от площад „15 ноември“ и отидохме до Нитерой. Пътуването трае около 20 минути и само по себе си е приятна разходка из залива Гуанабара, по време на която Рио постепенно се отдалечава, а пред вас се разкрива градът от отсрещния бряг.

Нитерой се намира на източния бряг на залива, точно срещу центъра на Рио, и двата града са свързани с моста Рио-Нитерой, дълъг над 13 км и открит през 1974 г. Името на града идва от езика тупи и означава „скрити води“, заради спокойните заливчета, скрити от открития океан. Нитерой е основан на 22 ноември 1573 г. от индианския вожд Арарибоя, който помага на португалците да прогонят французите от залива. Като награда той получава земите, върху които основава селището, и затова се смята, че това е единственият бразилски град, основан от индианец. Статуята му и днес посреща пристигащите на площада пред пристанището, който носи неговото име.

В продължение на почти 140 години, от 1835 до 1975 г. с кратко прекъсване, Нитерой е столица на щата Рио де Жанейро. Днес градът има около половин милион жители и е известен като едно от най-добрите места за живот в Бразилия, с високо ниво на образование и доходи. Тук животът тече по-спокойно, отколкото в Рио, улиците са по-подредени, а много от жителите му работят в Рио и всеки ден пресичат залива с ферибота. На входа на залива пък се издига крепостта Санта Круж да Бара (Fortaleza de Santa Cruz da Barra), построена през XVI век, за да пази пристанището от пирати и чужди флотилии.

Нитерой е известен и като града на Оскар Нимайер, най-прочутия бразилски архитект, след град Бразилия тук има най-много негови сгради. Те са разположени по т.нар. Път на Нимайер (Caminho Niemeyer) по крайбрежието, а най-известната от тях е Музеят на съвременното изкуство (Museu de Arte Contemporânea), който посетих и аз. Сградата е открита през 1996 г. и е кацнала на самия ръб на скала над залива, на едно-единствено тясно краче. С кръглата си форма и широките прозорци по цялата обиколка тя прилича на летяща чиния, която току-що е кацнала край океана. Около нея има плитък басейн, в който сградата се отразява, и ако я снимате от правилния ъгъл, ще изглежда сякаш се рее във въздуха. Отвътре през панорамните прозорци се открива една от най-хубавите гледки към Рио, Захарната глава и статуята на Христос Спасител.

В Нитерой има и много хубави плажове, затова ви препоръчвам, ако дойдете тук, да си вземете бански и плажни кърпи. Градският плаж Икараи (Icaraí) е с красива гледка към Рио, но за плуване по-подходящи са плажовете откъм открития океан като Итакоатиара (Itacoatiara) и Камбоиняс (Camboinhas), където водата е по-чиста. На един от хълмовете над града се намира Градският парк (Parque da Cidade de Niterói), от който се разкриват невероятни гледки към Нитерой и Рио. Оттук скачат и парапланеристите и ако имате смелост, можете да полетите с инструктор над залива.

Като цяло ви препоръчвам да посетите Нитерой само ако имате повече време в Рио и вече сте видели всичко интересно там. Освен плажовете, музея и гледката от парка тук няма толкова много неща за разглеждане и правене, колкото в Рио.

Плаж Копакабана (Praia de Copacabana)

Едва ли има пътешественик, който да не е чувал за световноизвестния плаж Копакабана! Пясъчната ивица е дълга около 4 км и описва широка дъга между хълма Леме и старата крепост Копакабана, а зад нея се издигат високи хотели и жилищни сгради. Името на плажа идва от малък параклис, посветен на Дева Мария от Копакабана, чийто образ е донесен от Боливия, от бреговете на езерото Титикака.
До края на XIX век тук е имало само пясъчни дюни и рибарски колиби, но през 1892 г. е прокопан тунел, който свързва района с останалата част на града. През 1923 г. на брега е открит хотел „Копакабана Палас“, който превръща Копакабана в символ на лукса и бляскавия живот. През следващите десетилетия тук отсядат холивудски звезди, крале и световноизвестни музиканти, а хотелът и днес е най-престижният адрес в Рио. Разказват, че веднъж режисьорът Орсън Уелс в пристъп на гняв изхвърлил мебелите от стаята си в басейна на хотела.

По протежение на плажа минава широкият булевард Авенида Атлантика (Avenida Atlântica) с прочутия черно-бял тротоар с форма на вълни, който е дело на ландшафтния архитект Роберто Бурле Маркс. От другата му страна се редят ресторанти, барове и хотели, а по горните етажи на сградите се крият луксозни апартаменти и пентхауси с гледка към океана, за които мечтаят богаташи от цял свят.

Копакабана е сърцето на бразилската плажна култура. От сутрин до вечер тук се играе волейбол, футбол и футволей, игра, при която топката се прехвърля над мрежата само с крака, глава и гърди и която е родена именно на този плаж. Плажът е и сцена на едни от най-големите празненства на планетата. В новогодишната нощ тук се събират над два милиона души, облечени в бяло, които посрещат полунощ с грандиозна заря над океана. На пясъка са се провеждали и безплатни концерти на „Ролинг Стоунс“, Мадона и Лейди Гага, всеки от които е събирал над милион зрители.

Един от дните реших да прекарам на плажа тук и не издържах повече от два часа. Беше доста пренаселено и хората буквално лежаха един до друг. Беше шумно и непрекъснато минаваха местни, които предлагаха какво ли не: от плажни кърпи, бански и слънчеви очила до храна и напитки. С една дума – никакво уединение. Някои от тях спираха пред мен и започваха да обясняват колко им е труден животът, колко са бедни и как, ако си купя нещо, ще им помогна.

Това се повтаряше на всеки 15-20 минути и накрая реших да се прибера, защото започна да става доста изнервящо. Но без тези неща няма как, защото именно в това е чарът на този плаж: в срещите с хората и в живота, който кипи на него.

Плаж Ипанема (Praia de Ipanema)

Ако Копакабана е шумната и весела по-голяма сестра, Ипанема е нейната по-елегантна и спокойна съседка. Плажът се простира на около 2,5 км между скалата Арпоадор и канала, който го отделя от квартал Леблон, а в края му се издигат двата зелени върха на хълма Дойш Ирмаос (Dois Irmãos), чието име означава „Двамата братя“. Кварталът зад плажа е един от най-скъпите в Рио, с модни бутици, уютни кафенета, барове и ресторанти.

Световната слава на Ипанема идва от една песен. През 1962 г. композиторът Том Жобим и поетът Винисиус ди Мораис седели в едно барче недалеч от плажа и всеки ден наблюдавали как край тях минава красиво 17-годишно момиче на път за плажа. Така се ражда песента „Момичето от Ипанема“ (Garota de Ipanema), която става един от най-изпълняваните хитове в историята на музиката и прави боса нова известна по целия свят. Момичето, което ги вдъхновява, се казва Елоиза Пинейро, а барчето днес носи името на песента и е любима спирка за туристите.

Плажът е разделен от спасителни постове с номера, които служат и като ориентир за срещи. Всяка част си има свой характер: около пост 9 се събират младежи, артисти и музиканти, други части предпочитат семействата, а на трети се играе безкраен волейбол. В неделя на площад „Генерал Озорио“ (Praça General Osório) се провежда т.нар. Хипи пазар, където ще намерите ръчно изработени сувенири, картини, бижута и бразилска улична храна.

Вечер Ипанема е едно от най-хубавите места в Рио, от които да наблюдавате залеза. Най-добрата гледка е от скалата Арпоадор в началото на плажа, където всяка вечер се събират стотици хора, седнали по камъните с питие в ръка. Слънцето бавно се спуска зад хълма Дойш Ирмаос и оцветява небето и водата в оранжево и розово. Когато последният лъч изчезне, хората започват да ръкопляскат, сякаш благодарят за представлението. Тук обаче винаги има доста хора, затова елате поне половин час по-рано, за да си намерите хубаво място, и пазете вещите си!

Фавела Санта Марта (Favela Santa Marta)

В последния ден полетът ни за вкъщи беше следобед и сутринта ни беше свободна, затова решихме да посетим фавела. Предния ден двама души от групата ни вече бяха ходили там и без да издават абсолютно нищо, казаха само, че това е „най-якото нещо“, което са виждали досега. Стана ми много интересно и доста се вълнувах, защото наистина не знаех какво ме очаква.

Посещението беше организирано. Сутринта в хотела дойде местен гид и с такси отидохме до т.нар. пропусквателен пункт на фавелата, където се намираше и полицейското управление. Към групата ни трябваше да се присъединят още няколко души и докато ги чакахме, гидът започна да ни разказва за фавелите.

Фавелите са неформални квартали, които се катерят по склоновете на хълмовете около Рио и в които хората сами са строили домовете си, често без разрешение и без собственост върху земята. Първите фавели се появяват в края на XIX век. След премахването на робството през 1888 г. хиляди освободени роби остават без земя, работа и покрив и започват да се заселват по хълмовете около центъра. Интересна е историята на самото име. През 1897 г. войници, завърнали се от войната в Канудус в щата Баия, не получават обещаните им жилища и се настаняват на хълма Провиденсия в Рио. Те го кръщават Морру да Фавела, на името на хълм в Баия, където са лагерували, а той пък носел името на бодливо растение, наречено фавела. С времето името се пренася върху всички подобни квартали. През XX век във фавелите се заселват и стотици хиляди бедни преселници от североизточните части на Бразилия, дошли в Рио да търсят работа. Днес в тях има магазини, училища, църкви, барове и дори школи по самба, а голяма част от жителите им работят в града като чистачи, шофьори, готвачи или продавачи. Бедността тук се предава от поколение на поколение заради ниското образование, несигурната работа и липсата на достъп до основни услуги, а за мнозина адресът във фавела и днес е пречка да намерят по-добра работа.

Когато се събрахме всички, поехме към фавелата Санта Марта. Тя се намира в квартал Ботафого, по стръмния склон на хълма Дона Марта, точно под статуята на Христос Спасител, и в нея живеят около 5000 души. През 2008 г. Санта Марта става първата фавела в Рио, в която е разположено постоянно полицейско управление в рамките на програма за възстановяване на контрола на държавата, и затова днес е сред най-безопасните за посещение. През същата година тук е пуснат и малък фуникуляр, който изкачва жителите от подножието до най-горната част на хълма и спира на няколко станции по пътя. Преди това хората са изкачвали стотиците стъпала пеша, понякога с покупки, строителни материали и дори мебели на гръб.
Трябва да си призная, че гледката беше доста мизерна. Тук-там се срещаха боклуци, неподдържани фасади, висящи кабели и пране, простряно буквално пред вратите и прозорците на домовете. На места се разминавахме с котки и случайни минувачи, които ни гледаха така, сякаш сме им съседи, и не ни обръщаха никакво внимание. За нас обаче беше странно и малко притеснително.

Аз лично се притеснявах да не ни се случи нещо, но след първите 5-10 минути се успокоих. Оказа се, че гидът ни е израснал в тази фавела и познава почти всички. Той ни увери, че когато идваме организирано и с водач, е напълно безопасно, защото хората тук са добри и не искат да имат проблеми с никого. Според него проблемите понякога създавала полицията.

Т.нар. улици криволичеха нагоре и надолу, а по едно време гидът ни предупреди, че на мястото, от което ще минем, не бива да снимаме. Минахме покрай група хора, седнали около маса, на която имаше наркотици и оставени автомати. Хората около масата също държаха автомати и ни гледаха доста лошо. На мен цялата сцена ми се стори малко пресилена и да си призная, повече ми приличаха на статисти или актьори.

Истината е, че в много фавели властта отдавна е в ръцете на наркокартелите. Най-големите от тях, като „Команду Вермелю“ (Comando Vermelho), възникнали в затворите през 70-те години на XX век, контролират цели квартали, търгуват с наркотици и налагат свои собствени правила. В последните десетилетия се появяват и т.нар. милиции, съставени от бивши и действащи полицаи, които също взимат пари от жителите срещу „защита“. Полицейските акции срещу бандите често прерастват в престрелки, при които страдат и невинни хора. Именно затова посещението на фавела без местен водач е много рисковано.

Както си вървяхме, изведнъж се озовахме на малък площад с красива панорамна гледка към залива, където ни посрещна статуята на Майкъл Джексън! Не знам колко от вас знаят, но точно тук, в тази фавела, през 1996 г. той заснема клипа към една от най-големите си песни They Don’t Care About Us, режисиран от Спайк Лий. Песента е протест срещу несправедливостта, расизма и безразличието на властите към хората в неравностойно положение, а Джексън иска да покаже на света как живеят най-бедните в Бразилия. Властите в Рио се опитват да спрат снимките, защото се страхуват, че клипът ще навреди на имиджа на града, но в крайна сметка Джексън танцува по тесните улички заедно със стотици местни жители и барабанистите от групата „Олодум“. През 2010 г., година след смъртта му, на площадчето е поставена бронзова статуя в негова чест, а мястото днес носи името му и е любима спирка за всички посетители.
Накрая влязохме в къщата на нашия гид. Вътре беше много чисто, подредено и миришеше приятно. Докато се разхождахме по улиците, бях надникнал през един-два прозореца и навсякъде беше същото: чисто, подредено и с приятен мирис. Контрастът между улиците и вътрешността на домовете беше огромен.

Лично мен мизерията не ме изненада толкова, може би защото и друг път съм виждал гета и не беше чак толкова шокиращо за мен. Останалите от групата ни обаче бяха от Маями и бяха доста втрещени. За мен посещението във фавела беше много интересно и ме впечатли. Някои ще кажат: „Е, какво толкова да им гледам гетата?“, но такова място те кара да се замислиш колко несправедлив понякога е животът.
Ако искате да посетите фавела, моят съвет е да го направите организирано. В никакъв случай не идвайте тук сами! Да, хората са добронамерени, когато знаят, че сте с туристическа група, но не си търсете белята, моля 🙂

Ако искате и вие да посетите фавело, то може да прегледате опциите тук, като тези турове са от лицензирани туроператори и няма да имате никакви проблеми с тях:

Фавела Росиня:

Фавела Санта Марта:

Тук трябва да кажем „До нови срещи!“ с Рио, защото с този град ще се срещнем отново!