Египет заема специално място в живота ми и винаги се сещам с най-топли чуства за него! Предполагам много от вас се сещат за Пирамидите, за които разказвах и обещанието ми да отделя малко време и за Бащата на ужаса, известен още като Сфинкса.
Разхождайки се под жаркото слънце в района на Пирамидите и пазейки се от всичките амбулантни търговци си мислех, че емоционално вече няма какво да вдигне градуса около мен, докато не видях огромната мистериозна статуя, за която се носят какви ли не митове и легенди! Единственото, което ми мина през главата в този момент бе: „Леле, на живо е по-яко отколкото на снимките!“. Някакси оставаш вцепенен от срещата, защото тук се усеща някаква енергия, някакво присъствие, което може и малко да те стресне в първия момент.
Сетивата ти не могат да възприемат това, което се случва пред теб и ти самият не знаеш дали не си част от някой филм или наистина виждаш Сфинкса пред теб! И колкото и емоции и чувства да са се породили при тази среща, то искам да ви кажа, че след информацията на местния ни гид, а в последствие и на многото литература, която изчетох, се породиха и още толкова въпроси, съмнения, догадки и какво ли още не около Бащата на ужаса. За това в следващите редове ще се постарая да споделя най-интересното от това, което успях да събера като информация за това невероятно място.
Сфинксът е мистично животно, което се среща в почти всички митологии. При древните египтяни той е представен като скулптура, лежаща на земята, обикновено с глава на мъж и тяло и лапи на лъв. Той символизирал царя на Египет – фараона, като въплъщение на Бога на слънцето. През хилядолетията вероятно са били построени хиляди сфинксове, но днес всички знаем за един – Сфинксът в Гиза, който крие не малко тайни и загадки от самата Хеопсова пирамида.
Любопитно ли ви е да разберете какви тайни и мистерии има около него?
Предполага се, че Сфинксът е издигнат по времето на строителството на пирамидите на Хефрен. Любопитното е, че в древните папируси, в които става въпрос за построяването на пирамидите, за него няма никакви записи. Известно е, че древните египтяни подробно са записвали всички разходи, свързани със строителството на култовите съоръжения, но така или иначе не са открити никакви документи, отнасящи се до Сфинкса. За пирамидите е изписано доста от Херодот, но нито веднъж той не споменава и дума за него! Интересно ми е как така той не е успял да забележи скулптура с височина 20 метра и широчина 57 метра?
Първите данни за Сфинкса датират някъде около I век от н.е., като се споменава, че той за пореден път е разчистван от пясъците, нанесени от ветровете в западната част на пустинята. И наистина – Сфинксът многократно е бил „освобождаван“ от пясъчните наноси чак до XX век.
Арабските мъдреци, поразени от величествеността на Сфинкса, са казали, че титанът е неподвластен на времето. Но за изминалите хилядолетия паметникът е доста пострадал, като основна вина за това има не природата, а човекът. Първо, мамелюците (военна каста в средновековен Египет) са се упражнявали в стрелба по Сфинкса, техни наследници по-късно са станали и войниците на Наполеон. Един от управниците на Египет наредил да се махне носът на скулптурата, а пък англичаните са отмъкнали брадата му и са я поставили в Британския музей. Сравнително скоро – през 1988 година, от лицето на Сфинкса се откъсва огромно каменно парче с тегло над 300 килограма! Лапите на Сфинкса също се оказали в трагично състояние.
Според болшинството от учените най-голямата опасност за Сфинкса е самата човешка дейност, тъй като в порите на скалата се натрупват вредните автомобилни газове и смогът от промишлените зони в Кайро, които буквално някой ден ще „довършат“ скулптурата.
Сред повечето египтолози съществува убеждението, че във външността на Сфинкса е запечатано лицето на фараона Хефрен. Макар и твърденията им да звучат убедително, няма доказателства, свързващи скулптурата и фараона, освен това самата му глава явно е преработвана неведнъж.
Някои египетски археолози смятат, че Сфинксът има и женски двойник, който е скрит дълбоко под пясъка. Големият Сфинкс често е наричан „Баща на страха“, като според археолозите, щом се говори за „баща на страха“, вероятно трябва да има и „майка на страха“. В своите разсъждения археолозите се опират на начина на мислене на древните египтяни, които твърдо са следвали принципа на симетрията. Според тях самотната фигура на Сфинкса изглежда много странно.
Въпреки всички научни обяснения и логични доказателства въпросите и загадките относно Сфинкса са много. Един пример – в египетското изкуство божествата се изобразяват винаги с тяло на човек и с глава на животно и никога обратното. В това отношение Сфинксът е необяснимо изключение, защото има тяло на лъв и глава на човек. Именно затова някои специалисти твърдят, че произходът на Сфинкса има връзка с изчезналата Атлантида. Дали това е така, тепърва ще трябва да се докаже, ако разбира се, някога получим доказателства, че самата Атлантида е съществувала. И въобще изобщо има какви ли не истории, митове и легенди, свързани със Сфинкса, които може да чуете от местните екскурзоводи, както и да прочетете в нета или сред многото литература за него.
Няма съмнение обаче – Сфинксът превъзхожда всеки друг паметник по внушителност, мистериозност и мистицизъм! И определено това е мястото, на което може да видите туристите да правят всякакви смешни пози и физиономии, докато се снимат и позират 🙂 Дори и аз самия се чудех по какъв смешен начин да застана, че да се сдобия с най-забавната снимка! За произхода както на Пирамидите, така и на Сфинкса, има много повече предположения, отколкото факти. А какви загадки се крият около тях и дали вече те не са разкрити остава само да гадаем.
Pingback:Египетските пирамиди - от небето, през нощта и през деня - Profession Traveller