Представяли ли сте си някога да живеете сред дивата пустош на Африка, сред диви и опасни животни? Колко от Вас са склонни да спят на палатка под звездите, около която се разхождат лъвове? А на колко от Вас се случвало да бъдете преследвани от стадо подивели слонове?

Убеден съм, че и Симеон Стоилков никога не си е представял, че ще попадне в такива ситуации, но ето че това се случва! Сред поредица от трудни моменти в живота си, Симеон решава да сбъдне една своя детска мечта – да посети Африка. В продължение на цял месец той живее сред дивите животни и невероятно красивата природа на Южна Африка и Кения, където той изживява едни от най-опасните и вълнуващи моменти в живота си! Зареден от положителните емоции и невероятните спомени за Африканския континент, Симеон решава да сподели тези преживявания в книгата си „30 дни в Африка“, която излиза през  2021 г., тя се радва на огромен интерес от страна на любителите на пътешествия. Това бе и поводът да се срещна с него, за да разкаже за това вълнуващо приключение 🙂

– Здравей, Симо! Изключително много се радвам, че днес ще си мой събеседник! В какво настроение те намирам?

Здравей! Страхотно настроение, чувствам се супер!

– Наскоро ти издаде първата си книга „30 дни в Африка“– разкажи малко повече за нея!

 „30 дни в Африка“ това е едно произведение, една книга, която написах с много желание, с много любов. Там описвам приключенията, които съм преживял и усетил по време на престоя ми в Южна Африка и Кения. Имам две пътувания до Африка – едното беше в Южна Африка 2019 г. (началото) и второто ми е в Кения 2020 г. пак в началото, точно преди Covid кризата. В книгата си описвам страшно много преживявания емоции, които съм усетил, неща които съм видял, бил съм в пряк контакт с много диви животни – подчертавам диви животни, опасности, адреналин и т.н. Всичките снимки са мои авторски и специално за първото пътуване до Африка си купих камера, оборудвах се стабилно, както трябва и се получиха нещата. Обичам да снимам и да правя снимки.

– Защо реши да заминеш за Африка – имаше ли нещо конкретно, което те накара или просто ти така реши, или ти е било някаква мечта преди това?

Като цяло от малък обичам животните, обичам природата и конкретно Африка и животните там – лъвове, слонове са ми били сред любимите от дете. Много обичах да ходя в Софийския зоопарк – да виждам слоновете и да гледам лъвовете! Много се възхищавах на тези животни и някакси винаги съм си мислел, че ако отида в Африка някой ден ще съм много щастлив и ще се радвам да видя тези животни! Но не съм си и представял, че мога да го направя. И един ден просто ми се роди идеята: „Защо да не го направя – аз вече съм голям, мога да си го позволя!“

– Но ти не си отишъл там на екскурзия?

Не, не съм бил на екскурзия – бях като член на природозащитни организации и на двете места. Записах се в първата организация за Южна Африка. Там прекарах 2 седмици в техния екип – работех заедно рамо до рамо- малка група от 5 човека, събрани от цял свят. Това бяха 2 страхотни седмици. Вторият път се записах към друга организация, която работи пак на същия принцип, с доброволци от цял свят и прекарах още 2 седмици сред дивата природа в Кения.

– Би ли разказал какво точно правеше там, как минаваше един твой ден в Африка?

На двете места минаваше по различен начин. В Южна Африка ставахме много рано сутрин – около  3:15 – 3:30 ч. по тъмно, доста преди изгрев слънце. Така беше прието да се работи в лагера, в който бях – ставаме супер рано, и задачата ни през деня беше да търсим конкретни животни. В резервата в Южна Африка имаше животни, които бяха с радиоеки.  Това бяха лъвове, диви кучета и гепарди.

Тези животни са силно застрашени и нашата задача в резервата беше да ги издирваме и търсим, с идеята да видим дали са добре, дали всичко е наред с тях, дали са здрави, дали нещо не са болни, дали са ранени, защото има и доста бракониерство в Африка като цяло. И това ни се водеше нашата задача. Също така правехме снимки, слагахме камери – като мине някое животно пред камерата и тя автоматично снима. Това го правехме постоянно. После сваляхме тези записи от камерите. Обикаляхме по цял ден с джипа из саваната.

По два пъти на ден излизахме в Южна Африка – първият път, както казах рано сутринта преди изгрев, прибирахме се към 9-10 часа сутринта. После имахме почивка няколко часа, докато излезем отново след обяд, към 4-4:30 часа и се прибирахме около 7:30-8 часа вечерта. През цялото време от престоя ми бяхме само в резервата – не сме излизали от него. Спахме в резервата, хранехме се там и бяхме в постоянен контакт и досег с животните.

– Не беше ли много изтощително цялото това нещо – да ставаш толкова рано, по цял ден си сред животните, температурите предполагам са били доста високи там?

Ами беше доста различно всичко. Да, не беше лесно ранното ставане, но някак си успях бързо да се адаптирам към него. Знаех, че няма как просто – щом съм дошъл там трябва да го правя и може би емоциите ме държаха зареден през цялото време. Спал съм по 4-5 часа максимум на денонощие, но се наспивах, чувствах се ОК. Не съм бил отпаднал, имах енергия. Просто емоциите, които усещах през цялото време ме държаха много зареден.

– Ти се занимаваш активно със спорт – не ти ли липсваше спортът, тренировките през този период от времето, докато беше там?

Да, както знаеш аз съм персонален фитнес треньор –работя със страшно много хора и това ми е работата. Спортът е неизменна част от моето ежедневие и някак си бях се настроил още преди да замина, че аз няма да се занемаря и няма как да остана 15 дни без да спортувам. Просто бях си настроил съзнанието, че ще тренирам. Бях се подготвил с ластици. Вече като отидох там на място си взех камъни, имаше 1 – 2 дървета, които си бях харесал за тренировки и набирания. Така че всеки ден съм тренирал – не съм спирал с тренировките. Поддържам форма навсякъде, където и да отида.

– Спомена, че имаш 2 пътувания в Африка – едното до Южна Африка, другото до Кения. Каква е разликата и приликата между тези две държави и къде повече ти хареса?

Къде повече ми хареса – трудно бих определил! И двете места са много диви, много различни едно от друго. В Южна Африка различното беше, че бях в резерват, който беше много голям, но беше обграден отвсякъде с огради. Т.е. животните бяха затворени в резервата и не можеше да излизат. С разни изключения – разни маймуни, гепарди, леопарди могат да прескачат оградите, но като цяло животните стоят в резервата. Докато в Кения, резерватът в който бях също беше огромен – точно до световно известния резерват Масай Мара. Там няма огради, няма прегради и животните спокойно могат да излизат, да влизат в резервата, така че това е различното.

Природата също беше доста различна. В Южна Африка растителността бе много по-гъста, беше по-скоро като джунгла на много места, имаше много високи дървета, много гъсти и трудно проходими местности, през които едвам минавахме с джипа. Докато в Кения беше една идея по като савана – по открити полета, имаше не толкова гъста растителност, макар че на места също имаше такива типични като за джунглите места, с много гъсти и високи дървета. Отделно в Южна Африка хищниците като хищни котки като гепарди, леопарди и лъвове бяха много по-малко спрямо тези в Кения.

Но пък имаше много слонове, носорози, тревопасни антилопи в Южна Африка. Резерватът в Кения се казваше Мара Набойшо – тук е най-голямата популация на лъвове в цяла Африка. Лъвовете бяха страшно много и ги чувахме почти денонощно да реват, особено нощно време. Лъвският рев се чуваше на километри през цялата нощ. Това бе много вълнуващо за мен да го усещам, защото преди това в Южна Африка не бях чувал лъвски рев, но в Кения всяка вечер заспивах с тези ревове. Просто не можех да заспя спокойно, ако лъвовете не реват.

– Сигурно си се събуждал и с тези ревове

Да, имаше доста стряскащи моменти. Даже една вечер лъв дойде до палатката ми, защото аз в Кения спах в палатка. Огромен мъжки лъв дойде до палатката ми и изрева така мощно, че ме стресна и подскочих в съня си. Беше много вълнуващо.

– При прибирането ти от Южна Африка към България си имал доста неприятни ситуации – изпуснат полет, търсене къде да нощуваш в Йоханесбург! Но това не те е отказало към следващото ти пътуване?

Не, не – това дори ме мотивира още повече, тъй като прибирайки се от Южна Африка аз бях толкова зареден, както никога до сега! Месеци наред се чувствах толкова уверен в себе си, толкова щастлив, че съм преживял това, което съм усетил, което съм видял в Южна Африка. И това ме накара да замина пак. Някакси, това което усетих в Южна Африка не ми беше достатъчно и исках още.

И за това се записах втори път този път за Кения. По-различно място, в друга част на континента в Африка – на Екватора. Мястото, на което отидох в Кения бе много по-диво от това, което бях в Южна Африка. Видях някои животински видове, които са характерни за Кения и ги няма в Южна Африка, както и обратното. Носорозите бяха силно застрашени в Кения, тъй като в резервата, в който бях ги нямаше, но един път посетихме съседен резерват, където имаше 2 носорога, които са под постоянно наблюдение на рейнджъри. Даже единият носорог е на корицата на книгата – това ми е любимата снимка от Африка и за това я сложих и на корицата. Докато бях в Южна Африка не можах да снимам носорог – беше ми мечта да снимам носорог. Срещите ми с тях в Южна Африка бяха за части от секундата и супер бързо се появяваха и после изчезваха и не можах да ги снимам. Докато в Кения имах тази възможност.

– Залезите или изгревите са по-красиви в Африка?

Доста труден въпрос! И залезите, и изгревите са страшно красиви, уникално красиви! Даже бих казал, че това е едно от най-красивите неща, които съм виждал в Африка. Те са много различни един от друг и всеки един от тях има своята типична красота. Не мога да определя кое е по-красиво – просто магията, която придават трябва да се види за да се усети. Много е различно да го видиш на снимка и е различно да го видиш наживо.

– Със сигурност си се срещнал с доста хора в Африка – разкажи за хората, които срещна там?

Типични африканци не съм срещал там, защото там основно работих с доброволни като мен от цял свят – от Австралия, САЩ, Швейцария, Холандия. В Южна Африка работихме с двама местни – казваха се Меган и Виан. Много готини, млади свежи хора. Те бяха отдали живота си да опазват дивата природа в Африка. Това е тяхната кауза –нямат семейства, нямат деца. Техният живот е единствено дивата природа и животните на Африка. Също така пътувайки из Южна Африка минах през доста бедни райони, където се наблюдаваше начинът на живот на хората. Имаше доста беднотия, деца – боси, голи тичат по улицата, кални, играят, дивеят. Но се вижда че живеят в доста мизерни условия. Но пък са щастливи и позитивни. Беднотията в Африка е много сериозна. Има си модерните развити градове, но има и доста бедни райони. Особено в Кения срещнах страшна беднотия и там. Характерно за Кения е че тя е много високо населена страна и с много висок процент на безработица. Много хора мизерстват там и няма какво да ядат. Дори минах и покрай едно гето, което е най-голямото гето в Африка. Казва се Кибера. Минахме оттам с моя шофьор – той ме водеше към резервата и ми го показа, като ми разказа и няколко неща за това гето. Каза, че там живеят над милион и половина души, буквално колиба върху колиба, метални постройки построени от ламарина. Страшна мизерия. Върлуват много болести. Почти всички са болни от СПИН. Нямат канализация, ток, никакви условия за живот, но някакси живеят.

– Каза, че си видял доста животни там, за които разказваш и в книгата си и имаш доста техни снимки. Казваш, че носорогът е едно от животните, което най-много те е впечатлило и си искал да снимаш. Имаше ли други животни, които те впечатлиха и какво бе усещането да си толкова близко до дивите животни, за които някой от нас са виждали само по телевизията или в зоопарка в клетки?

Усещането е наистина уникално! Няма да забравя първите големи животни, които видях в Южна Африка – това бяха жирафите. Жирафът бе животно, което много исках да видя и имах късмет и удоволствие да го срещам постоянно, защото популацията на жирафи беше много висока. Отделно зебри, антилопи – буквално гъмжеше навсякъде от тези животни! Толкова много се заредих от това да ги гледам как тичат на воля, на свобода сред природата. Необезпокоявани, без клетки, без ограждения. Беше уникално това чувство. Отделно – друго животно, което много исках да видя в Южна Африка бе слонът. Имах удоволствието да видя цяло стадо слонове на един път – на 10-12 метра разстояние от мен. Беше неописуемо преживяване. Интересно беше, че точно в последния си ден, точно преди да си тръгнем от резервата, посетихме едно място, близко до едно езерце, където имаше нещо като дървено укритие, от което се наблюдават животните. И на излизане от това укритие видях много антилопи и зебри около езерцето. И видях и слон!

Аз бях сам тогава, групата ми остана зад мен. Излязох първи от укритието и другите бяха на около 50-100 метра зад мен. Аз бях най-отпред на паркинга, където бяхме спрели джипа. Слонът беше там и си пасеше от дърветата листа и трева от земята. И аз се оказах лице в лице с този слон! Без джип, без ограда между нас, на около 10 метра разстояние. Това е едно от най-невероятните изживявания, които съм преживявал! Гледахме се очи в очи за около минута. Слонът беше супер спокоен, не беше агресивен. Аз и затова си позволих да стоя срещу него. Спокойно го снимах с камерата, не съм правил резки движения. Някакси усещах, че може да му имам доверие. Не усещах страх в този момент. Усещах един огромен респект към това животно. Усетих силата му, защото беше огромен. Имах чувството, че срещу мен стои динозавър.

– А имаше ли моменти, в които животни да са те нападали?

Имаше, да! И в Южна Африка, и в Кения. В Южна Африка една вечер се прибирахме към лагера. Беше тъмно. Бяхме всички в джипа, който бе отворен и се возехме. Минаваме през една местност и по едно време чувам някакви тежки звуци. Казах на шофьора, че чух нещо и той спря джипа. Заслушахме се. Светнах с фенерчето отляво и видях огромни гърбове на животни. Светнах отдясно и видях същото. Светнах зад нас – пак същото. Отвсякъде бяхме заобиколени от слонове. Сигурно бяха над 20. Бяхме по средата на стадо слонове. И шофьорът ни Виан спря джипа. Всички се заслушахме и умълчахме. Не смеехме много да говорим, защото животните все пак ни усетиха – нас и нашето присъствие. И в един момент някои от тях започнаха да издават мощни звуци с хоботите си – като свирене на тромпет. Положението започна да излиза от контрол и стана доста страшно. Един от слоновете се засили към нас, след малко още един. Светнах с фенерчето към източника на звука и шума. И видях как още няколко слона тичат към нас. И в този момент казах на шофьора: „Карай! Тръгвай бързо, защото не се знае какво ще стане!“. Виждам как няколко слона как тичат към нас. Огромни слонове. Бяха разперили ушите си. Той даде газ с джипа и с няколко маневри успяхме да заобиколим още няколко слона и да се измъкнем. Беше така доста напечено. Това беше първата по-сериозна ситуация, в която изпадаме, тъй като, ако слоновете ни бяха стигнали можеше да има инциденти. Един слон от 5-6 тона спокойно може да обърне джипа, без значение, че беше голям. Измъкнахме се от тази ситуация. Невредими! Бяхме леко уплашени. Но на мен ми беше готино, аз се вълнувах. Имах доста адреналин и той беше на макс. Но не изпитах някакъв кой знае какъв страх. Знаех, че ще имам една много яка история за разказване 🙂

– Ти разказа доста страшни и вълнуващи истории, но имаш ли някоя забавна и смешна история от престоя си в Африка?

Обичах да се закачам с маймуните. В Южна Африка в лагера ми постоянно идваха маймуни. Имаше малки маймунки, имаше маймуни тип бабуини – те бяха по-едри. Закачах се с тях. Подхвърлях им ябълки от време на време и ги хранех. В Кения като тренирах, докато си правех тренировки до едно голямо сухо дърво редовно идваха около мен маймуни да ме гледат как тренирам. Имах си публика постоянно 🙂 Обичах да им издавам разни звуци, да се закачам с тях, да им подхвърлям нещо.

– Какво ново може да очакваме от тебе – планираш ли приключения, пътувания до други държави?

За сега няма конкретни планове за нови пътувания. Може би съм стопирал за сега тази моя страст и хоби. Но със сигурност в бъдеще време ще организирам нещо ново. Просто сега така ме завъртя животът, че имам сериозна приятелка до себе си, отделно в Covid кризата не смея да предприемам такива далечни пътувания, защото не се знае какво може да се случи.

– Ако сега можеше да избереш да пътуваш до някоя подобна екзотична държава коя би била тя?

Може би някъде около Индонезия. Някой ден със сигурност ще отида. Също и Амазония ме влече. Джунглите. Бих искал да ги видя, да усетя дивия дух на природата там. Като цяло, аз съм любител на дивите места, не съм любител на комерсиалните неща и архитектурните забележителности. Не обичам големи претъпкани градове. Обичам дивата природа – това ме зарежда, това ме привлича.

– Много ти благодаря за приятния разговор и какво би пожелал на моите читатели!

Бих им пожелал да следват мечтите си, особено ако мечтите им са свързани с пътувания, тъй като пътуванията страшно много зареждат. Научаваш и виждаш много неща, после се чувстваш толкова зареден, че тези емоции те държат в продължение на месеци. Поне аз бях така. Бих посъветвал твоите читатели и твоите фенове да последват мечтите си. Ако някой някъде иска да отиде и да посети дадена точна на света – да работи в тази посока и да го направи.

И така – 30 дни след срещата ми със Симо аз прочетох книгата му! Горещо я препоръчвам на всеки един любител на дивите и екзотични приключения. Чете се много лесно и предупреждавам – след като я прочетете ще искате и Вие да заминете за Африка. Аз вече започнах да проучвам нещата и благодаря на Симо за това, че успях да изживея всяка негова емоция чрез разговора ни и чрез страниците на книгата му!

А ако искате и Вие да усетите магията на Африка и да се сдобиете с книгата му – може да го направите като му пишете и последвате в страницата му 30 дни в Африка!