Всеки един град има своето „стъргало“ – място, което всеки знае и уговаря срещите си там! Но има и места, които са визитната картичка на града – всеки знае за тях и ги е виждал на снимки или по телевизията! Има и такива, за които всеки режисьор мечтае да заснеме филма си или дизайнер да проведе своето ревю! А, има и едно място, което обединява всичко от гореизброените неща и го прави невероятно романтично и бляскаво – Испанските стълби в Рим 🙂

Днес искам да се разходим по тях – да ги изкачим или да се спуснем по стълбите. Освен, че те разкриват невероятна панорамна гледка, а и имат интересна история. Готови ли сте да я научите?

Каменните стълби се спускат величествено от хълма Пинчо и стигат до подножието на Испанския площад (Piazza di Spagna). Невероятно красивите барокови стъпала са вдъхновявали не един или двама художници или режисьори, а световно известните модни къщи като Dior, Prada, Bulgari, Dolce & Gabbana са използвали за моден подиум стълбите, за да представят колекциите си, но и са разположили магазините си около тях.

Дотук се стига сравнително лесно – може да слезете на спирка Spagna от линия А на метрото. Понякога има страшно много тълпи от хора и ви съветвам да не приемате цветя от непознати, които казват че са подарък! Ще ви искат пари и няма да може да се отървете лесно от тях.

Погледнат от долната част, всички тези извивки, тераси, наблюдателни площадки и стълби наподобяват на пеперуда, която сякаш е кацнала върху площад Испания.

Както споменах самата история на Испанските стълби е много интересна. Истинското име на известната атракция е било „Стълба към храма на Тринита деи Монти“ (на италиански: Scalinata di Trinità dei Monti). В края на XV век е сключено споразумение между римския папа Александър VI и френския крал Луи XII, като малък парцел на върха на хълма Пинчо е предоставен за изграждане на църквата Trinita dei Monti. Храмът става убежище на френската монархия в Рим и се превръща във важно място на френските поданици, живеещи тук. Близо 100 години по-късно, испанците купуват терен в подножието на хълма, където изграждат своето посолство и площадът става известен като Испанския. Въпреки че френският крал Луи XIV е бил свързан с испанците чрез женитбата с дъщерята на испанския крал – Мария Тереза Австрийска,  по това време двете могъщи сили не са в много добри отношения.  За да се потуши напрежението, френският политик Етиен Гефие решава да свърже френския храм и Испанския площад със стълбище. За реализирането на идеята французите отпускат 20 000 италиански скудо (тогавашната парична единица).

Така идеята за изграждането на стълбището се превръща в символ на мира между двете държави. Първоначално стълбите е трябвало да бъдат грандиозен и претенциозен архитектурен ансамбъл, като на върха е трябвало да има статуя на Луи XIV, яздейки кон. Това обидило римския папа, защото било неприемливо там да се изгради статуя на чужд монарх!

Едва през 1717 г. се провежда конкурс, който е спечелен от архитектите Алесандро Спеки и Франческо де Санктис, а изпълнението на архитектурния проект започва през 1723 г., след като са извършени подготвителни и укрепителни дейности в района.

В продължение на две години строителите изграждат 138-те стъпала от травертин. Резултатът от работата им е впечатляващ и до днес – от площада започва широко централно стълбище, като от платформата по средата се разделя на две по-тесни стълбища под формата на полумесеци, които водят до наблюдателната площадка на върха. Отстрани на стъпалата са издигнати каменни первази в стил италиански барок, а за да придадат още по-внушителен вид архитектите използват за украса хералдическите символи на френската династия Бурбон, както и изображението на орел и корона – атрибутите на папската власт в Рим.

След  като приключва строителството през 1725 г. не са предприемани никакви строителни дейности. Годините минават и оставят своя белег, като през 1997 г. се извършва ремонт, който да поправи порутените стъпала и разядените камъни от времето и дъжда.

С настъпването на пролетта ярки цветове от саксии с цъфнали азалии и петунии оцветяват стълбите, а зимата широките стъпала се превръщат в коледни сцени. Църквата Trinità dei Monti, издигаща се на хълма е един прекрасен завършек на целия стълбищен комплекс, а издигащият се обелиск Салустиано пред нея придава на мястото тайнствен и величествен вид! Стигайки наблюдателната площадка на върха и поглеждайки към Испанския площад, се разкрива величествена гледка. Малките улички се вливат в площада като реки в езеро, а понякога лъчите на залязващото слънце се отразяват покривите на сградите, където има малки тераси, с опънати бели чадъри и много зеленина. Гледката е толкова красива, че сърцето започва да копнее за романтика. Гледайки надолу няма как да не видите и „фонтанът със старата лодка“, известен като фонтана Баркача, дело на прочутия италиански скулптор Пиетро Бернини. Съществува легенда, според която водите на река Тибър били толкова пълноводни, че преливали и изхвърлили останките на стара рибарска лодка тук. Точно тази история вдъхновила архитекта да „облече“ лодката в камък и през 16 век да направи фонтана, който днес радва милиони туристи.

Слизайки по стълбите, отдясно ще видите къщата-музей, където са живели поетите Кийтс и Шели, а отляво – прословутата чайна „Бабингтън“.

Може да се изненадате, но тук на това място, въпреки бурния социален живот, който кипи и се срещат хора от всякакви националности и раси, е забранено да се яде и пие! Е, това не е важало за Одри Хепбърн, която всички сме виждали в сцената от филма „Римска ваканция“, където тя сладко похапва сладолед 🙂

Имам много любими места в Рим, с които вече съм свикнал и ги усещам като приятели, които винаги ще се зарадвам да видя. Но Испанските стълби са повече от това – те сякаш завладяват сърцето ми всеки път щом ги зърна. В тях има едно величествено усещане, което те окрилява. Точно като красивата пеперуда, на която мястото прилича! Слизайки по стълбите сякаш съм омагьосан и не знам накъде вървя, като влюбено момче, което иска вечно да се смее и живее …

А на вас как ви действа това място?