Амалфи е едно от онези места, в които няма как да не се влюбиш от пръв поглед! Когато зърнеш тази невероятна гледка, сърцето ти се разтуптява, буквално губиш и говор, и картина, а дъхът ти спира.
За мен крайбрежието на Амалфи е като една голяма и красива тераса, увиснала над нереално сините води на Тиренско море и живописните склонове на планините Латари. И както на всяка тераса, тук се отглеждат пъстри цветя, лозя и огромни градини с маслинови и лимонови дръвчета.
Да се опише Амалфи без клиширани фрази е трудно! Но когато красотата говори сама за себе си, е още по-трудно да се намерят подходящите думи – дори най-добрият поет би се затруднил. За града и крайбрежието са говорили възторжено Бокачо, Ибсен, Стайнбек, Вагнер и много други знаменити личности, но сега ще поговоря малко аз.
До Амалфи лесно може да се стигне с кола, като пътят е доста живописен и основно минава по брега на Неаполитанския залив. Няколко са спирките, които бих ви препоръчал – Соренто, Позитано, Равело, но за тях ще си поговорим някой друг път.
Тук няма ефектни плажове, но има уютни заливи и морски пещери, а пред вас се открива една и съща прекрасна гледка от всяко произволно избрано място. Освен невероятните гледки ще се сблъскате и с мекия средиземноморски климат, тишината, спокойствието, ароматния въздух, гостоприемството на местните хора и невероятно вкусната храна.
Градчето очарова целогодишно, но ако имате възможност да избирате кога да го посетите, горещо препоръчвам това да бъде в периода между април и юни. По това време целият град е опиянен от аромата на цветята, всичко е изключително пъстро и цветно, а слънцето вече приятно топли.
Първото място, което ще ви посрещне при влизане в Амалфи, е площад „Пиаца Дуомо“, обграден с всякакви ресторанти и джелатерии, откъдето дебнат неустоими изкушения. Всеки от собствениците на тези тратории любезно ви кани да удостоите заведението му с присъствието си! Ако някое ви хареса – седнете! Цените са приемливи, а съотношението цена–качество–обслужване–гледка е на ниво 😊
Също така малки будки и магазинчета за сладолед (gelato) дебнат отвсякъде, и препоръчвам, след като сте хапнали някъде, да се насладите и да опитате от това сладко изкушение. Уличките там са изключително тесни и по тях две коли трудно биха се разминали. На всяка улица има шарени магазинчета, в които се намира по нещо за всеки – магнити, сувенири, играчки, шалове и какво ли още не, като понякога е трудно да откъснеш очи от тях.
По която и уличка да тръгнеш, все ще излезеш на площада с голямата катедрала, която се издига нависоко, като към входа ѝ водят шестдесет и две стъпала. Това е катедралата, която носи името на патрона светец както на Амалфи, така и на Русия и Шотландия – Свети Андрей. Катедралата е пищно украсена, а бароковият ѝ стил е заслепителен. Във вътрешния двор има нещо като музей, а в непосредствена близост се намира малък манастир с гробницата на светеца. На фасадата ѝ има голяма фреска на Свети Андрей, като около нея са изобразени рисунки на други известни светци. А ако се чудите къде може да поседнете и хапнете един сладолед, бих ви препоръчал да го направите на стълбите пред катедралата!
Дори когато си тръгваш и се отдалечаваш по криволичещия път със завои, неусетно обръщаш глава, за да се полюбуваш на тази изтънчена и живописна палитра от цветове и настроение – наречена Амалфи!
Ако искате да прочетете още за Амалфи и Италия ви препоръчвам книгата ми „НЕпътеводител за Италия от А до Я“!
