Градче на брега на морето, с много скали, красиви гледки, малък кокетен плаж и вкусна храна … Не, това не е поредният любовен филм по някой от романите на Розамунде Пилхер! Това е Полиняно а Маре – място, за което нямам търпение да Ви разкажа.

Бях грабнал куфара, и точно за един уикенд посетих Бари. След доста продължителна пауза от година и половина най-накрая се качих и на самолет! Бях много развълнуван, защото предстоеше поредното приключение до ново място в любимата ми Италия 🙂 До този момент, бях виждал само снимки на градчето, но никога не ми е било в графата „Ох, искам да отида там!“. Въпросът бе, какво да посетим след като разгледаме Бари? И така се роди идеята да посетим това чудато и в същото време доста романтично местенце!

Градчето е гостоприемно през всички сезони, така че винаги сте добре дошли тук! Със сигурност, ако дойдете тук през слънчевите летни дни, когато плажовете са пълни и кипи живот, ще се наситите с много прекрасно настроение. През есента температурите също са доста приятни, няма толкова много туристи и е спокойно и приятно. Пролетта, когато жизнеността и настроението ни се пробуждат, е прекрасна възможност да се насладите на първите топли дни на терасата на някои от кокетните ресторанти с гледка към морето. Зимата, сигурно също крие своя чар – аз не бих дошъл тук тогава, но за любителите на приключения едва ли това би било пречка.

До Полиняно а Маре се стига сравнително лесно с влак, автобус или кола. Намира се на около 35 км. от Бари и разстоянието се взима много бързо. Бяхме решили да отидем с влак до там, но както може да се досетите всяко едно мое пътуване си е приключение, пълно с изненади и съответно късметът ме застигна и този път! Отидохме на централната гара в Бари – гара Centrale, взехме си билети и се качихме в претъпкания влак за Лече, който спираше и в морското градче. Влакът закъсняваше над 10 мин., докато не дойде един от разпоредителите на гарата, изкрещя нещо на италиански и половината влак се изсипа на перона. Докато разберем какво се случва, ни насочиха към няколко автобуса и с един от тях пътувахме до там. С моя късмет се оказа, че малко преди това е имало лека катастрофа на магистралата и тя бе „малко“ задръстена, за това времето за път се увеличи двойно. Леко поизнервени стигнахме до там, като даже съжалявах, че съм тръгнал …

Но колкото повече навлизахме с централната част на градчето, толкова повече тази раздразненост изчезваше и ми ставаше доста приятно! И как няма да ти стане?

Когато търсите информация, снимки или видео клипчета, първото нещо, което ще видите е невероятно красивият плаж Lama Monachile (Монашеското острие). Е, това е и първата гледка, която ще се разкрие пред очите Ви! Скрит между две скали, които се надвесват над лазурното море, той привлича не само погледите на туристите, но ги подканва да заровят босите си крака в пясъка и да се докоснат до водата. В миналото плажът е използван като пристан, където са акостирали корабите, но днес е едно от най-обичаните места тук! Гледката от моста е уникална и дори и да има много хора, това място ще ви накара да забравите всички тревожни мисли и да се влюбите в него!

Различните култури – арабски, византийски, испански, римски и нормански, са оставили своето отражение в архитектурата на Полиняно и отпечатъкът им все още е видим в историческия център. Бели къщи и цветни балкони, малки улици с кокетни ресторанти и магазини, както и неповторимо поетично докосване! Може да се изненадате, но централната част, буквално е изписана със стихотворения на най-различни места – по земята, стените и вратите на сградите. А кой е авторът не се знае, защото той се подписва навсякъде с псевдонима „Guido, il Flaneur“. Това прави градчето още по-уникално и по този начин всеки един от Вас може да се докосне до красивите строфи за любовта, приятелството и смисъла на живота, както и да се наслади на пленителната атмосфера.

В един момент осъзнавате, че това е едно от онези места, които искате да посетите отново и отново… Още преди да сте видели всичко! Морето гали кафявите скалите по брега, докато белите къщи издигащи се върху тях се любуват на синьо-зеления пейзаж около тях. Малките улички и заливчета, близостта на Бари и много други интересни места, както и вкусната храна и спокойствието, правят Полиняно дестинация, която ще желаете да посещавате през всеки един сезон от годината. Убеден съм, че независимо дали планувате или вече сте посетили това място, след като прочетете следващите редове ще Ви се прииска да си резервирате веднага билет до Италия!

В Полиано има няколко наблюдателни площадки, като те са лесно достъпни, стига да следвате главната улица. Просто трябва да се шмугнете в някоя тясна уличка и се озовавате на ръба на скалата! Така и се озовах на Pietra Piatta – една уникална панорамна площадка, от която дъхът ти спира. Тук няма предпазни ограждания и от морската бездна те делят няколко сантиметра!  Пристигайки тук, изведнъж небето се смрачи и започна да духа лек вятър, което допринесе малко мистицизъм и страховитост, но в същото време бе адски вълнуващо.

Гледката към плажа и стария град бе уникална, в далечината се виждаха хора, които се катереха по скалите и скачаха във водата. Бе невероятно изживяване, особено когато застанах точно на ръба на скалата, за да се снимам.

Да си призная малко бе страшно и ако имате страх от високо не Ви препоръчвам да си правите експерименти. А усещането да си там, на ръба и да знаеш че между теб и морската бездна няма нищо, те кара да се изпълваш с адреналин, а вятърът около теб сякаш те издига нагоре и летиш … Усещаш се свободен и жив! А дори и малко влюбен – зависи с кой си отишъл там 🙂

Със сигурност много от вас са чували известната песен „Volare“, заради която Доменико Модуньо печели голямата награда на фестивала „Санремо“ през 1958 г.

Не знам дали знаете, но Полиняно а Маре е родният му град и точно тук, малко над скалите се намира неговият триметров бронзов паметник. Много е интересно как е изобразен Модуньо – с гръб към морето и с широко разтворени ръце и затворени очи, сякаш лети към Полиняно и е щастлив да бъде точно тук! Точно както пее в песента си …

Точно, когато решихме да отидем до отсрещната страна на скалите, където се намира един от най-известните ресторанти – Grotta Palazzese,  който е вграден в скалите, заваля силен и пороен дъжд. Яд ме хвана, но така или иначе нямахме резервация за там и си казах, че е хубаво да оставя нещо, което не съм видял и посетил, за да мога да се върна пак тук! За да се скрием от дъжда седнахме в една много приятна тратория – La Terrazza, точно до моста към плажа Lama Monachile.

Аз си поръчах си пица с рукола, моцарела и шунка, както и една ледено студена бира Peroni. За десерт- късо кафе и тирамису. Ех, само като пиша за тях, пак огладнявам и ми се иска отново да съм там! Да мога да се насладя на красивите гледки, на морето, на свободата …

След като си доставих невероятно хранително удоволствие, бе време да се насочим към гарата, за да хванем влака и да се приберем в Бари. Дъждът вече бе почти поспрял, а времето напредваше и трябваше да си вземем довиждане с Полиано, защото Бари ни очакваше за нови приключения … Обещавам скоро да разкажа и за тях 🙂