Някъде там, в сърцето на Стара планина, сгушен до малката река Габровница, един малък манастир пази мновековната си история и пленява всеки, който го е посетил. Осеновлашкият манастир, известен още като „Седемте престола“, се намира на около 40 км. от град Своге и на около 80 км. от София.

На един от най-популярните български празници, когато моят баща -Георги, има имен ден, решихме да се разходим до там. Той много ми бе говорил за този манастир – бил чувал от познати колко хубаво и красиво е, а аз въобще не бях чувал за това място преди това.

С кола се стига сравнително лесно, като тръгвайки от София, поемете по пътя за гр. Мездра. Пътят до там минава на мястото, където все още дядо Йоцо гледа към железницата на едно най-красивите дефилета в България – Искърското. Докато пътувахме натам някакси се върнах в детството си и си спомних преди години как с баба и дядо пътувахме с влака до там и се вълнувах, докато минавахме през тунелите. Стана ми много приятно да се върна в спомените с любимите ми хора и не съжалих, че сме поели към този манастир. Стигайки село Елисейна, трябва да се отклоните от пътя и да завиете вдясно, пресичайки жп прелеза и след това да продължите по 12 км. път за с. Осеновлаг.

След около час и нещо път, пристигнахме до двора на манастира. Пред него има детска площадка, а отвън манастирът прилича малко на къща и може, ако идвате за първи път даже да не го разпознаете веднага.

Предполага се, че манастирът е основан през XI в. и с течение на времето се е превърнал в културно и просветно средище в района. Тук са се пренаписвали книги, а дори и един от най-видните български народни будители Софроний Врачански е прекарал част от живота си тук.

Легендите разказват, че …

Според най-популярната история седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. Точно поради тази причина и в църквата има седем престола, което не е забелязвано никъде другаде в българските църковни комплекси.

Според друга легенда, северно от манастира е имало крепост-градище, което е запазено и до днес и може да бъде посетено. До там се стига по стръмна и камениста пътека. Предполага се, че днешната порта на манастира е взета точно от там.

Друга легенда разказва, че по време на турското робство манастирът е опожарен и разрушен от турците. Вълчан войвода, заедно с още седем войводи от околността се събрали и построили отново храма. В чест на седемте войводи били направени и седемте престола в църковния храм.

През многовековната си история манастирът многократно е бил разрушаван и изграждан наново. Съборната църква се смята за най-старата запазена сграда, като се предполага, че е построена в периода X – XI в., но в сегашния си вид тя е от 1815 г. Името на манастира произлиза от уникалното разпределение на храма – има кръстовиден наос и шест престола (параклиса).

Иконостасите и изображенията в параклисите датират от ХVІІ – ХVІІІ в., като тук може да видите изобразени растителни орнаменти, изображения на животни и библейски разкази. Всичко тук е изработка на местни майстори. Най-интересното произведение тук е дървеният полилей „Хоро“, създаден през 1815 г. Той е съставен от 15 части с оцветени сцени от дърворезба. През ХІХ в. започва и изграждането на жилищните и стопанските сгради в манастира, а манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност, както и за художествен паметник.

Мястото е много спокойно и приятно. В него цари усещане за топлина и ако имаш усещането, че си загубил пътя си и няма къде да отидеш, влизайки в двора на манастира сякаш попадаш в своя дом и си намерил посоката и душевния мир, от който имаш нужда.

Дърветата в двора пазят прохладна сянка, а водата от чучура до входа е толкова сладка. Това място трябва да се посети и да се усети – отделете си един ден и си направете подарък на душата и сетивата, посещавайки тези „седем престола“! Аз останах много впечатлен от него и си казах, че това посещение на този хубав празник – Гергьовден не е случайно и е имало за какво да дойда и да усетя магията една красива и истинска легенда.