Малки, стръмни и чаровни улички, стари замъци и разрушени манастири, величествени площади, крайулични ресторанти и тракането на един стар ретро трамвай… или „градът на седемте хълма“ – така наричат португалската столица Лисабон.
Не знам откъде да започна разказа си за този невероятен град, който винаги съм искал да посетя и чакаше търпеливо нашата среща. Докато търсех какво да подаря на баща ми и сестра ми за Коледа, сякаш подаръкът сам мен ме намери! Една от нискотарифните авиокомпании бе пуснала празнична промоция и моментално ми стана ясно какво “Белобрадият старец” ще остави под елхата в празничната нощ.
Билетите бяха купени, запазихме си и хотел и оставаше само да дойде денят на заминаването ни. Незнайно как, бях уцелил датата ни заминаване да е 14-ти февруари – Денят на влюбените. За мой лош късмет няколко дни преди да заминем се разболях и бях взел драконовски мерки, за да може да се подобря малко и да се насладя на престоя ни в португалската столица. Като изключим запушения нос – с всичко друго се бях справил.
Оставихме лошото време в София и пристигнахме в слънчев Лисабон, като разликата в температурата бе около 15 градуса. Следващите дни ни очакваше много добро настроение, слънце и невероятни места за посещение. За това бързам да споделя с вас цялата полезна информация, за да направите и вие престоя си там вълшебен и незабравим!
Градски транспорт 🚊и трансфер до летището ✈️
Летището в Лисабон се намира почти в града и е на около 6 км. от централната част. Най-лесно може да се придвижите до него с червената линия на метрото, чиято последна спирка “Aeroporto”, която е точно пред Терминал 1 на летището. Ние кацнахме на въпросния терминал и на връщане се заблудих, че от тук ще излетим, но се оказа че сме от Терминал 2, за това трябваше да вземем шатъл до там. Най-лесният начин за придвижване в града е с градския транспорт. Има много добра развита трамвайна мрежа, автобуси и метро, като ние ползвахме основно подземната железница. Препоръчвам ви да си вземете билети за 24 часа, като това може да направите от вендор машините на всяка една метростанция или спирките на градския транспорт. Определено с метрото ще се придвижвате най-бързо – има 4 линии с обща дължина 44,2 км. и 56 метростанции.
Някои от тях са истинско произведение на изкуството и интериорът им е доста внушителен. В районите, които не са покрити от метрото препоръчвам да ползвате трамвай или автобус. Задължително препоръчвам да се качите на трамвай 28, за който ще разкажа малко по-късно. Много добър вариант е да разгледате забележителностите на града хоп-он хоп-он бус – билети може да си вземете от тук.
Къде да отседнем 🏡
Изборът за хотелско настаняване в Лисабон е голям. Всичко зависи от възможностите ви и най-вече в коя част на града искате да отседнете. Аз бях резервирал хотел TURIM Saldanha, като той бе на доста удобно място – тих и спокоен район, в близост до 3 от линиите на метрото, приемлива цена, доста ресторанти и близост до центъра и летището. Хотелът бе чист и уютен, като единствено не ми хареса това, че не бяха обявили, че когато пристигнеш трябва да оставиш 100 евро депозит на стая, които след това ти връщат. Нямам нищо против тази политика на хотелите, но все пак е редно да го обявят в сайта си или през платформата за резервации, за да може желаещите, които резеврвират да са информирани, а не да го научат в момента на настаняване на рецепцията. Като изключим това всичко останало бе на ниво. Направи ми впечатление, че почти в целият град имаше хотели от веригата “TURIM”, така че ако решите да ползвате техните услуги аз горещо препоръчвам, като може да си намерите хотел от тази верига и в друг район на града.
Къде да хапнем 🍗
Това е много труден въпрос, защото португалската столица предлага толкова много кулинарни изкушения, че те буквално дебнат от всеки ъгъл. Задължително препоръчвам морските дарове като октопод, лобстери и миди – невероятни са.
Ще ви препоръчам няколко много добри ресторанта, които да посетите, но е желателно да си направите резервация за тях няколко дни предварително, защото винаги е пълно и може и да не успеете да си намерите маса, ако разчитате само на късмета си.
Ето къде може да пробвате типичните традиционни ястия на португалската кухня, но и не само:
– Baixamar – Mariscos e Petiscos
Лично аз пробвах всяко едно от тези заведения и ги препоръчвам с две ръце! Разбира се, докато се разхождате по улиците може да откриете съвсем случайно още хубави и добри ресторанти – там е пълно с такива! Само не забравяйте после да споделите с мен кои са тези места, че да ги посетя и аз 😊
Етикетът тук изисква да се остави бакшиш и когато си поискате сметката, сервитьорът ще ви каже, че сервизът не е включен. Ще си го търсят като наследство, така че оставете минимум 10% от сметката за сервиз. Но да си призная в “Baixamar – Mariscos e Petiscos” аз не оставих, защото сервитьорът бе изключително недружелюбен и нелицеприятен, така платих точно до последния евроцент. Все пак бакшишът се оставя по преценка на клиента, а не на персонала 😉
Малко история
Преди да се потопим в невероятния Лисабон, нека се запознаем малко и с неговата история!
Столицата на Португалия е град с дълбоки корени в историята и културата на Европа. Със своите седем хълма, разположени около устието на река Тежу, градът има стратегическо значение още от древността. Основан от финикийците около 1200 г. пр.н.е., Лисабон е бил завладян от римляните, които го превръщат във важен търговски център, известен като “Оллисипо”. През Средновековието градът попада под управлението на маврите, които оставят своя отпечатък върху архитектурата и културата на региона.
През 1147 г. Лисабон е превзет от португалския крал Афонсу I по време на Реконкистата, и става столица на Португалия в началото на XIII век. Градът достига златния си век през XV и XVI век, когато Португалия е водеща морска сила. Лисабон е изходна точка за Великите географски открития на мореплаватели като Вашку да Гама, който открива морския път до Индия.
На 1 ноември 1755 г. градът е почти напълно разрушен от катастрофално земетресение, последвано от цунами и пожари, които унищожават голяма част от архитектурното наследство. Възстановяването на Лисабон започва веднага под ръководството на Маркиз дьо Помбал, който изгражда модерния квартал “Baixa” със симетрични улици и големи площади, които и днес са символи на града. Днес Лисабон е динамичен и космополитен град, който съчетава историческо наследство със съвременен дух и пленява своите посетители с уникална смесица от традиция и модерност, правейки го едно от най-популярните туристически дестинации в Европа.
4 дни в Лисабон – какво да видим🗺
Забележителностите в Лисабон са доста, но хубавото е че те са сравнително близо една до друга, затова ще си позволя да разделя престоя ни тук на 4 дни, за да може и вие да си направите подобна програма и да посетите всичко без да се лутате и да пропуснете нещо.
Ден 1
Първия ден решихме да отидем до Синтра, за да може следващите дни да сме концентрирани основно върху Лисабон. За пътуването до Синтра и Кашкай ще разкажа в някой от следващите ми статии, но само ще отбележа че го направихме с организиран еднодневен тур и останахме много доволни! Може да си букнете тур от тук, както и да видите какви други турове извън Лисабон има 🙂
Цял ден прекарахме извън Лисабон, като привечер се прибрахме и успяхме да разгледаме две от забележителностите на града – паркът „Едуардо VII” и статуята на “Маркиз на Помбал”, намиращи се на пл. “Маркиз на Помбал”, откъдето започва и булевард „Авенида да Либердаде“.
Статуята на “Маркиз на Помбал” е построена в негова чест, т.к. маркизът помага за възстановяването на града след земетресението през 1755 г. Площадът около статуята е много красив и приятен за разходка, а около статуята има по-малки фигури на лъв, орел и папагал.
Паркът „Едуардо VII” (Parque Eduardo VII) е един от най-големите и най-известни паркове в града и предлага впечатляваща гледка към центъра на Лисабон и река “Тахо”. Името на парка е в чест на британския крал Едуард VII, който посещава Лисабон през 1902 г. Първоначално паркът е бил известен като „Парк на свободата“, но е преименуван в чест на британския монарх, за да се отбележат добрите отношения между Португалия и Великобритания. Паркът е проектиран в началото на XX век и е официално открит през 1945 г. Разполага с просторни зелени площи, симетрични алеи, украсени с цветни градини, и впечатляващ централно разположен фонтан. В горната част на парка се издига огромно португалско знаме, което е едно от най-големите в страната. Освен красивите гледки и спокойната атмосфера, паркът е дом на “Естуфата” (Estufa Fria) – уникална ботаническа градина, разположена в три различни климатични секции, които представят разнообразие от екзотични растения от цял свят.
Дотук може да стигнете с метрото, като слезете на станция “Marquês de Pombal” (синя и жълта линия).
Ден 2
На следващия ден започна нашето същинско приключение в Лисабон. Бе един наситен с много положителни емоции ден, в който се разхождахме сред слънчевите улици на града и неговите забележителности. Специално за този маршрут се подгответе да ходите по доста стръмни улички, затова бъдете и с удобни обувки. Най-лесно може да стартирате обиколката си от тук, взимайки синята линия на метрото и като слезете на станция “Terreiro do Paço”.
Първата ни спирка бе “Casa dos Bicos/фондация José Saramago”, известна още като „Диамантената къща“. Това е една от най-уникалните и забележителни здания в Лисабон. Тази къща се отличава с необичайната си фасада, покрита с пирамидални камъни, които наподобяват диаманти, от там идва и името ѝ. Къщата е построена през 1523 г. от Браша де Албукерке, син на африканския вицекрал Афонсу де Албукерке. Браша, вдъхновен от италианската ренесансова архитектура, особено от дворците в Мантуа и Болоня, решава да създаде своя резиденция в Лисабон, която да комбинира италиански стил с португалски елементи.
Резултатът е уникална сграда, която се откроява със своите 1125 каменни „диаманти“. През вековете “Casa dos Bicos” е преживяла много. Значително повредена от земетресението през 1755 г., тя губи два от своите етажи и част от вътрешната си украса. Въпреки това, фасадата ѝ оцелява и през XX век къщата е реставрирана, като днес служи като културен център и дом на фондацията на известния португалски писател Жозе Сарамаго – единственият носител на Нобелова награда за литература в Португалия.
Католическа катедрала на Лисабон (Sé de Lisboa) е най-старата и значима църква в Лисабон. Разположена в сърцето на историческия квартал “Alfama”, катедралата е символ на религиозната и културна история на града. Строежът на “Se de Lisboa” започва през 1147 г., веднага след като португалският крал Афонсу I превзема Лисабон от маврите по време на Реконкистата. Катедралата е изградена на мястото на бивша мавританска джамия, като знак за победата на християнството.
Архитектурно, катедралата е смесица от романски, готически и барокови елементи, което отразява дългата история на реконструкции и допълнения през вековете. През 1755 г. земетресението нанася сериозни щети на катедралата, но тя е възстановена и продължава да бъде един от най-важните религиозни обекти в града. Вътре се намират останки от различни исторически периоди, включително крипта с археологически разкопки, показващи римски, мавритански и средновековни артефакти. За да влезете в църквата ще е необходимо да си закупите билет, което може да направите от тук.
Вървейки по стръмната улица, по която се движи прословутият трамвай 28, има две наблюдателни площадки – “Miradouro de Santa Luzia” и “Miradouro das Portas do Sol”, които разкриват невероятна гледка към града и река “Тахо”. От тук може да си направите невероятни снимки!
“Трамвай 28” (Eléctrico 28) е една от най-емблематичните и популярни атракции в Лисабон. Със своите жълти ретро вагони,” трамвай 28″ предлага на пътниците уникално пътуване през най-историческите и живописни квартали на града. Пуснат в експлоатация през 1890 г., първоначално тук се е движила теснолинейка, заради малките и тесни улички, като междурелсието било 900 мм. През 1901 г. трамвай 28 е електрифициран и е част от системата на обществен транспорт в Лисабон, като продължава да бъде важен начин за придвижване, въпреки че днес основно привлича туристи. Маршрутът му преминава през тесни и стръмни улички, които не позволяват преминаването на модерни превозни средства. Той свързва кварталите Мартим Мониш и Кампо де Оурике, като преминава през исторически места като “Алфама”, “Баиша” и “Граса”.
Пътуването с трамвай №28 е не само начин да се придвижите из Лисабон, но и истинско пътешествие във времето. По време на маршрута пътниците могат да се насладят на гледки към Лисабонската катедрала, замъка „Сан Жоржи“, панорамни тераси и оживени площади, като всичко това се случва в уютната и автентична атмосфера на старинния трамвай. Картите за градския транспорт важат за трамвая, но ако искате може да си резервирате и отделен тур с аудио гид, като така ще научите интересни неща за забележителностите по маршрута на трамвая.
Замъкът „Сан Жоржи“ (Castelo de São Jorge) е едно от най-значимите исторически забележителности в Лисабон. Разположен на върха на един от седемте хълма, замъкът доминира над града и предлага впечатляващи панорамни гледки към река “Тахо” и историческите квартали на Лисабон. Историята на замъка датира от римско време, но сегашната структура е основана от маврите през XI век, когато Лисабон е бил важен мавритански град. През 1147 г., по време на Реконкистата, замъкът е превзет от първия португалски крал Афонсу I с помощта на кръстоносци. След това замъкът става кралска резиденция и играе важна роля в отбраната на града.
През следващите векове замъкът служи като резиденция на португалските крале, укрепление и военен гарнизон. След голямото земетресение през 1755 г. замъкът претърпява значителни щети и частично е изоставен. В началото на ХХ век започват мащабни реставрации, които възстановяват замъка до голяма степен и го превръщат в една от основните туристически атракции в Лисабон. Днес може да се видят добре запазените стени, кули и археологически разкопки, които разкриват следи от римски, мавритански и средновековни периоди. Оттук също стават невероятни снимки! Билети за замъка може да си вземете от тук.
Църквата и манастирът “Сао Висенте де Фора” (Igreja e Mosteiro de São Vicente de Fora) са едни от най-важните религиозни и исторически обекти в Лисабон. Комплексът е значим както заради своята архитектурна красота, така и заради ролята си в португалската история. Манастирът е основан през XII век от първия португалски крал, Афонсу I, веднага след като той освобождава Лисабон от маврите през 1147 г. Името „de Fora“ (буквално „отвън“) произлиза от факта, че първоначално манастирът е бил разположен извън градските стени.
През XVI век манастирът е напълно преустроен в стил “Мануелин” под ръководството на италианския архитект Филипо Терци, а църквата е завършена през 1629 г. Манастирът е известен и с това, че в него се намират гробниците на много от португалските крале от династията на Браганса, включително първия крал от тази династия – Жуао IV. Вътрешността на църквата впечатлява с бароковите си детайли, а манастирът е известен с прекрасните си “азулежу панели”, които разказват сцени от историята на Португалия и притчи от Фаблите на Лафонтен. Едно от най-впечатляващите места в комплекса е покривната тераса, от която се открива панорамна гледка към Лисабон и река “Тахо”.
Църквата „Санта Енграция“ (Igreja de Santa Engrácia), известна днес като Националния пантеон на Португалия (Panteão Nacional), е една от най-внушителните и исторически значими сгради в Лисабон. Тя е символ на португалската архитектура и национална гордост. Строителството на църквата започва през 1682 г., но поради различни причини, включително политически и финансови затруднения, сградата остава недовършена в продължение на повече от 280 години. Това дало повод за появата на португалския израз „работа на Санта Енграция“, използван за нещо, което никога не свършва. Църквата е завършена едва през 1966 г., когато е официално превърната в Национален пантеон.
Архитектурата на църквата впечатлява със своята барокова красота, изразена в грандиозния купол и елегантната фасада от розов мрамор. Вътрешността на пантеона е също толкова величествена, с мраморни подове и изящни детайли, които създават усещане за простор и величие. Днес в Националния пантеон са положени останките на някои от най-забележителните личности в португалската история, включително писатели, политици и национални герои като Амалия Родригеш – кралицата на фадо музиката. Ако имате желание може да се изкачите до върха на купола, откъдето се разкрива невероятна панорамна гледка.
“Feira da Ladra”, известен като „Пазарът на крадците“, е най-старият и най-известен битпазар в Лисабон. Историята му датира още от XIII век, когато е започнал като място за размяна на стоки и продажба на употребявани предмети. Името „Ladra“ вероятно идва от старопортугалската дума за „втора употреба“ или „употребявано“, а не от „крадец“, както често се мисли, макар че с времето тази асоциация е станала популярна.
Днес “Feira da Ladra” се провежда два пъти седмично, във вторник и събота. Пазарът е оживено място, където можете да намерите всичко – от антики, стари книги, винилови плочи и винтидж дрехи до ръчно изработени изделия, сувенири и редки колекционерски предмети. Атмосферата е непринудена и колоритна, а пазарлъкът е част от удоволствието. Тук местни жители и туристи се събират, за да намерят уникални находки и да усетят духа на стария Лисабон.
От “Feira da Ladra” се пренасяме с трамвай 28 в другия край на града, за да захванем нов, още по-интересен маршрут 😊Бе ранен следобед и усещането трамваят да преминава през уличките и през отворените му прозорци влизаше свеж въздух бе неописуемо преживяване. Моля ви – отидете ли в Лисабон задължително се качете на този трамвай! Особено ако имате късмета да се качите в по-празна мотриса ще усетите чара и магията на пътешествието из града с това превозно средство 🚃
“Розовата улица” в Лисабон (Rua Nova do Carvalho) е едно от най-емблематичните и оживени места в португалската столица. Разположена в квартал “Cais do Sodré”, улицата е известна със своята отличителна розова настилка, която привлича туристи и любители на фотографията от цял свят.
Преобразена през 2011 г. като част от инициатива за съживяване на квартала, днес “Розовата улица” е център на нощния живот в Лисабон, изпълнена с барове, ресторанти и клубове, които предлагат разнообразие от коктейли, жива музика и уникална атмосфера.
Освен с трамвай 28 до тук може да стигнете и със зелената линия на метрото, като слезете на станция “Cais do Sodré”.
“Търговският площад” (Praça do Comércio) е един от най-величествените и значими площади в Лисабон, разположен на брега на река “Тахо”. Известен още като “Terreiro do Paço”, площадът е исторически център на търговията и политиката в Португалия. Оформен след разрушителното земетресение през 1755 г., “Praça do Comércio” е символ на възстановяването и възхода на града.
Днес той впечатлява с елегантната си архитектура, заобиколен от аркадни сгради и доминиран от Триумфалната арка, която води към централната улица “Rua Augusta”. В сърцето на площада се извисява статуя на крал Жозе I на кон, почитайки неговата роля в реконструкцията на Лисабон.
До тук може да стигнете с метрото – синята линия и слезете на станция “Terreiro do Paço”.
Величествената “Триумфална арка” (Arco da Rua Augusta), която символизира възстановяването и новото начало на португалската столица. Тя е завършена през 1873 г. и впечатлява със своята неокласическа архитектура и богати орнаменти. На върха на арката се извисява скулптурна група, изобразяваща славата, гения и силата на нацията, като в центъра стои женска фигура, олицетворяваща Лисабон. Ако искате може да се качите до върха на арката, откъдето се разкриват зашеметяващи панорамни гледки към “Praça do Comércio”, река “Тахо” и историческия център на града.
Манастирът „Кармо“ (Carmo Convent) е един от най-впечатляващите исторически паметници в Лисабон, разположен в централния квартал “Chiado”. Построен през 1389 г., манастирът е бил един от най-големите готически храмове в града. Обаче, по време на разрушителното земетресение през 1755 г., сградата е тежко повредена, като голяма част от покрива е разрушена. Днес останките на манастира, включително откритите готически арки и стени, създават уникална и мистична атмосфера.
Манастирът днес служи и като музей (Museu Arqueológico do Carmo), който съхранява богата колекция от артефакти, включително две мумии от Перу, средновековни гробници и други исторически съкровища. Изключително приятно място за разходка. Вечер тук се провеждат много интересни светлинни шоупрограми, за това ви препоръчвам ако имате време и желание да посетите някое от тях. Билети за светлинното шоу може да си вземете от тук. Дотук може да стигнете със синята или зелената линия на метрото, като слезете на станция “Baixa-Chiado” и повървите малко пеш.
Асансьор „Санта Жуста“ (Elevador de Santa Justa) е една от най-забележителните атракции, представляваща впечатляващ железен асансьор, който свързва долния квартал “Baixa” с високия квартал “Chiado”. Построен през 1902 г. от инженер Раул Месние дьо Понсар, ученик на самия Густав Айфел, асансьорът е изящен пример за неоготическа архитектура. С височина от 45 метра, асансьорът е истински архитектурен шедьовър, украсен с детайлни метални орнаменти и красиви готически арки.
Освен че изпълнява практична функция, асансьорът предлага на посетителите една от най-забележителните панорамни 360 градусови гледки – от върха на конструкцията се открива впечатляваща гледка към централните части на града, включително руините на Манастира “Кармо” и река “Тахо”. Понякога опашките тук са много големи и може да ви се наложи да чакате над половин час, за да се качите. Ако вече имате валидна карта за градския транспорт, то може да се използвате нея, за да се качите. Ние разбрахме малко късно, за това и се наложи да платим по 6 евро на човек за билет! До тук може да стигнете със синята или зелената линия на метрото, като слезете на станция “Baixa-Chiado” и повървите малко пеш.
Площад “Росио” (Praça do Rossio) е един от най-емблематичните и оживени площади, разположен в сърцето на града. Със своите вълнообразни калдъръмени настилки, грандиозни фонтани и елегантни неокласически сгради, площадът е исторически център на социалния и културен живот. През вековете площадът е бил свидетел на множество важни събития, от кралски церемонии до публични демонстрации. В центъра на площада се извисява внушителна статуя на крал Педро IV, която отдава почит на португалския монарх.
Около площада са разположени множество кафенета, ресторанти и театри, включително известният Национален театър “Дона Мария II”, който добавя към културното значение на мястото. Площадът е и транспортен възел, като от него тръгват няколко важни улици и транспортни връзки. До тук може да стигнете метрото, като слезете на станция Rossio на зелената линия.
Обърнете внимание и на гарата Estação do Rossio”, разположена в непосредствена близост до площада. От нея тръгват и влаковете за Синтра, но това е една от най-красивите и внушителни гари, които някога съм виждал. Тя прилича на кралски дворец и е пищно украсена подковообразни сводести врати, които привличат вниманието на минувачите.
Пред хотел “Авенида Палас”, близо до жп станцията на площад “Росио”, са разположени две скулптурни фигури, които изразяват признателност към работниците, които са павирали улиците на Португалия с капсада.
Този ден бе наистина много наситен от към забележителности! Да си призная не ми се искаше денят да свършва, защото първият ми досег с Лисабон бе толкова пъстър и разнообразен, че исках да видя още от него. Но да оставим нещо и за следващите дни 😉
Ден 3
Този ден ще е малко по-спокоен откъм забележителности, но ви гарантирам че отново ще се наситите с емоции!
Океанариумът в Лисабон (Oceanário de Lisboa) е една от най-големите и впечатляващи морски атракции в Европа, разположена в модерния район, известен още като “Парка на нациите” (Parque das Nações). Открит през 1998 г. като част от Световното изложение Expo ’98, океанариумът бързо се превръща в една от най-популярните туристически дестинации.
Океанариумът е дом на над 15 000 морски обитатели от около 450 различни вида, включително акули, скатове, корали, морски видри и много други. Основната атракция е огромен аквариум, който създава илюзията за едно единствено океанско пространство, където можете да наблюдавате различни морски видове. Невероятно е и хипнотизиращо да гледаш тези огромни риби как плуват бавно и спокойно. Но е и малко стряскащо, защото ви дели едно стъкло. На моменти имах усещането, че съм попаднал във филма „Аквамен“ и очаквах отнякъде да изскочи Джейсън Момоа.
Проектиран с акцент върху екологичната осведоменост, Океанариумът в Лисабон не само впечатлява със своите разнообразни експонати, но и насърчава опазването на морските екосистеми и образователните инициативи. Това е задължителна спирка за любителите на природата и морския свят, както и за семейства с деца, които искат да се потопят в чудесата на подводния свят. Билети може да си вземете от тук. До тук може да стигнете с метрото, като слезете на станция “Oriente” на червената линия.
“Telecabine Lisboa” е модерна кабинкова въжена линия, разположена до “Океанариума”, която предлага уникален начин да се насладите на панорамните гледки към града и река “Тахо”. Построена по време на Световното изложение Expo ’98, “Telecabine Lisboa” се простира на дължина от около 1,2 километра, свързвайки два ключови пункта в парка – площад “Принцеса Тереза” и кулата “Васко да Гама”.
Пътуването с кабинковия лифт продължава около 10 минути и предоставя зашеметяващи гледки към модерните архитектурни забележителности на Парка на нациите, включително Океанариума, павилионът на знанието и мостът “Васко да Гама” – най-дългият мост в Европа. Моят съвет е да си купите комбиниран билет, който важи за Океанариума и лифта. Ако искате отделен билет само за лифта – може да си вземете от тук. До тук може да стигнете с метрото, като слезете на станция “Oriente” на червената линия.
“Museu Nacional do Azulejo” (Националният музей на азулежу) или както аз го кръстих „музей на плочките“, е посветен на изкуството на декоративната керамика, известна като азулежу. Разположен в манастира “Мадре де Деуш” (Convento da Madre de Deus), основан през 1509 г., музеят съхранява богата колекция от азулежу плочки, които обхващат период от над пет века, от XV век до съвремието.
В музея ще имате възможността да се запознаете с историята и еволюцията на азулежу, както и да видите някои от най-впечатляващите примери на този уникален португалски занаят. Сред експонатите се открояват както традиционни религиозни сцени, така и модерни интерпретации на това изкуство.
Една от най-впечатляващите части на музея е грандиозният панорамен азулежу, изобразяващ Лисабон преди разрушителното земетресение от 1755 г. Посетителите могат също да разгледат красивите интериори на манастира, включително бароковата църква със златни орнаменти и впечатляващи тавански фрески. Билети може да си вземете от тук. До музея се стига като слезете на последната спирка на синята линия на метрото “Santa Apolónia” и от там вземете автобус 759 за 5 спирки.
Музеят на фадото (Museu do Fado) е посветен на едно от най-емблематичните културни наследства на Португалия – музикалния жанр фадо. Разположен в историческия квартал “Alfama”, музеят предлага задълбочен поглед върху историята, развитието и значението на фадото като неразделна част от португалската идентичност.
Музеят съхранява богата колекция от артефакти, свързани с фадото, включително музикални инструменти, записи, фотографии, сценични костюми и лични вещи на някои от най-известните фадо изпълнители. Посетителите могат да разгледат интерактивни експонати, които разказват историята на жанра и неговите корени, както и да се запознаят с живота на легендарни фадо изпълнители като Амалия Родригеш. Препоръчвам ви да направите обиколката с аудиогидове, които ще ви позволят да чуете някои от най-емблематичните фадо изпълнения, докато разглеждате експозициите. В музея често се провеждат концерти и събития, които допълват преживяването и дават възможност да се усети магията на фадото наживо. Аз лично останах много впечатлен от това място и слушах с огромно удоволствие творенията на невероятните изпълнители на фадо музиката. Останах силно изненадан, че в Португалия е имало ден на тъгата. Тогава хората не правели нищо и по цял ден тъгували, слушайки тъжните фадо мелодии 🎧 До тук може да стигнете с метрото, като слезете на станция “Terreiro do Paço” на синята линия и повървите малко пеш.
“Estádio do Sport Lisboa e Benfica”, по-известен като “Estádio da Luz”, е един от най-големите и модерни футболни стадиони в Европа. Дом на известния футболен клуб “SL Benfica”, стадионът е открит през 2003 г. и има капацитет от около 65 000 зрители, което го прави най-големия стадион в Португалия.
“Estádio da Luz” е известен не само с мащабите си, но и с впечатляващата си архитектура, включваща прозрачни покривни конструкции, които позволяват естествената светлина да осветява терена – оттук идва и прякорът му „Стадион на светлината“. Стадионът е бил домакин на редица важни събития, включително финала на Евро 2004 и финала на Шампионската лига през 2014 г.
Ще може да се насладите на обиколка на стадиона, която включва разглеждане на съблекалните, тунела на играчите и трофейната зала, където са изложени множество купи и отличия, спечелени от “SL Benfica”. Стадионът също така предлага интерактивни експонати и мултимедийни инсталации, които разказват историята на клуба и неговите най-велики моменти ⚽️ До тук може да стигнете с метрото, като слезете на станция “Alto dos Moinhos” на синята линия.
Ден 4
Последният ни ден в Лисабон бе неделя и решихме да се разходим в района на Белемската кула, като това бе груба грешка от моя страна в планирането на престоя ни в Лисабон! Както може да се досетите в този топъл и слънчев почивен ден сякаш целият свят бе тръгнал натам. До там се стига с трамвай 15, който може да вземете от последната спирка на метрото “Cais do Sodré” – зелена линия. Чакахме мотрисата над 15 мин., а когато тя дойде едвам се качихме в нея и няма да ви обяснявам как се бяхме сгъчкали. Допълнително чакахме доста и по опашките за билети и да влезем в забележителностите в този район.
Манастирът „Жеронимуш“ (Mosteiro dos Jerónimos) е една от най-величествените и значими исторически забележителности, построена през XVI век. Манастирът е блестящ пример за маниеристичната архитектура, известна като мануелински стил, характерен със своите детайлни морски мотиви и богато декорирани фасади.
Изграден по нареждане на крал Мануел I, за да отбележи завръщането на Васко да Гама от Индия и да служи като място за молитва и подслон на моряците. Днес в манастира се намира гробът на Васко да Гама, както и на поета Луиш де Камоенс, което го прави място със значимо културно и историческо наследство.
Тук може да се насладите на изящната архитектура на манастира, включително впечатляващия клуатр, украсен с изящни каменни резби и арки, както и великолепната църква “Santa Maria de Belém”, която впечатлява със своите високи сводове и богато орнаментиран интериор.
През 1983 г. манастирът „Жеронимуш“ е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Моят съвет към вас е предварително да си купите билети от тук, защото мястото за продажба на билети и входът са на две различни места и така няма да ви се наложи да чакате на две опашки.
Паметникът на откривателите (Padrão dos Descobrimentos) е внушителен монумент, разположен на брега на река “Тахо”. Построен през 1960 г. в чест на 500-годишнината от смъртта на принц Енрике Мореплавателя, паметникът почита португалските мореплаватели и изследователи, които играят ключова роля в епохата на великите географски открития през XV и XVI век.
Монументът е проектиран във формата на кораб с издигнато платно, с височина от 52 метра и е украсен със скулптури на важни исторически фигури, водени от принц Енрике. Сред тях са изобразени личности като Васко да Гама, Фернандо Магелан и поетът Луиш де Камоенс. Всеки детайл от паметника разказва за славната морска история на Португалия.
Вътре в паметника се намира изложбено пространство, което представя историята на португалските открития, както и асансьор, който води до панорамната тераса на върха на монумента. Оттам се открива невероятна гледка към река “Тахо”, моста „25 април“ и района “Белем”.
Кулата “Белем” (Torre de Belém) е една от най-известните забележителности на Лисабон, която с времето се е превърнала като визитна картичка на града. Построена в началото на XVI век (1514-1519 г.) по нареждане на крал Мануел I, тя е част от укрепителната система на града и играе ключова роля в защитата на входа към пристанището на Лисабон.
Белемската кула е великолепен пример за мануелинската архитектура – уникален португалски стил, който съчетава готически, мавритански и ренесансови елементи. Украсена е с изящни каменни орнаменти, включително изображения на морски чудовища, въжета и кръстове на Ордена на Христос, които отразяват морската мощ на Португалия през епохата на Великите географски открития.
Освен че е защитен пост, кулата е служила и като фар, и като затвор. Днес кулата е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Може да разгледате интериора на кулата, включително подземието, бившите оръжейни помещения и наблюдателната тераса на върха, откъдето се разкриват зашеметяващи гледки към реката и околностите.
Билети може да си вземете от тук, но имаше пропускателен режим, защото в кулата могат да влязат определен брой посетители и пускането бе на принципа „колкото излязат – толкова ще влязат“. Въпреки че имахме билети чакахме около час, за да влезем. Но чакането си заслужаваше!
В този ден бях запланувал посещение на още две интересни места в този район – “Паштейш де Белем” (Pastéis de Belém) и “MAAT” (Museum of Art, Architecture and Technology), но чакането за трамвая и по опашките за билети изяде голяма част от времето ни тук и нямаше как да ги посетим. Нищо – да има нещо и за следващия път 😊
Има и още места в Лисабон, които исках да посетя, но не ми остана време! Този град е магнетичен, уникален и няма как да не те плени. Имах очаквания от него, но не предполагах че ще ги задмина. Преди няколко години излезе една песен – „При теб ми е сърцето“, чиито клип е сниман в Лисабон и явно моето сърце също остана там!
