Много пъти съм виждал в далечината светлините на небостъргачите, докато чакам следващия полет на летището в Доха. Всеки път, когато самолетът излиташе или кацаше на пистата, силуетът на модерните сгради около аерогарата грабваха вниманието ми, а крайбрежната алея сякаш ме приканваше да се разходя по нея! А, приключенското ми сърце копнееше силно да напусне терминала и да се насочи към тях!

За нас, пътешествениците няма невъзможни места за посещение! При организацията на поредното ми пътуване до Тайланд през 2018 г. извадих голям късмет, че трансферът в Доха бе с доста голям престой и това бе моментът да се потопя в един от най-завладяващите и бързо развиващи се градове в Близкия Изток.

Добре дошли в Доха – перлата на Катар! Град, в който модерните тенденции се сливат в хармония с традициите, като смело мога да кажа, че голяма част от тях са произведения на изкуството.

Със страстта си и желанието за развитие, от рибарски район за бране на перли, заобиколен от пустиня, Доха скорострелно се трансформира в ултрамодерен и новаторски район в Близкия Изток. Район, в който днес се намират едни от най-модерните търговски, жилищни и културни сгради. Въпреки, че днес в катарската столица живеят хора от най-различни култури и националности, може да се каже, че това е един от най-безопасните градове в света!

Но стига общи приказки – нека се потопим в магията на този млад, но и в същото време изпълнен с много традиции град!

Летище „Хамад“ ✈️

Слизайки от самолета, ще бъдете зашеметени от луксозното и просторно, но в същевременно елегантно и модерно летище „Хамад“. Открито през 2014 г., Международното летище за отрицателно време се превръща в основен аерохъб, свързващ точка Изтока с целия свят. Тук пътниците може малко да се объркат, защото ако не са чакалните и модерните лоундж зони, те лесно могат да останат с убеждението, че са в някой музей на съвременното изкуство. Няма как да не забележите огромния жълт мечок, който посреща и изпраща пътниците на летището, както и уникалните медни скулптори, носещи тематичното заглавие „Други светове“. Това е една забавна композиция, обединяваща осем скулптури, дело на американския скулптор Том Отърсен, преназначена за най-малките пътници. По тези фигури децата може да се катерят, пързалят или да правят каквото си искат, а възможностите за игра са многобройни и времето минава неусетно. Да си призная – и аз се попързалях малко, но нека това си остане между нас 😊

За наш късмет десетчасовият ни престой, бе през деня и това бе отлична възможност да разгледаме града. Географски погледнато, летището не се намира много далече от централната част на Доха и до него се достига с такси, автобус или метро. Наши познати, които бяха разгледали Доха предходната година споделиха „горчивият“ опит с таксиметровите шофьори и не ни се струваше подходяща опция. За съжаление, когато ние бяхме там метрото бе още в строеж и трябваше да измислим как да се придвижваме. От летището организираха турове из града с автобус, но те бяха панорамни и бяха много кратки. За това решихме да си организираме тур само за нас, като го резервирахме още от България. Турът включваше посещение на няколко обекта в Доха и организиран персонален превоз до тях. Като пътешественик с много опит и натрупани впечатления бих препоръчал на всеки един от Вас, който иска да посети Доха да го направи именно чрез личен организиран тур. Така ще може да се насладите пълноценно на града, ще научите много полезна и любопитна информация, но преди всичко ще е комфортно и ще разполагате с времето си!

Трябва ли ни виза📋

За тези от Вас, които не знаят за жителите на България не се налага да кандидатстват предварително за виза. При пристигане на летището и след преминаване на съответните проверки се издава разрешително за безвизово влизане в страната. То е валидно в рамките на 180 дни от датата на неговото издаване, а притежателят му може да остане до 90 дни в Катар, независимо дали с еднократен престой или влиза и излиза няколко пъти в страната. Така направихме и ние – минахме всички необходими митнически проверки и вече бе време да атакуваме Доха с доброто ни настроение, жадни за нови емоции и разбира се, със заредени телефони, за да може да снимаме с тях.

Валута и начини на плащане 💵

Местната валута е Катарски риал. Един риал се равнява на около 0,53 лева. Банкнотите на катарския риал са в следните купюри: 1, 5, 10, 50, 100, 200 и 500. Лицевата част на банкнотите е на арабски език, а текстът на гърба им е на английски език. Ако сте пропуснали да си набавите риали, то в Катар като резервна валута може да използвате щатски долар. Разбира се, може да извършвате плащания и с карта, но не забравяйте да уведомите обслужващата си банка за посещението си там. Има вероятност да я блокират, поради „подозрителна активност“ заради местоположението.

Кратка история 🇶🇦

След като напуснахме митническия контрол в залата за пристигащи ни чакаше едно момче с бяла роба, което бе нашият гид. Той се представи като Дейвид, но това не бе истинското му име, като това не бе от значение точно сега. Насочихме се към паркинга, където ни чакаше бял „Дъстър“ и следващите няколко часа той щеше да е превозното ни средство сред ултрамодерния и колоритен град. Возилото бе много добре климатизиранно, а за всеки един от нас имаше по бутилка с минерална вода. Ако трябва да съм честен – точно така си представях посещението ми в Доха – комфортно и изискано, какъвто също е и самият град!

Докато пътувахме към първата ни спирка от програмата, Дейвид започна да ни разпитва от къде сме, дали за първи път посещаваме Катар и да споделя любопитни факти за историята на страната и града. Лично аз не знаех, че до началото на 20-ти век Доха е била малко рибарско селище, в което местните са си изкарвали прехраната с търговия на перли. Тук са били едни от най-добрите гмуркачи, които са се славели освен с добрите си водолазни умения, така и с богатия улов на добре оформени големи перли. В днешния централен район на града – Ал Бида, където се простира и крайбрежната алея, преди няколко века се е намирало старото селище и пристанището, което е било едно от най-натоварените риболовни пристанище през годините.

Но благодарение не на перлите и риболова, Доха се превръща в един от най-големите икономически центрове в Близкият Изток! След като през 20-ти век се открива петролът тук и стартира търговията с него, с бързи темпове градът се преобразява от малкото рибарско градче в мегаполитен и футуристичен град на бъдещето, който е ключова фигура за бизнеса, финансите и културата на Изтока.

Любопитно е от къде идва името на града! На арабски думата „доха“ или „ад-дауа“ може да се преведе като „великолепно дърво“. Но в някой от диалектите в този район думата „дауа“ се използва за обозначаване на кръгли форми. В някои от древните карти извитият залив около града е бил обозначаван точно с този термин, и съответно от там е дошло и името на града.

Климат и температурни особености ☀️🌧☔️

Питате кога е най-подходящият период за посещение? Януари, февруари и март са много подходящи месеци с температури 22-27°C, също така ноември и декември температурите падат и под 20. Възможни са и краткотрайни валежи, макар и малко вероятни между декември и април.

През летните месеци температурите могат да достигнат 40°C, възможно е през юли и август живакът да покаже и 50°C. За да можете да се възползвате от активности навън през целия ден, планирайте посещение на Доха през зимните месеци. Но когато и да отидете там ще е доста горещо, така че не е зле да си вземете и слънцепредпазни средства. 

Историята на нашия шофьор 🛺

Докато пътувахме Дейвид ни разказа неговата история. Както и предположих това не бе истинското му име. Истинското му име е Аджит, което на индийски означава „непобедим“. Разказа ни, че преди 3 години е имигрирал тук, като родом е от Джайпур, Индия. Работи като шофьор в туристическата агенция, чрез която си организирахме тура на града. Разказа, че животът тук е много спокоен и печели добри пари. Работи по няколко часа на ден, обикновено между 6 и 8 часа. Разходите за квартира, храна и сметки са за сметка на работодателя му, като  тя поема и разходите веднъж годишно да се прибере в родината си. Получавал добро медицинско обслужване, а дори мислел и да започне да учи в университет. Допълнително от държавата получавал и помощи, за това че е чужденец, който няма собствено жилище. Каза, че е извадил голям късмет, защото условията за живот в Катар са в пъти по-добри отколкото в Индия. Доста информация сподели, но аз да си призная не го слушах много много, защото се любувах на красивите гледки от градската среда! Много ме впечатли, когато каза че в Катар няма никаква престъпност. Било много безопасно и нямало никакви престъпления. Ако намериш телефон или портмоне на улицата, трябва да се обадиш в полицията, без да ги пипаш, защото може да те обвинят че си ги откраднал. И не бих се и учудил, защото ако условията на живот за идентични като тези на Дейвид/Аджит кой би си помислил да извърши каквото и да е било престъпление?

Забележителности 🎯

Но само говоря ли говоря за Доха каква е била и може би вече търпението Ви се изчерпва и нямате вече такова, за да се потопите в атмосферата и разнообразието на този град!

Сукът

Ако искате да усетите автентичността и духа на един град, то това може да го направите само на някой от градските пазари! За това първата ни спирка в Доха е едно от най-големите търговски средища от много  векове насам – пазарът „Souq Waqif“, известен още като пазарът (в превод „souq“ на арабски означава пазар).

Паркирахме на един подземен паркинг, който се намираше под големия площад, разположен срещу главния вход на пазара. Бе адски горещо и задушно, но предвид че бе 11 часа преди обяд, си бе съвсем нормално да усещаме, че сме все едно в сауна. Докато правехме панорамни снимки на сградите около площада дочухме тропот от копита на коне! До нас се приближиха двама представители на местната полиция, които яздеха един бях и един черен кон. Двамата полицая бяха с бели униформи, върху тях бели роби и гутри. И двете животни бяха с много интересни седла – по скоро това бяха малки килими, върху които имаше възглавници. Върху белия кон цветовата гама на т.нар. седло бе червена, а на черния – бяла. Казаха ни, че може да се снимаме с тях, а ние естествено попитахме колко ще ни струва, защото тези от Вас, които са ходили в Египет или Тунис са наясно, че за да се снимаш с камила или кон, както и с местен с одежди ще трябва да си платиш за това. Обясниха ни, че нищо няма да ни струва и че те са традиционната полиция на „Souq Waqif“, като за тях е чест да влезем в пазара и още повече да се снимаме с тях! Бяхме изключително впечатлени от това топло посрещане и с бодри крачки и настроение влязохме през централната порта на тържището.

Този оживен търговски комплекс е построен върху един от древните пазари, който се е намирал тук. Както преди много векове, така и днес това място си остава социалното сърце на Доха. Макар и да не срещнете търговците, които преди векове са идвали тук за да продават овцете, козите и вълната им, както и да търгуват за стоки от първа необходимост, атмосферата и духът са запазени! Търговската площ е преустроена много автентично и всичко изглежда точно като сук от преди няколко века – магазини, чиито стени са измазани с кал и глина, открити дървени греди, сламени покриви, и няколко много красиво реставрирани оригинални катарски сгради. Усещането да си на подобно място е неописуемо!

Бързайки да поеме към едно ново начало към развитието на огромни търговски центрове, катарската столица сякаш забравя за това уникално място и „Souq Waqif“ е занемарен и изпада в сериозен упадък през 90-те години на миналия век. За съжаление, голяма част от сградите са разрушени в следствие на пожар, възникнал през 2003 г. Местните жители са силно възмутени от неприятния инцидент и в този момент властите взимат нещата в свои ръце, като стартира мащабна програма по възстановяване на пазара. Цялата реконструкция се възприема толкова добре, че рехабилитацията продължава и до днес. Към търговката зона се добавят нови пространства от старите улички.

Старите жители на Доха си спомнят и до днес, че в преди около 50-60 години водите на залива са стигали буквално до северните стени на пазара. Някои от търговците и клиентите даже са идвали с лодки, а други с камили. Първите магазини тук са възникнали преди около 250 години, като не е имало построени магазини или дюкяни. Търговците са стояли прави пред импровизирани сергии и са били готови във всеки един момент да напуснат тържището, защото много често се е случвало водите от залива да залеят пазара и да нанесат сериозни поражения върху стоките, които са се продавали тук. От тук идва и името на пазара – „waqif“ в превод от арабски означава „стоящ“. Пазарът, с търговците които са стояли прави.

Някои ще попитат какво го прави толкова уникален този пазар!? Пазар, в който има подправки, коприна, кафе, злато и всички стандартни артикули, които може да видите да един арабски пазар.

Болницата за соколи

Но колко от вас знаят, че тук се продават и соколи? И пак да попитам – какво знаете за соколите в Катар?

Със сигурност голяма част от Вас ще се изненадат, че едно от животните, което е на почит тук е соколът. Соколарството е традиционен спорт в Катар, като в сука има и специален пазар за соколи – „Falcon Souq“. Само като видите обема на сградата, в която се помещава пазарът ще разберете и колко е важно Соколарството за катарското общество! Най-доброто място за посещение било вечер, когато не е чак толкова топло и величествените птици са по-енергични. А и тълпите от хора и клиенти сравнително по-големи отколкото в 12 часа на обяд, когато нашата скромна група бе там. Обикновено соколите са с черни кожени качулки и са кацнали на парапети или малки стълбове. Някои от тях са тихи, други не чак толкова. Когато даден клиент дойде и иска да разгледа предлагания асортимент от соколи, той бива настаняван в специално помещение, в което няма отворени врати или прозорци. В средата помещението е празно, а покрай стените има пейки с удобни възглавници и масички за кафе или чай. Там се настаняват посетителите, като дори и да не купят нищо за търговците е истинско удоволствие да обсъдят и поговорят за тези интересни птици. В съседство на пазара за соколи се намира и болницата за соколи. Може да влезете в нея, като тук е изключително тихо. Ако няма някой спешен случай, персоналът ще се радва да Ви разведе наоколо и да сподели как се грижи за пернатите си пациенти.

Пазарите за камили и перли

Друго интересно място тук, може да Ви се стори и пазарът за камили или магазинът за перли. Любопитното е, че собственикът на ателието за бижута с перли е бивш гмуркач, който е набрал доста перли. Той може да разкаже доста за разновидностите на перлите и с какво е специфична бялата, розовата или сивата перла. Много може да научите и за позабравеното изкуство на перлата, но не всички тайни бяха разкрити пред нас.

Със сигурност ще искате да си вземете някой традиционен сувенир от тук! Но, ако сте се спрели на сокол или камила ще Ви е доста скъпо, а и трудно за транспортиране удоволствие. За това може да си вземете някоя малка перличка.  

Сграда Фанар

До пазара е разположена и една от най-известните забележителности в Доха – спираловидната сграда Фанар. Тя се забелязва от далече, особено вечер, когато е осветена и по този начин се подчертава уникалния дизайн на сградата.

„Фанар“ някога е била най-голямата джамия в страната, като днес освен религиозен храм тя е и домакин на религиозни, образователни и социални дейности. Доста интересен е Културният център, който наподобява на кафе и посетителите могат да научат доста за начина на живот в Катар, както за наследството и културата на страната.

Централната джамия

Неусетно мина времето тук и Дейвид любезно ни подкани да се насочим към една от следващите ни спирки – Централната джамия на Катар.

Настанихме се удобно в джипа, където климатикът бе пуснат на максимална степен за охлаждане, а върху седалките имахме по бутилка студена минерална вода. Напуснахме подземния паркинг и излязохме на една от основните пътни артерии, която водеше директно до джамията. Стигнахме доста бързо и чак се учудих. Въпреки, че Доха се развива с невероятна скорост, градът все още е относително компактен и придвижването в него е много лесно и бързо.

Отново спряхме на голям паркинг, разположен до джамията. Разположена на върха на хълм, Централната джамия на Катар съчетава традиция и модерност. Пред нея имаше огромен площад, а в далечината се виждаха небостъргачите на Доха. Заставайки на това място, то сякаш ти казва, че традициите в културата и религията вървят ръка за ръка с прогреса и развитието на Доха.

„Имам Абдул Уахаб“ – най-голямата джамия в Катар, е открита за религиозни церемонии през 2011 г. Построена е от основателя на Катар – шейх Джасим бин Мохамед Ал Тани в памет на баща му. Тя привлича вниманието на посетителите с простора и изящните арки, които са характерни за ислямската архитектура. Тук има три библиотеки, отделни зали за молитва и абдест за мъже и жени, както и специални зали за изучаване на Корана. Може да се поберат до 30 000 поклонници.

Джамията е изградена от пясъчник, подът е с мраморни настилки с цвят земя. Дори и през най-горещите дни на лятото подът излъчва хладнина, а коридорите около централния двор на джамията са покрити с малки куполи, където поклонниците може да се скрият на сянка. Общо има 93 купола, поместени и скрити на най-различни места в сградата – на върха на молитвената ниша, в молитвената зала и в михраба.

Всеки е добре дошъл тук, когато няма молитви, като се приемат всякакви посетители, независимо от религиозната им принадлежност, пол или раса. Всеки трябва да си събуе обувките преди да влезе в джамията. Препоръчително е по-консервативно облекло, а на дамите се осигуряват черни шалове за покриване на главите, а където е необходимо и абая. Не се допускат посетители, носещи храна, както и деца под седем години, а правенето на снимки е строго забранено в зоната за молитви за дами. Все пак това е дом за поклонение и следва да се отнасяме с необходимото уважение и приличие. За нас това може да е туристическа атракция, но за местните жители е религиозен храм.

Катар се характеризира с горещ пустинен климат, затова почти всички обществени сгради са климатизирани. Любопитното бе, че в джамията нямаше нито един климатик, дори и в залите за молитва. Но какъв по-добър начин от този да усетиш автентичната атмосфера и да си представиш, че си в някоя стара многовековна джамия. Все пак преди векове в тях не е имало климатици, нали така 🙂

Излизайки от джамията се чувствахме малко странно – дали заради самото място или просто, защото вече бе обедно време и ние бяхме леко жадни и гладни не знам! Но усещането да си на такова интересно място бе много вълнуващо!

Катара – културното селище на Катар

Местоположението на Катар е интересно – там където се срещат Близкият изток с Азия, се разполага тази малка държава, която буквално е смесила много култури на едно място. По същия начин и културното селище „Катара“, е разположено на интересно място! Сгушено между лъскавият финансов квартал „West Bey“, ултра модерният жилищен квартал „The Perl“, огромната плажна ивица и известните кули-близнаци „Katara Hils“, мястото се превръща в любимо място за култура, изкуство и кухня.

Идеята била да се създаде културно средище, което да пази наследството и традициите на Катар, но в същото време да е в крак с нововъзникващата глобална култура, която подчертава значението на разнообразието в човешкото развитие! И така се създава това прекрасно място, където се преплитат световните култури. Построени са доста красиви театри, концертни зали, изложбени галерии и доста, бих казал, авангардни съоръжения. Но, нека да се разходим малко и да разкажа повече за нещата, които много ме впечатлиха тук.

Безспорно едни от най-красивите джамии в света са проектирани от мъже. Но може ли да си представите жена да проектира джамия в мюсюлманския свят? За някои от Вас това сигурно ще предизвика смущаващи мисли, но за мен не е така. Защото в главата ми е запечатан споменът за красивата джамия Катара, проектирана от турската архитектка Зейнеп Фадиллиоглу. Това е първата жена архитект, която почва да проектира джамии в ислямския свят! Синьо-златистите гами намират отражение в персийски и турски плочки, с които е облепена фасадата на сградата. Получава се един наситен и ярък контраст, като по този начин джамията изпъква спрямо останалите сгради. Интериорът много наподобява на известния дворец „Долмабахче“ в Истанбул, а за минарето, куполът и молитвената ниша архитектката черпи вдъхновение от други известни джамии в мюсюлманския свят. Пред джамията може да видите и прословутите кули на гълъбите – високи продълговати конструкция от пясъчник, с дупки и място за кацане на гълъби.

Отивайки към Амфитеатъра няма как да не забележите малка сграда, покрита със златни плочки, които ярко блестят на слънцето! Това е втората джамия в Катара, известна като „Златната“. Амфитеатърът е построен в класически гръцки стил, като е разположен на площ малко над 3 000 кв.м., като отразява ислямските влияния, особено около сводестите си входове. Побира около 5 000 зрители и може да предложи уникална гледка към морето от едната страна и към културния комплекс от другата. Между него и водната площ е поставена много интересна арт инсталация, носеща въздействащото име „Силата на природата“. Изобразена е Майката природа, която с парче плат блъска света, изобразявайки безсилието на човечеството пред природата.

Ако разполагате с повече свободно време може да разгледате и художествените галерии, в които са изложени творби на местни художници, изобразяващи теми, насочени към човека. За любителите на приключения в Космоса би било интересно да посетят и планетариума, който може да побере до 200 посетители и да покаже интересни експонати.

Но, ако искате просто да си отпочинете и да се полюбувате на прохладната вода, то просторният плаж на Катара е точно за Вас. Разходки със скоростни лодки, водни колела, парасейлинг и водни ски – има за всекиго по нещо.

Тук ще намерите и едни от най-добрите заведения за хранене в Доха. Разнообразието е голямо – от домашно приготвен чай до уникалните пресни морски дарове. Ще изпаднете и в голямо чудене и буквално няма да знаете какво точно Ви се яде, защото ще се срещнете със заведения от цял свят и изборът е много голям – Ливан, Сирия, Египет, Турция, Индия, Мексико, Италия … Накратко – гладни тук няма да останете! За около час ние също седнахме да хапнем, като заложихме на традиционните кебапи със шафран и подправки. Накрая пробвахме доста интересно кафе с мляко, джинджър и листа от прясна мента. Може да ви се стори странна комбинация, но да си призная не съм пил през живота си по-свежа и ободряваща напитка!

Перлата

След като отдъхнахме трябваше да се насочим към последната спирка от програмата ни, но Дейвид реши да ни изненада и се насочихме към „Арабската ривиера“, известна още като „Перлата“, където направихме една панорамна обиколка с автомобила. Това е изкуствен остров, разположен в близост до престижния квартал „West Bay“ на Доха. Тук са разположени едни от най-скъпите жилищни квартали, в които се издигат високи небостъргачи, а около луксозните вили има и яхтени пристанища в средиземноморски стил. Луксозни бутици, дизайнерски шоуруми, петзвездни кулинарни заведения са разположени сред много зеленина и широки пешеходни ивици.

Ако трябва да съм честен този район ми напомни малко за Дубай, но в същото време доста се различаваше. Може би заради това, че имаше страшно много зеленина и имаше много пространство между самите сгради. А те от своя страна следваха почти един стил, но всяка от тях бе различна и уникална по себе си. Някои от Вас може да се отблъснат или изплашат от целия този блясък и лукс, който катарската столица предлага. Но за тях това е нормално и това, което е било модерно преди две или три години вече е старо и демоде, като дори някои от новостроящите се сгради според тях са с остарял дизайн. За тях е важно не са догонят бъдещето, а направо да го изпреварят!

Небостъргачите на Доха

Придвижвайки се от север на юг, прекосихме и централния им бизнес район, където преобладаваха небостъргачи.

Да, точно така – точно тези небостъргачи, които всеки път виждах от летището и тайно копнеех да видя отблизо! В този момент осъзнах, че мечтата ми е факт и толкова много се зарадвах, че не можах да си намеря място. Аз лично се впечатлявам страшно много от високи сгради, виждал съм такива къде ли не по света, но специално тези в Доха ме привличаха с нещо и не мога си обясня защо е така. След това прекосихме и крайбрежната алея и гледките от самолета бяха пред очите ми. Усещането бе много приятно и ако преди този ден Доха бе място, което грабваше вниманието ми и исках да посетя този град, то тя вече има специално място в сърцето ми!

Националният музей на Катар

Възхищението ми към този град нарастваше буквално с всеки един километър, който изминавахме, насочвайки се към крайната ни точка от програмата. Но малко преди да стигнем до нея погледът ми бе привлечен от една строяща се сграда, която още от сега имаше странна форма. Много наподобяваше на кристалите, които се образуват в пустинята Сахара, известни още като пустинната роза. Попитах нашия гид каква ще е тази сграда, а той отговори, че това ще е Националният музей на Катар. За съжаление той бе в строеж и нямаше как да го посетим, но гледката бе невероятна и доста внушителна! Искрено се надявам при следващото ми посещение в Доха да посетя музея, но ако Вие планирате скоро посещение тук може да го посетите.

Музея на ислямското изкуство

А последната ни спирка от обиколката ни в Доха бе Музеят на ислямското изкуство. За мен това е най-голямото бижу в короната на архитектурата в Катар, а може би и в Близкия Изток!

Точно в края на крайбрежната алея, е построен специален остров, на който е разположен музеят. Той е проектиран от световноизвестният архитект И. М. Пей, който е носител и на престижната архитектурна награда „Прицкер“.

Заставайки пред централния вход на музея и поглеждайки към купола му, първоначално нещо смущава погледа ти. Стори ми се малко странен, но си казах че това е внушение и че вече доста съм изморен от положителни емоции. Но, когато погледнах отново към него, сякаш видях бурка, от под която ме гледаха 2 очи. Бях много изненадан от аналогията, която правех, за това директно попитах нашия гид. Той взе да се усмихва и каза, че правилно виждам и че това е умишлено търсен ефект. Ами не случайно архитектът е носител на толкова престижни награди!

Музеят е разположен на 4 етажа, където се помещават постоянни и временни изложби, има магазин за подаръци, кафе и ресторант. На един от етажите е поместена и библиотека, която има много богата колекция от над 21 000 книги, като 2 000 от тях са изключително редки издания на арабски език.

Музеят е заобиколен от обширни зелени тревни площи, паркови пространства и невероятна гледка към небостъргачите на Доха и Арабско море. Видяхме и хора, които бяха опънали одеяла по тревата и се излежаваха. След този наситен с емоции ден исках и аз да легна директно върху тревата! Но уви – нямаше как, а и полетът ни за Тайланд ни зовеше. За това Дейвид ни откара обратно до летището, където си взехме довиждане с него. Малко по-късно, излитайки със самолета и гледайки през прозореца си взех довиждане и с Доха, която сигурно тръпне в очакване на следващата ни среща заедно!

Част от пътеписа е включен в книгата “Антология на миражите”!