На един живописен хълм, разположен в сърцето на Искърското дефиле, един старец е вперил поглед в далечината. Вазовият герой “дядо Йоцо” оживява от страниците на разказа, и вече придобива реална форма! В непосредствена близост до мездренското село Очин дол, ние също може да се насладим на живописните гледки по Искърското дефиле и да наблюдаваме преминаващите влакове, както и “дядо Йоцо”. А, също така може да видим и него самия 🙂
Благодарение на община Мездра и родолюбци, скулптурата на литературния герой оживява през 2005 г. Идеята за този паметник е на Огнян Петров от село Очин дол, а с изпълнението се заемат скулпторите Моника Игаренска от Мездра и Георги Тишков от Враца. Дядото е висок около 5 метра и е изработен от бял врачански камък. А под самия паметник има изградена кокетна дървена беседка, откъдето също може да се любувате на красивата природа.
Ако огладнеете има и механа, където може да хапнете. Всичко това е заобиколено от невероятно красиви цветни градини, с различни цветя и храсти. И много люляк, който през пролетта направо ще ви очарова с аромата си. А под целия този комплекс се спускат стръмни скали. Но единственото, което виждаш е едно безкрайно синьо небе, много зеленина и река Искър, която се прокрадва между скалите.
Дотам се стига сравнително лесно с кола. От София отнема около час и половина. Казват, че и с влак може да се стигне дотам, но трябва да се върви и пеш. Аз лично бих направил подобно приключение и с радост бих минал с влака по дефилето. Така, както са минавали и пътниците, на които е махал дядо Йоцо от Вазовия разказ.
Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.
Иван Вазов
За мен това е едно много хубаво и специално място, което те кара да се върнеш назад в миналото. Първо, за да си спомниш кога за първи път си прочел Вазовия разказ. И второ – за да си спомниш, че това което е написано в него е много валидно и до днес. Сещам се как 84 годишният старец малко преди Освобождението губи зрението си и как иска да види „българското“. При всяка една среща с новото и модерното той се радва като малко дете!
А най-голямата радост е, когато научава, че ще се строи железница. Защото в неговите мисли и представи железният път се свързва с понятието за свободна България. А най-голямата радост за него е, че инженерите и строителите на това съоръжение са българи! Най-любима ми е частта, когато дядо Йоцо маха на пътниците във влака и те се чудят кой е този чудак старец 🙂
И всичко това, което Вазов е написал преди толкова много години някакси ми се струва актуално и днес. Подобно на селяните от разказа, които имат обикновен живот, в който не се случва нищо интересно, така понякога и ние се озоваваме в подобна ситуация. И в един момент осъзнаваме, че подобно на слепия дядо Йоцо, ние също искаме да видим свободата и да ни се случи нещо вълнуващо и интересно! Затова, ако изпаднем в подобна ситуация, нека да направим нещо малко за себе си! Като едно пътуване до някое хубаво и живописно място, което ще ни зареди с енергия. Да речем до паметника на дядо Йоцо … С кола, и с влак – подарете си това невероятно изживяване, което поне малко ще промени мисленето, разбирането и мотивите ви за живота 🙂
