Хавана, Хавана … Много е трудно да я опиша с думи! Дори и със снимки или клипчета … Хавана е от онези места, които трябва да се изживее! Всички сме чували да се пее в песните за Хавана, или я свързваме с някой разхлаждащ коктейл, салсата, ретро автомобилите или пурите. Но преди да се потопим в тази феерия от цветни емоции и спомени от миналото, да разкажа как започна всичко.

В една мразовита мартенска вечер се видях с две мои бивши колежки, които директно наричам приятелки – Сончето и Цвет. Не се бяхме виждали отдавна, като всеки от нас взе да се оплаква от сивото ежедневие. И точно тогава Сончето внесе лъч светлина в разговора, като каза: „Хора, аз напускам работа средата на април и след това заминавам за Куба с един приятел от Испания!“. Аз и Цвет се спогледахме, като в един глас попитахме: „А ние защо не сме поканени?“. Това бе четвъртък, като във вторник вече имахме резервирана дата за полет! Толкова бързо никога не ми се бе случвало да спретна пътуване, и то не до къде да е, а до Куба.

Бяхме си взели пакет през Испания – любимият ми Мадрид разбира се 😊 Пакетът включваше самолетни билети от Мадрид до Хавана, трансфери, 4 нощувки в Хавана и 5 във Варадеро. Трябваше да си организираме сами полета до Мадрид, като решихме да остане една нощувка на отиване и връщане там. Първо – за да не е толкова изморително пътуването, и второ – за да го разгледаме.

Полетът ни бе от международното летище „Barajas“, като преди да се чекираме минахме през офиса на агенцията, за да си вземем визите. Запомнете – за Куба трябват визи и преди да излетите за там е задължително да попълните следния формуляр за пристигане, без който няма да ви пуснат в страната. Ето и линк към него:  https://www.dviajeros.mitrans.gob.cu/inicio

Още две важни неща, които да свършим преди да заминем! Първо да си вземем преходен адаптер за ток, защото контактите са на 110v. Второ – валута и дебитна или кредитна карта с пари в нея! Не разчитайте на Revolut – няма да ви свърши работа. Препоръчително е да си вземете евро, може и щатски долари. Когато отидете там, ви съветвам да обменяте от тяхната валута „песо“  само на рецепцията в хотелите – в никакъв случай на улицата! Може да направите това и на летището, но там курсът е леко завишен. Разбира се, трябва да си вземете и слънцезащитни препарати – слънцето е доста силно. Аз не се намазах първия ден и имаше големи щети … Слънчеви очила, шапки, раници, бански и добро настроение – те са задължителни и без тях не тръгвайте !😊 И ако имате някакви бонбони или лакомства за децата на Куба – не е задължително, но те нямат кой знае колко от тези малки радости и определено ще ги зарадвате!

Полетът до Хавана е около 9 часа. Аз пътувах много комфортно и не го усетих. С кацането на летището се усеща духът на Куба. Той е малко носталгичен и усещането е, че сте попаднали в ретро филм от 50-те години на миналия век! Времето е спряло някъде в този период, но да ви кажа на мен ми хареса тази атмосфера. Защо ли? Да се върнем малко назад във времето.

През 1902 г. Куба става независима република, но е приета така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намесват във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет“. Въпросната декларация е отменена чак през 1934 г., като чак тогава Куба връща пълния си суверенитет. Следват няколко преврата, а през 1941 г. страната се включва във Втората световна война на страната на Съюзниците. Тогавашният президент Фулхенсио Батиста се радва на огромна популярност, а по негово време в кубинската икономика се вливат големи инвестиции от САЩ, което значително повишава нивото на жизнения стандарт. Но по този начин се увеличава и корупцията и влиянието на американската мафия. След поредния преврат през 1952 г. Батиста не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. От подкрепян президент Батиста се превръща в жесток военен диктатор, който започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.  

Следващите години са решителни за съдбата на Куба! Кастро е осъден на 15 години затвор, но малко след това е амнистиран, след което отива в Мексико и там, заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. Бунтът търпи поражение, но Фидел и съюзниците му бързо успяват да реорганизират силите си и продължават борбата. САЩ подържа силно корумпираната система на управление на Батиста, а голяма част от националното богатство на Куба е изнесено от властимащите в Америка. В началото на 1959 г. страната е в състояние на гражданска война, Батиста изостава Куба, емигрирайки в чужбина, а почти цялото население е на страната на Кастро.

Фидел Кастро става министър-председател и постепенно започват национализациите. Хиляди собственици на големи селскостопански земи бягат извън страната, отнасяйки със себе си капиталите си и редица културни ценности. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР. Постепенно се въвеждат и редица социални реформи – гарантирано право на труд, безплатно здравеопазване и образование, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Че Гевара се предприемат и първите стъпки за създаване на промишленост в бедната карибска държава. Постепенно Кастро и Че Гевара се превръщат във всепризнати национални герои на Куба.

След разпада на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни, Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като: купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енергоресурси, икономически ограничения. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.

Фидел Кастро е начело на управлението на страната до 2006 г., като тогава се оттегля поради здравословни причини. Той умира 10 г. по-късно, но остава един от най-начетените лидери, уважаван от редица политически дейци в много латиноамерикански страни. На 24.02.2008 г. Националното събрание на страната избира за президент Раул Кастро, благодарение на който през 2014 г. се възобновяват дипломатическите отношения със САЩ.

Нямаше как да не направя този кратък исторически обзор, за да може да си отговорите на въпросите, които може би ще възникнат в следващите редове. И до днес много от кубинците се възхищават на Кастро и за това, че се е погрижил да запази Куба чиста и непокътната от САЩ, но бедността си оказва влияние и те копнеят за нормален живот. Купонна система има все още и до днес, и да си призная аз съм учуден и изненадан как на кубинците им се полага 1 кг. месо в месеца или една бутилка олио на домакинство пак за месец. Или това да се редят за газ по бензиностанциите в продължение на 28 часа! Също така им е забранено да ловуват и лобстери – полагат им се пак веднъж в месеца, но това са някакви остатъци. Магазините са празни, редят се по опашки и някак е тъжно да ги гледаш така. Но изглеждат щастливи и доволни от живота си, знаят как да му се насладят.

Но да се насочим вече към интересните неща в Хавана 😊

А как да се насочим ще попитате? В Хавана има някакъв градски транспорт, но не е за предпочитане да се ползва. Може да се придвижвате пеш – някои от разстоянията не са големи. За по-далечните ползвайте такси (обикновено или от ретро автомобилите), но трябва да се пазарите за цената. Те ще ви обявят една цена, но не я приемайте! Кажете цена наполовина и те бързо ще се съгласят. Ако решите да се придвижвате пеш, ви препоръчвам да си свалите приложението maps.me (https://maps.me/), в което  ние предварително си бяхме свалили офлайн картата на града и GPS-a ни навигираше. Хубавото на това приложение е, че показва и туристическите обекти, както и кратка информация за тях. Разходката по улиците на Хавана е най-добрият начин да се докоснете до традиционния кубински живот.

Ние бяхме отседнали в хотел Капри (hotel Capri), построен през 1957 г. с пари на мафията, на 19 етажа и с 250 стаи. На последния етаж има открит басейн и ресторант. Аз лично съм много доволен от хотела, като единственият му недостатък бе, че е малко далеч от старата част на Хавана.

За сметка на това, бе на няколко минути до него е един от най-известните хотели в цяла Куба – „Национал“ (hotel Nacional). И двата хотела са разположени в квартал Vedado, като „Национал“ е с доста по-внушителна архитектура от 30-те години на миналия век, с невероятна гледка към океана и бул. „Малекон“ (esplanade of the Malecón). Хотелът се смята за символ на историята, културата и кубинската идентичност. Обявен е за национален паметник и е включен в списъка на ЮНЕСКО. В градината на хотела все още може да видите две от оръдията, използвани при битката на Санта Клара, които са принадлежали на отбранителната система на Хавана в края на испанския колониален период. Горещо препоръчвам да седнете в заведението на градината и да пробвате коктейлите. 😊 Аз пробвах Piña Colada, защото обожавам ром и да си призная в Куба сякаш бях попаднал в рая! Хотелът има дълъг списък от известни гости, които са отсядали там, но един от най-известните и редовни гости е прословутият писател Ърнест Хемингуей.

Първият ден, докато още имахме сили и бяхме в еуфория, решихме да се движим пеш. За това се насочихме към старата част на града по Малекон. Булевардът е дълъг около 8 км и описва крайбрежието на Хавана от пристанището в Стара Хавана, по протежение на север в посока кварталите „Centro Habana“ и „Vedado“, като завършва при устието на река „Алмендарес“. Днес това е един от най-популярните булеварди сред кубинците. Благодарение на него, голяма част от по-бедните семейства се прехранват, като ловят риба през нощта. Въпреки, че къщите, разположени на Малекон, са предимно в руини, булевардът остава една от най-зрелищните и популярни туристически дестинации.

На Малекон ще видите един много интересен парк и площад – паркът „Антонио Масео“ (Parque Antonio Maceo), който е посветен на едноимения лидер на „Кубинската освободителна армия“. През 1916 г. е издигнат паметник на Масео, а на заден фон зад него се намира една огромна сграда. Това е болницата „Hermanos Ameijeiras“, която е най-голямата в Куба и единствената с климатик! Другите болници, които виждахме бяха едноетажни постройки – нещо като фургони, и силно се съмнявам, че в тях имаше климатици.

Продължихме по „Малекон“ и стигнахме до Старата Хавана – невероятният исторически център на Кубинската столица! Другата ни опция да стигнем до там бе да минем по ул. „Нептун“ (Neptuno). Но по нея минахме на връщане и да си призная гледката бе покъртителна на моменти – доста занемарени и разрушени сгради, липса на тротоари, малко мръсно и докато вървяхме по улицата директно надничахме през прозорците на живущите там! Никак нелицеприятна картинка, но отразяваше истинската действителност на жителите на Хавана.

Старата Хавана или както я наричат местните „La Habana Vieja“, обявена за обект на световното наследство от ЮНЕСКО през 1982 г., е историческият център на Хавана. Образува се от пристанище и официалния център „Plaza de Armas“. Тук ще видите безброй живописни паметници, крепости, църкви, дворци и т.н. Ще откриете доста автентични архитектурни съкровища от различни периоди. Тук ще откриете и една от най-изчерпателните колекции от градски сгради в цяла Америка. Само в тази част на града се помещават повече от хиляда сгради с историческо значение с различни примери за отличителна архитектура, варираща от барок до арт деко.

За разлика от типичните колониални градове, Хавана е развита не на един, а на четири главни площада: „Plaza de Armas“, който е бил военен и отбранителен център, тъй като е имал крепост и голям двор, използван за военни паради; „Plaza de la Catedral“, който заедно с катедралата е бил използван като религиозен център; “Plaza Vieja“, който е бил търговският център, тъй като в него са се намирали важни пазари; и „Plaza de San Francisco de Asís“, където е имало пристанище и са  акостирала испанските кораби.

А сега да се разходим сред тези 4 невероятни площада!

„Plaza de la Catedral“

На този площад са разположени доста елегантни къщи, принадлежали на земевладелци от колониалната епоха и Катедралата на Хавана (Catedral de San Cristóbal). Тя е една от единадесетте католически катедрали в Куба. Правоъгълната църква служи като седалище на римокатолическата архиепископия на Сан Кристобал де ла Хавана. Останките на Христофор Колумб са били съхранявани в катедралата между 1796 и 1898 г., преди да бъдат отнесени в катедралата на Севиля. Построена е между 1748 и 1777 г. и е осветена през 1782 г.

„Plaza de Armas“

Най-старият площад в Стара Хавана, където колониалната Хавана се заражда през XVI век. Първоначално площадът се е казвал „Plaza de la Iglesia“ , заради една  енорийска църква, която се е намирала тук. Името си получава в края на XVI век, когато колониалният губернатор започва да използва това място, за да поеме гарнизона на близката крепост. Поради набезите на английския пират Франсис Дрейк до острова, кубинските войски започват своите военни практики на този площад, за да се изправят пред евентуално нападение. Настоящият площад, както и повечето сгради около него, датира от края на 1700 г. Идеалният вход към този площад е през невероятния портик, построен на кръстовището между „Avenida del Puerto“ и „Calle O’Reilly“. Не пропускайте да видите и герба на Хавана, който е поставен пред паважа.

В центъра на площада се издига статуя на Карлос Мануел Сеспедес, който проправил пътя към независимостта на Куба през 1868 г. Има и уличен пазар, където се продават книги втора употреба. Тук е и известният 5-звезден хотел „Santa Isabel“, който се помещава в двореца“ Condes de Santovenia“.

На площада ще намерите и доста интересни музеи, като Градския музей, разположен в двореца „Capitanes Generales“, Националният природонаучен музей, Музеят на ветроходството, Замъкът на кралските сили и Музея на автомобилите.

„Plaza de San Francisco de Asís“

Площадът е построен срещу пристанището на Хавана през XVI век, когато испанските галеони спират тук по пътя си към Индия. В момента функционира като входна врата към града. Тук можете да намерите много приятни кафенета и ресторанти.

През първите няколко десетилетия на XV век на площада е имало пазар, а през 1608 г. там е построена църква. Пазарът е преместен на площад „Plaza Vieja“, след като монасите започнали да се оплакват от шума.

Площадът е реставриран през 90-те години на миналия век. Той се откроява с неправилната настилка на площада и фонтанът „Los Leones“, направен от бял мрамор от Джузепе Гагини през 1836 г., както и статуята на „Caballero de París“, малко по-модерна статуя, разположена извън църквата и представляваща човек, който се е скитал из Хавана през 50-те години на миналия век, забавлявайки пешеходците с мненията си по няколко теми.

„Plaza Vieja“

Проектиран през 1559 г., „Plaza Vieja“ е най-забележителният площад в Хавана от архитектурна гледна точка. Намира се в Стара Хавана и в него кубинският барок съжителства с Арт Нуво, вдъхновен от стила Гаудин. Въпреки това, след цялостна реконструкция, модернистичните архитектурни елементи се смесват с колониалните сгради, давайки живот на един забележително красив площад.

Първоначално площадът е бил известен като „Plaza Nueva“ и е бил използван за военни учения, карнавали, прокламации и всякакви социални превратности на времето. По-късно е използван като пазар на открито, известен като „Reina Cristina“. Днес той е осеян с ресторанти, кафенета, барове и бирени градини, място където да спрете по пътя си през старата Хавана.

„Plaza Vieja“ и улиците около него имат красиви галерии, много типични за Хавана, с полукръгли арки и витражи.

Извън пределите на 4-те площада си заслужава да посетите и Капитолията!

El Capitolio

Сградата е поръчана от президента на Куба Херардо Мачадо и е построена в периода 1926 до 1929 г. Сградата на Капитолията е построена върху земя, която е била железопътен терминал и е принадлежала на железопътната линия „Вилануева“. Преди Кубинската революция от 1959 г. Конгресът се помещава в сградата, а след неговото разпускане сградата изпълнява различни функции.

Сданието много наподобява на Капитолията в САЩ, но не е реплика. Тя е подобна на тази във Вашингтон, но е метър по-висока, по-широка и по-дълга, както и много по-богата на детайли. Сградата е направена от бял варовик и гранит „Capellanía“, а елегантният купол е направен от камък и е висок близо 62 метра. Счита се, че това е нулевият километър, т.к. оттук се измерват всички сухопътни разстояния в Куба.

Извън пределите на Стара Хавана си има още интересни места, които си заслужава да посетите! Едно от тях е Площадът на Революцията – Plaza de la Revolución. Площадът е построен на малък хълм от френския урбанист Жан-Клод Форестие през 20-те години на миналия век. По подобие на парижкия площад „Place de l’Étoile“, различни алеи се разпръскват към „Río Almendares“, „“ и „Parque de la Fraternidad“ в Centro Habana.

Площадът е заобиколен от сиви сгради, построени в края на 50-те години на миналия век. През 1998 г. на площада се събират около 1 милион души (почти 1/10 от населението на Куба), за да посетят литургията на папа Йоан Павел II.

В северната част на площада се помещава сградата на Министерство на вътрешните работи, като на стената гледаща към площада е изобразен ликът на Че Гевара, заедно с думите „Hasta la victoria siempre“ (Винаги към победата), изписани отдолу. През 2009 г., на съседната сграда е добавено изображение с лика на друг героичен партизан на Куба – Камило Сиенфуегос. Текстът му гласи: „Vas bien Fidel“ (Вървиш добре, Фидел).

В центъра на площада е Мемориалът на Хосе Марти, а точно зад него са правителствените служби, вътре в силно охранявания Централен комитет на Комунистическата партия на Куба. Интересно място, което според си заслужава да се посети.

Няма как да не споменем и прословутият нощен клуб „Тропикана“! Открит през 1939 г. „Тропикана“ става едно от най-популярните и известни кабаретни заведения в Куба. В този известен нощен клуб на открито ще се насладите на пъстра комбинация от песни и танци, отразяващи елементи от кубинската култура. Представленията започват около 21:00 часа и продължават до към 23:30 часа. Има вход, в който е включен една бутилка ром, кола и „welcome drink“, както и невероятното представление. Предлагат се 3 зони – до сцената, по средата и най-далече от сцената. Ние се спряхме на масите по средата, като цената бе 77 евро на човек (информацията е към април 2023 г.).

Ще чуете и прочетете много отзиви – как е скъпо, как може да отидете и на други места, където ще е доста по-евтино и т.н. Аз ще кажа само едно: За Бога това е „Тропикана“ и колко често идвате в Куба – посетете го задължително! Дори и да останете разочаровани, дори и да не Ви харесва – все пак сте били там. Аз лично останах очарован и може би това бе мястото, което най-много ме впечатли в цяла Куба. Не случайно Ал Капоне е прекарвал голяма част от времето си тук 😊

Определено има още какво да си говорим за Хавана, както и какво да посетим! За храната, ретро автомобилите и „Тропикана“ ще подготвя отделни статии, защото те заслужават отделно внимание и има доста какво да се каже. Но няма да спра дотук – ще се разходим и до Варадеро, за да се потопим в кристално сините води и да се полюбуваме на ситния Карибски пясък. Ще посетим и долината Винялес, за да посетим тютюневите плантации и да разберем как се правят пурите. Също така ще се разходим и до една стара фабрика за ром, за да разберем как се произвежда и тази огнена напитка!

До нови срещи … в Куба 😊