Рилският манастир – духовната съкровищница на България

Там, където се срещат снежнобелите върхове на Рила планина и синьото небе, сгушен сред вековни иглолистни дървета и много отправени молитви, се намира едно от най-святите места в България – Рилският манастир.

Всеки един от нас през живота си е бил на това невероятно място, поне веднъж! Аз не мога да изброя колко пъти съм бил там, но най-ранният ми спомен е на 5 годишна възраст, когато бях кръстен в манастира. Едва ли мога да разкажа за всяко едно мое посещение там, както и да опиша този свят храм за всички Българи. Все пак ще се постарая да пресъздам историята на Рилския манастир през моя поглед.

В далечния X век, в този район се заселва монах, за да избяга от светския живот и да се отдаде на пост и молитва като отшелник. Това бил Св. Иван Рилски. В близост до манастира той открил пещера, където изминали последните години от живота му. По това време Втората Българска държава била управлявана от цар Петър и се предполага, че точно заради него мощите на светеца са пренесени в старата столица Търново. И Иван Рилски е канонизиран за светец.

През годините мощите на Иван Рилски са премествани на много и различни места, като днес те се намират в църквата на манастира и може им се отдаде почит. До пещерата е изградена и малка църква от камък, която е запазена и до днес и може да бъде посетена. 

За да отдадат почит на светеца, последователите му изграждат манастира в близост до пещерата, където той прекарва последните години от земния си път. Мястото е избрано неслучайно – защитено е, и там е имало постница.

Предполага се, че манастирът е построен някъде между 927 и 941 г. сл. Хр. Но не си представяйте, че тогава той е изглеждал както сега. Малка и скромна фасада е посрещала вярващите, когато някъде през XIV век обликът тотално се променя. Благодарение на местния феодал протосеваст Стефан Хрельо Драговол Рилската обител е обновена.

Целта на всички тези обновления е била манастирът да бъде добре укрепен, защото в този период от историята ни е имало доста набези, а времената били смутни. Изградени са няколко постройки, които да служат за жилища на монасите, един храм и небезизвестната отбранителна кула, която и до ден днешен посреща посетителите на Рилската обител – Хрельовата кула.

Още от дете тази кула винаги много ме е привличала и да си призная, до ден днешен не съм влизал в нея. Но със сигурност ще го направя един ден.

Кулата е висока 23 метра, като тя разполага с водохранилище и жилищни помещения, които са осигурявали защита на монасите от манастира през смутните времена дори и по времето, когато тези земи са били под владение на Османската империя. Точно в този период голяма част от манастира е разграбена и унищожена. От историческа гледна точка най-интересен се оказва петия етаж от кулата, където се помещава параклисът „Преображение Христово“. В него са изобразени доста интересни картини, показващи сцени от живота на Св. Иван Рилски. На една от тях е изобразена и сцена, където той се среща с цар Петър.

Архитектурата на манастира е доста уникална. Лично на мен целият комплекс ми напомня по-скоро на крепост, отколкото на манастир! Гледайки високите стени отвън, на моменти имам усещането, че пред мен има една голяма крепост, която никой не може да превземе. А вътрешният двор е невероятен. Зад помещенията с монашески килии се подават величествените върхове на Рила планина и понякога дъхът ти спира. Хрельовата кула и намиращата се до нея църква „Рождество Богородично“ се вписват още по-невероятно в тази гледка.

В църквата „Рождество Богородично“ са положени мощите на Св. Иван Рилски, както и доста чудотворни икони. Едни от най-известните са „Света Богородица Осеновица” и чудотворната икона на Свети Иван Рилски.

При посещение на манастира, аз бих препоръчал да видите няколко места, които си заслужават вниманието Ви!

Едно от тях е Музеят към манастира, основан към края на XIX век, където има доста интересни произведения на изкуството, запазени през вековете на съществуване на Рилската обител.

Задължително посетете и манастирската магерница, известна още като кухнята. Тук ще видите много големи казани, използвани от монасите за приготвяне на курбан за посетителите, когато е имало големи църковни празници. Стените са опушени с дим и има няколко големи маси в помещението. Доста е интересно.

Пещерата, в която светецът е живял също не е за изпускане, като до нея може да се разходите по една от пътеките, но се въоръжете с време! Пътеката е дълга около 4 км.

И не на последно място, препоръчвам да си вземете от топлия хляб и мекиците, които продават пред манастира! Невероятно блаженство за сетивата и душата! Ох, как ми се дояде от тях пак …

В района има и къде да отседнете, за да пренощувате. Има доста хотели и места за хапване, така че може да си позволите и да останете за повече време. Пред манастира има и паркинг, където може да оставите своето превозно средство. Разбира се, има и доста магазинчета за сувенири.

Стига се изключително лесно дотам, особено ако сте с кола. Не отнема много време, а гледките по пътя към манастира са доста живописни.

Векове наред, сгушен сред величествените върхове на Рила, Рилският манастир съхранява българската духовност и култура. При всяко едно мое посещение тук, аз преоткривам себе си и усещам, че съм по-близо до Господ! Това е едно вълшебно място, което е оцеляло през вековете и е съхранило историята и духа на България. Място, което е любимо на десетки българи и което всеки носи в сърцето си.