50 чудеса на света и прочути забележителности, описани от български журналисти пътешественици
„Антология на миражите“ събира всички мечтани пътешествия в една книга. Мираж от местата, където винаги сте искали да бъдете. Тези 50 живописни пътеписа на талантливи български журналисти и пътешественици разказват за най-впечатляващите шедьоври на човешкия гений и природни забележителности.
Прочути водопади, храмове, кули, крепости, круизи, великолепия на изкуството, пирамиди, паметници, фиорди, коралови рифове, стародавни легенди от вечните градове, тюркоазени брегове, плажове и миражи, случили се наяве, се въртят като виенско колело пред погледа на читателя.
Доверете се на журналистите, които познавате от екрана, радиото, печата, уебсайтовете, да ви поведат в четирите посоки на света. Ето вашите гидове: Антоанета Титянова, Бойка Асиова, Бойка Велинова, Ваня Василева, Веселина Филипова, Георги Милков, Даниела Денева-Казанджиева, Евгения Атанасова-Тенева, Елица Лукова, Иван Кръстев, Исак Гозес, Искра Койнова, Камелия Илиева, Карина Бялкова, Кристиан Минчев, Лилия Попова, Лора Лукова, Людмила Марталер Славова, Магдалена Гигова, Мария Мира Христова, Мария Пепелджийска, Мира Баджева, Мира Добрева, Милена Димитрова, Милена Хлебарова, Наталия Бояджиева, Неделя Щонова, Нейка Кръстева, Оля Ал-Ахмед, Павлина Михайлова, Пламен Старев, Петра Талева, Симана Марковска, Симеон Гаспаров, Симеон Идакиев, Славяна Манолова, Соня Алексиева и Юлия Вълкова.
Колумб е имал шанса да открие нови земи, а на най-храбрите от нас им е
писано не само да ги обиколят, ами и да предават репортажи оттам.
Приключенията променят съдбите ни. Неслучайно над три дузини от
най-пламтящите пера, обходили целия глобус, се съгласиха да опишат
най-прочутите забележителности и чудеса на света. Така се роди тази
книга – като сън, като мираж от местата, където винаги сте искали да
бъдете. Пътешествия – черно на бяло, но с цветни снимки. Носят щастие и
късмет!
Елица Лукова е еколог, преводач, преподавател по английски, писател и журналист. Автор е поредицата учебни помагала “First Steps in English”, както и на над 200 статии, повечето от които с туристическа насоченост. Нейният материал „Неопитомената красота по поречието на Арда“ спечели годишната награда на Министерство на туризма в категорията „Журналистически материал на тема туризъм в България за 2021 г в печатна медия“. От осем години споделя натрупаните впечатления от пътешествията си в над 35 държави на страниците на сп. „Кенгуру“ и в блога си EliNika's Travel Log
Мексико сити уютно се е разположило в Мексиканската долина – високопланинско плато над 2200 м над водата, заобиколено от вулканични кратери и планински върхове, някои от които достигат височина над 5000 м. След романтичната гледка от самолета на обляното от първите слънчеви лъчи Мексико сити последва кратка паспортна проверка, въздълго чакане на багажа и осъзнаване, че няма и следа от шофьора, който трябва да ни откара до хотела.
Натоварихме скъпоценните си куфари в такси и поехме към историческия център на града, където се намираше хотелът ни. Докато чакаме Диана Белен, най-близката мексиканска приятелка на дъщеря ми, нещо привлече вниманието ми в далечния край на паркинга, разположен пред хотела. Любопитството ми надделя и тръгнах натам. Пресичайки улицата, колите спираха и ми даваха път. Оказа се олтар, направен в чупка на стената. Тогава все още не знаех, че това е Девата от Гваделупа, покровителката на мексиканците. Не знаех и че шофьорите тук изобщо не са толкова възпитани и обикновено не зачитат нито светофара, нито пешеходната пътека, и ако ти е мил животът трябва да пресичаш на прибежки.
След първата ми среща със закрилницата на Америка, се отправихме към историческия център на града. По улиците беше пълно със сергии, от които човек може да си купи от тривиални неща, като храна и цветя, през ръчно изработени бижута от мъниста, та чак до последните версии на всевъзможен софтуер, най-новите музикални албуми и DVD-та с филми за всеки вкус – от анимация до порно. По улиците на космополитния град има много хляб както за фризьори и ваксаджии, така и за някои по-необичайни за нашите географски ширини занаятчии, като екзорсистите, които не пропуснаха да ми предложат да ме отърват от злите духове, но не, благодаря, донесла съм си кротките бесове чак от България и държа да си ги върна обратно пак там.
Край внушителния по размери Площад на Конституцията в историческия център на града, както го наричат още Сокало, се редят грандиозни сгради. Сред тях е и Метрополитанската катедрала „Успение Богородично“, строена близо 250 години.
Оказва се, че най-посещаваното място за поклонение от католиците в света се намира в Мексико сити, но това не е впечатляващата катедрала, а базиликата на Дева Мария Гваделупска.
Изображението на Божията майка се намира в новата базилика „Нашата Дева от Гваделупа“. Модерната и неприличаща на храм сграда е построена преди 45 години и побира 10 000 души. Храмът е разположен на хълма Тепеяк, в град Гваделупа – впечатляващ комплекс от църкви насред мегаполиса.
Историята реди, че на 9 декември 1531 г. мексиканският селянин Хуан Диего видял за първи път Дева Мария, която го изпратила при архиепископа на Мексико да измоли построяването на храм в нейна чест на това място. Както може да се очаква, архиепископът Хуан де Сумарага посрещнал скептично разказа на селянина и го отпратил. Тогава Богородица се явила за втори път на Хуан Диего и той отново отишъл при архиепископа. За да се отърве от напористия посетител, Сумарага поискал от него доказателство за думите му.
Върнал се Хуан Диего на хълма Тепеяк и Дева Мария отново му се явила, обещавайки му знамение на следващия ден.
Не щеш ли, състоянието на чичото на Хуан Диего, който бил на смъртен одър, се влошило и вместо да отиде на хълма, Хуан тръгнал да търси свещеник. Тогава Богородица му се явила за четвърти път и му казала: „Не съм ли аз тази, която е тук, твоя майка?“, думи, които днес са изписани на входа на базиликата. Успокоила го, че чичо му вече е добре и го изпратила на хълма да набере цветя. Какво било учудването на Хуан, когато видял нацъфтелите през декември рози по иначе голия хълм. Събрал колкото можал под своята тилма (вид връхна дреха, наметало, направено от ликото на агаве), и се върнал с града.
Когато отворил наметалото си пред архиепископа, в краката му се разпилели прекрасните кастилски рози, а от вътрешната страна на тилмата се разкрил образът на Дева Мария, същият, пред който всяка година милиони смирено се молят.
Едва ли всички мексиканци са ревностни католици, но според нобеловия лауреат Октавио Пас те вярват само в Девата от Гваделупа и националната лотария, доказателства за което срещах буквално на всяка крачка из многоликия мегаполис.
Седем, осем или
петдесет?
Верният отговор е, че всеки четящ човек „вижда“ и подрежда своите чудеса на света и номерацията им варира според „окото на ума“.