Posted on

Магията на Мала Азия – така най-точно може да опиша Кападокия!

Магията на Мала Азия …

Местността Кападокия е разположена буквално в сърцето на Анадола. Сгушена между Соленото езезо и река Ефрат, както и Понтийските и Тавърските планини, това невероятно място е един своеобразен музей на открито. Тази земя е, както толкова далечна, така и толкова близка. Имаш усещането, че си в сън или някоя вълшебна приказка, където вятърът и слънцето са изваяли невероятни и чудати образования по скалите, а преди стотици години и човешките ръце издълбават в тях най-старите християнски църкви и манастири. Съществуват легенди, че тук е и родното място на Свети Георги.

Уникално гледки дебнат отвсякъде!

Също така, точно тук се заражда християнската култура, където се намират и най-ранните храмове на тази култура. „Земя на светци“, „Древната люлка на християнството“ и още много други наименования – така е известна тази невероятно красива местност. Чудните скали под формата на пирамиди и гъби, подземните градове, скалните църкви и балоните – малка част от забележителностите, които ще грабнат сетивата Ви и ще бъдете омагьосани от всичко! А, някой от тях може би вече сте ги видели в турските сериали !

Едно невероятно романтично местенце …

Накратко – така може да опишем Кападокия! Но каквото и да кажа и напиша за нея ще е малко – тя просто трябва да се види. Изключително лесно се стига дотам, като моят съвет е да го направите организирано чрез екскурзия. Сами също може да се организирате, но повярвайте ми – подарете си това удоволствие, да имате през цялото време местен гид, който да Ви разказва за всичко, което види окото Ви!

Точно тук се е зародило Християнството.

Така и направихме със сестра ми преди няколко години, когато се записахме на една екскурзия и буквално обиколихме цяла Турция. Освен Кападокия, част от спирките ни бяха и Истанбул, Анкара, Коня и Бурса. Но за тези места ще разкажа в следващите ми публикации !

Да започваме!

Соленото езеро

Първата ни спирка бе едно от най-плитките и най-солени езера в Турция – Туз, известно още като „Соленото езеро“.

Езерото е много плитко – не повече от 1-2 метра, като то е второто по големина в Турция след езерото “Ван”. През лятото по-голямата част от водата пресъхва и се покрива със сол, като достига до дебелина около 30 см.

Соленото езеро 🙂

Тук всичко е бяло и имаш усещането, че стъпваш по облаци. Туристи от цял свят се струпват тук, за да се любуват на тези прекрасни гледки. Понякога може да бъдат забелязани и розови фламинги. Ние не видяхме ! Много е популярно да ходиш бос по солта и ни казаха, че било изключително полезно и приятно. Много Ви моля не правете тази грешка като мен! Направих няколко крачки и все едно стъпвах върху трохи, но след около час имах усещането, че пирони са ми се забили по краката. Само ме щипеше от солта и докато не си измих краката това усещане не отмина. Но все пак е емоция и ако има как пробвайте!

Каймаклъ – подземният град

Да влезем в Каймаклъ!

След този шок за краката се насочихме към един от най-интересните и древни подземни градове в района – Каймакли. Още по  хетските времена възникват тези пещерни градове-троглодити и с течение на вековете се разрастват. Различни армии са обикаляли Централна Анадола в търсене на пленници и грабежи, като тези градове са служили и за скривалище от тях. В Кападокия има около 36 подземни града, а най-широкият е подземният град Каймакли , докато най-дълбокият е подземният град Деринкую (около 55 м).

Част от помещенията.

Подземният град Каймакли е построен под хълма, известен като Цитаделата на Каймакли и е отворен за посетители през далечната 1964 г. Хората от селото са построили къщите си в близост до тунелите на подземния град. Жителите на региона все още използват най-удобните места в тунелите като изби , складови помещения и конюшни, в които те влизат през дворовете си. Подземният град Каймакли има ниски, тесни и полегати проходи. Подземният град се състои от 8 етажа под земята, като само 4 от тях са отворени за посетители, в които пространствата са организирани около вентилационни шахти.

Доста интересно и внушително!

Първият етаж на подземния град е конюшня. Малкият размер на тази площ предполага, че може да има други конюшни в някъде надолу по етажите, които все още не са отворени. Проходът вляво от конюшнята съдържа врата с воденичен камък и води към църквата . Вдясно от коридора има стаи, издълбани като жилищни площи.

В следващите снимки ще пропусна описанията, защото не си спомням кое какво точно беше – моля да ме извините 🙂

Църквата на втория етаж е еднокорабна и има две апсиди. Пред апсидите има олтар, а отстрани са разположени платформи за сядане. На този етаж има и някои жилищни зони.

Най-важните райони на подземния град са на третия етаж. Освен многобройни места за съхранение, винарни и кухня, блокът от андезит с релефна текстура, намерен на този етаж, е много интересен.

Любопитното е, че има много складови помещения и места за поставяне на глинени съдове във винарните на четвъртия етаж. Може да се предположи, че хората, живеещи в този подземен град, са били икономически стабилни. Тук може да се види и вентилационната шахта, която се спуска на около 80 метра!

Лично за мен, това е едно уникално място и да си призная, че ми бе трудно да си представя как древните хора са изградили този град. Предполага се, че тук може да се съберат около 3 500 човека! Обиколката отнема около няколко часа, но си заслужава и аз горещо препоръчвам посещение тук, задължително с гид или екскурзовод, за да може да получите максимално много информация за всяко едно помещение!

Юргюп

Добре дошли в Юргюп!

Първият ни ден в приказната Кападокия бе към своя край и всички вече бяхме леко изморени! Затова се насочихме и към Юргюп, където щяхме да прекараме следващите две вечери в местен хотел. Това е един от най-големите градове в Кападокия, известен със своето вино, както и с винарската изба Turasan. Ако сте любители на виното, това е една чудесна дестинация за Вас – може да дегустирате вината, да разглеждате избите или да посетите лозята, където всичко все още се прави на ръка. Хотели, ресторанти, магазини, кафенета – всичко е на разположение, като може да се отбележи, че е изключително спокойно.

Вечер атмосферата по улиците на Юргюп е невероятна!

Хотелът бе доста приятен, макар и да се намираше малко далече от центъра на градчето. Затова след вечеря със сестра ми се разходихме дотам, за да слегне малко храната ! Разходихме се до центъра, като бе доста приятно и там се срещнахме с едно улично куче, което много държеше да влезе във всяка една наша снимка!

Ако някои от местата тук Ви се струват познати, то има защо! Може да се каже, че голяма част от хотелите в скалите или къщите са били декори на редица популярни сериали, които сме виждали на малкия екран.

Учхисар

Учхисар – една от най-високите точки в Кападокия!

Ако първият ни ден в Кападокия бе динамичен и изпълнен с много емоции, то какво да кажем за втория! Както обичам да казвам най-доброто тепърва предстои. След закуска се насочихме към замъкът Учхисар, който е едно много доста интересно и чудато място!

Може да се каже, че Учхисар е една от най-високите точки в Кападокия. От върха на замъка се разкрива невероятна гледка към околността и стават страхотни снимки. Самият замък представлява една висока скала, която сякаш е надупчена и леко наподобява кашкавал с дупки.

Едно от помещенията вътре.

В скалата са издълбани много стаи, като са свързани помежду си със стълби, проходи и тунели. На входовете на стаите има врати от воденични камъни и те са се използвали, за да се контролира кой да бъде допускан тук. За съжаление заради ерозията не може да се посетят всички стаи и помещения на замъка. Любопитното е, че повечето помещения от северната страна на замъка са били използвани като гълъбарници. През годините местните фермери са правели в пещерите помещения за отглеждане на гълъби, за да може да използват изпражненията от тях като тор за градините и лозята.

Тук също са се отглеждали гълъби.

Има и други къщи за гълъби в Долината на гълъбите, която е не далече от Учхисат. Голяма част от тези пещери са боядисани в бяло, за да може по естествен начин да привличат птиците и съответно местните да могат да събират изпражненията им.

Тук ще забележите доста приказни комини, разположени на запад, изток и север от Учхисар, като те са се използвали като гробове по римско време. В тези скални гробници входовете гледат на запад, като са полагали телата върху каменни плочи.

Много скални църкви са открити не само в покрайнините на замъка, но и вътре в него. Това е така, защото един от градовете, който се намира наблизо –  Гьореме, е имал множество църкви и манастири.

На върха на замъка има византийски гробове, които не са особено интересни, защото или отдавна са опустошени, или ерозията е оказала своето влияние. Има предположения, че в градовете с цитадели, както са Учхисар, Ортахисар и Юргюп, отбранителните тунели са достигали доста далеч, че даже са достигали и съседните райони. За съжаление тази теория не може да бъде потвърдена напълно, защото на места тези тунели отдавна са се срутили.

След като се изкачихме до върха, решихме да хапнем в едно от заведенията, до входа за замъка, тъй като вече бе станало обедно време. Поръчахме си “Адана кебап” и тя бе толкова вкусна, въпреки че бе поръсена с доста магданоз, а аз хич не го обичам !

Гьореме

Гьореме – музеят на открито

След като се заситихме и събрахме малко сили, с групата ни се насочихме към съседното градче Гьореме.

Музеят на открито в Гьореме прилича на огромен манастирски комплекс, съставен от десетки манастири, разположени един до друг, всеки със своя фантастична църква. Тук може да видите едни от най-добрите скалните църкви , с красиви стенописи (стенни рисунки), чиито цветове все още запазват цялата си първоначална свежест. Той, също така представя уникални примери за скална архитектура и фрескова техника. Музеят на открито на Гьореме е член на списъка на ЮНЕСКО за световно наследството 1984 г. и е един от първите два обекта на ЮНЕСКО в Турция.

Голяма част от църквите тук са построени през Х, XI и XII век.

Повечето църкви в Музея на открито в Гьореме принадлежат към Х, XI и XII век . Може да се убедите, че тук има доста църкви и параклиси, като най-важните са: Църква Света Варвара, Ябълковата църква, Църквата на змията, Тъмната църква, Църква Карикли и др.           

Гледки, сякаш си в приказка …

Лично според мен, най-интересна и внушителна е 8 етажната църква, известна като „Девическият манастир“ (“the Nunnery”). Затова ще си позволя да се отплесна малко и да ви разкажа за нея!

„Девическият манастир“

Трапезарията, кухнята и някои стаи на първия етаж, заедно с разрушения параклис на второто ниво, все още са достъпни и могат да бъдат посетени. Църквата на третия етаж, до която се стига през тунел, има кръстовиден план, купол с четири колони и три апсиди. Темплонът на главната апсида рядко се среща в църквите на Гьореме. Освен фреската на Исус, рисувана директно върху скалата, могат да се видят и рисунки, боядисани в червено. Различните нива на манастира са свързани с тунели и врати от воденични камъни (по подобие на Учхисар), като тези, намиращи се в подземните градове, са били използвани за затваряне на тези тунели по време на опасност.

Църква Света Варвара

Танците на дервишите

Дервишите и техните танци

След като цял ден обикаляхме къде ли не, след вечеря имаше допълнителна програма с посещение на местно заведение, където можехме да наблюдаваме невероятните танци на дервишите. Първоначално със сестра ми доста се чудехме, но си казахме защо пък да не отидем и да видим – може пък и да е интересно! И така и стана – бе невероятно изпълнение. Да си призная доста ни разказваха за тези танци, но гледайки тези въртящи се мъже в бяло, аз бях като хипнотизиран и не бях фокусиран основно в танца. Накратко – трябва да са облечени с дълги бели дрехи и докато танцуват те изпадат в транс и по този начин се сливат с Бог. Лично на мен ми е много трудно да опиша това, което видях.

В магията на танца …

Единственото, което не можахме да направим бе да посрещнем изгрева с балон, но за съжаление вечерта валя и на другия ден не бе подходящо да се лети с балони. Но, както се казва трябва да си оставим нещо, за да имаме повод да се върнем отново. А, аз със сигурност бих се върнал тук отново!

До нови срещи!

И така – нашето приключение в Кападокия приключи и за мен това бе една много реална приказка! Приказка, която всеки трябва да изживее. Винаги, когато пътувам и съм на някое невероятно място аз се сбогувам с него. Но, не и този път! Тръгвайки си оттам местният гид нещо ни говореше и каза, че Кападокия е известна още и като „Страната на красивите коне“. В този момент си представих как конете препускат свободно на воля и как непрекъснато се насочват към нови посоки и хоризонти. И си казах, че един ден и аз като щастлив препускащ кон ще се завърна тук и за това не казах “Довиждане” и “Чао” на това място. Просто то остана зад гърба ми с надеждата, че скоро пак ще се видим. А дотогава ще се връщам мисловно и ще изживявам магията на Мала Азия.

One Reply to “Кападокия – музей на открито”

  1. Благодаря, че ме върна в едни от най-хубавите ми мечти и преживявания!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *