Posted on

Издигнат нависоко сред скалите, Сиди Боу Саид, ще Ви очарова с варосаните в бяло къщи, украсени със сини врати и покриви! Убеден съм, че за това малко градче в Тунис, което се намира на около 20 км от столицата не сте чували никога! Дори и аз, докато не посетих тази невероятна страна 🙂 Сред местните жители градчето е известно с най-различни имена – “бяло-син град” или “град на художниците”, но аз мога да го оприлича като синьо-бялата перла на Тунис!

Сиди Боу Саид – синьо-бялата перла на Тунис

Поглеждайки за първи път Сиди Боу Саид, за части от секундата човек може да се заблуди, че е Гърция! С всички тези цветове в бяло и синьо по къщите, приликата с о-в Санторини е доста голяма. Но не – Вие сте в Сиди Боу Саид, Тунис и сега ще се разходим по улиците и историята му.

Определено, ако столицата Тунис ви се види натоварена и шумна, то една разходка в Сиди Боу Саид ще ви се стори като глътка свеж въздух. Градчето е предпочитано както от многобройните туристи, така и от местните за разходка или почивка през почивните дни, много художници и писатели, които се усамотяват, за да творят, както и много младежи.  Ако искате да се полюбувате на тюркоазеният залив, да се разходите с яхта, да поплажувате или да изпиете едно кафе на някоя тераса с невероятна гледка – това е вашето място!

Невероятна гледка към пристанището и пъстрите води на Тиренско море …

Неслучайно наричат Сиди Боу Саид “град на художниците”! Те отдавна са привлечени от цветовете и колорита на това място. В късния следобед, когато слънцето се готви да залязва, улиците тук са ослепително ярки, а навсякъде по сградите има много пъстри цветя, които нарушават синьо-бялата гама. Все пак тук-таме може да видите и някоя жълта или червена врата, която да наруши цветовата схема 🙂 А сред улиците се носи аромат на жасмин, че на места и на портокал, тъй като има много тайни градини, чиито дворове са пълни с цветя, скрити от погледа на туристите.

Може би, се чудите защо има толкова много дървени решетъчни паравани по прозорците и балконите? Те се наричат Moucharabiehs и подържат атмосферата в къщите хладна, като в същото време по естествен начин влиза и свеж въздух. Но също така служат и за прикритие – когато си от вътрешната страна може да наблюдаваш минувачите, но те теб не могат да те видят 🙂

Прословутите Moucharabiehs 🙂

Ако не сте почитатели на разходките и висенето по кафенетата, може да се спуснете по стръмния път към плажа и да се полюбувате на слънчевите лъчи и прохладната вода. Има доста кафенета тук, чадъри, шезлонги, както и разнообразни водни спортове.

Как да не изпиеш един чай на такава невероятна гледка 🙂

Дори, когато има много туристи, тук се усеща една тишина и спокойствие. На това място всичко се разглежда много бързо. След като приключите с разходките по тесните улички единственото, което може да направите е да се отпуснете в някое кафе и да се любувате на гледката към морето. Ако останете да пренощувате може малко да останете разочаровани, защото тук няма да видите красиви залези, тъй като градчето е обърнато на запад. С настъпването на нощта животът по улиците притихва и всички се насочват към кафетата в съвременните части на градчето. Тук има доста богато украсени заведения, където може да се насладите на наргилета. Но, ако предпочитате да избягате от шума защо да не направите една разходка сред малките улички и да се насладите на лунните пейзажи?!

През деня улиците са оживени, но вечер може да срещнете тук само лунни пейзажи …

През XIX и XX век Сиди Боу Саид се превръща в притегателна точка за писатели, музиканти и художници. Кръстен е на основателя си – Абу Саид ал Беджи. Той решава да основе селище на това място, защото е впечатлен от красивите гледки. Абу Саид е известен с това, че през  1820 г. отменя една многовековна забрана, а именно немюсюлманите да ходят по улиците на градчето.  Друга ключова личност в историята на Сиди Боу Саид е френският барон Родолф д’Ерланжер. Той инвестира доста средства в развитието на градчето и лобира пред местната власт, за да му бъде даден статут на защитен. През 1920 г. той успява да издаде заповед всички новопостроени сгради да са в бял и син цвят, както и да са на максимум 2 етажа. Днес Сиди Боу Саид е част от културното наследство на ЮНЕСКО, както и намиращите се наблизо руини на Картаген.

Градчето запазва и автентичния си аристократичен стил – по уличките може да видите малки галерии, работилници, занаятчийници и търговци. Основният занаят тук е изработката на телени клетки за птици, с които се украсяват фасадите на синьо-белите сгради.

До нови срещи ….

Сещайки се за Сиди Боу Саид, в мен винаги връхлитат топли и хубави спомени. Спомени, като от една приказка, в която се изкачвам по хълма и се разхождам по малките криволичещи улички сред синьо-белите сгради. Залязващото слънце и приятният бриз, които  леко галят лицето ми, а наблюдавайки залеза си казвам, че денят свършва … Но сърцето ми казва, че ще дойде нов ден, който да очаквам с нетърпение и че пак ще има изгрев. И тук, сред спомените за синьо-белите цветове на това невероятно градче, аз открих един нов цвят, който носи надежда и спокойствие – цветът на Залеза от Сиди Боу Саид …

One Reply to “Сиди Боу Саид – синьо-бялата перла на Тунис”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *