Вървим по улиците, гонейки трамваи или автобуси, бързаме за работа или просто се връщаме с торбите от пазар след работа. За някои това е ежедневие, в което всеки вижда само собствените грижи и тревоги, без да поглежда света около него. Но това не важи за Маргарита Сивчева, която разхождайки се по софийските улици намира време да спре и да се огледа около тях, да погледне към вратите на тези улици, които са автентични и с неповторим дух!

„Зад всяка врата има милион истории, а зад всяка врата има много възможности. Нека да ги отворим!“ Под това мото Маги създава авторския проект „Портите на София“, който придобива популярност в последните няколко години и ни вдъхновява да се върнем назад в миналото и да се докоснем до историята на стара София. Чрез кадрите, които заснема тя, можем да открием красотата на времето и да се пренесем в една епоха, където всеки детайл разказва ненаписани истории за живота, семейството, традициите и духът на София.

Здравей, Маги! Изключително се радвам, че ще бъдеш мой събеседник днес! В какво настроение те намираме 😊 ?

Здравей, Ванка! Благодаря за поканата! За мен е истинско удоволствие да разговаряме за моята страст и бих искала да изкажа своите адмирации за това, което правиш! Намираш ме в известно творческо затишие, тъй като работните ми ангажименти напоследък взеха превес над всичко останало. Въпреки това много се радвам, че ще разговаряме за моето хоби. 

Разкажи на читателите ми как се роди идеята за проекта  „Портите на София“!

От малка обичам да се вглеждам по детайлите и  да научавам всеки ден по нещо ново. По този начин всеки утрешен ден е изпълнен с нещо интересно и различно от предходния. Идеята за „Портите на София“ се роди вървейки си по улицата на връщане от работа. Минавайки по ул. „Съборна“ забелязах една много красива метална врата, която веднага грабна съзнанието ми. С времето започнах да обръщам все повече внимание на тази част от външната архитектура на сградите и оттам ми дойде идеята да започна да снимам врати из столицата ни, а и също и в други градове.

Какво е посланието, което отправяш към хората с този твой авторски проект?

Посланието, което бих искала хората да разчетат, гледайки снимките, е да обръщаме повече внимание на красивото, което поради забързаното ни ежедневие понякога остава скрито или незабелязано. Дори старите и занемарени врати носят красивия спомен на своята младост, допълнен с достолепието, което времето им е придало.  

Доколкото знам всяка една твоя снимка на порта е спонтанна – когато се разхождаш. Когато си пред  дадена порта или врата, докато я снимаш какво обикновено си мислиш?

Точно така. Повечето снимки са направени спонтанно в моментите, когато се разхождам. Една врата може да предизвика безброй мисли, отключвайки въображението. Много често си мисля за майстора, който е изработил вратата. Опитвам се да разгадая какви са посланията, които е вдъхнал в изделието си. Мисля си за хората, които са поръчали или закупили вратата и защо са избрали точно нея. Някои врати предизвикват мисли за обитателите на сградата, как чрез нея  са защитили своето лично пространство и да поставят ясна граница между интимното и общественото. 

Любопитно ми е, случвало ли се е след като си снимала дадена порта да преминеш през нея и да видиш какво има зад нея? Ако да – какво е усещането и дали си си представяла точно това, което си видяла?

Веднъж ми се случи да влезна в двора на частен дом, за да снимам една врата, която не се виждаше добре от улицата. Тогава си спомням тревогата и страхът, който изпитах, от това, че върша нещо нередно, макар и подтиквана от стремежа ми да се сдобия с добър кадър на вратата, която се криеше зад оградата. 

Намирам, че всяка врата си има лице и гръб и лицето ѝ е винаги обърнато към външния свят. Прекрачвайки прага, на която и да е врата разкрива свят, който е напълно различен от света, който е останал навън, и това ни пренася в напълно различна действителност.  

Голяма част от снимките ти ни пренасят в една отминала, но доста красива епоха. Прави ми впечатление, че не снимаш съвременни врати и порти или ако го правиш е рядко! Каква е причината?

Да, правилно си забелязал, за мен вратите, които носят белезите на времето са много по-интересни. В тях могат да бъдат открити толкова много детайли, прецизна изработка, игра с елементите. Имат един необясним чар и в същото време внушават респект, погледнато през призмата на събитията и времето.  Изпитвам особена слабост към вратите от сецесионовата архитектурна епоха от началото на миналия век. 

Аз имам една много любима твоя снимка – от ул. „Стара планина“ в София, която по много интересен и пъстър начин символизира есента! Някак си тази снимка е като една мозайка, в която се впитат природата и човечеството. Лично мен ме накара да се замисля за много неща от живота. Каква обратна връзка ти дават твоите последователи и как фотографиите ти им въздействат?

Радвам се, че ти е въздействала. Тази снимка носи някакво меланхолично настроение, но съм сигурна, че емоциите, които може да предизвика са различни за всеки човек. Това е и моята цел – чрез снимката на една врата – да накарам хората да се замислят, да почувстват, да се развълнуват.  Получавала съм много окуражителни думи за снимките и проявяват любопитство и желание да бъдат отведени до врати, които или са им напълно непознати или са подминали без да им обърнат внимание. 

Коя е твоята любима врата, при която се връщаш отново и отново? И защо? 

Има една врата, за която съм готова дори да променя маршрута си само и само да мога да мина и да я видя отново. Намира се на ул. „Бенковска“ , под пресечката с бул. „Дондуков“. Изпитвам особена емоция, когато съм пред нея и всяка среща е като със стар приятел. 

До момента ти имаш няколко успешни изложби. Какви са следващите ти проекти и какво да очакваме от теб скоро? Портите на България? Портите на Земята? Нова изложба? Собствен сайт или блог?

Досега имам две изложби, които бяха много сполучливи. В началото, когато започнах да снимам го правих единствено за себе си. Исках да си направя лична колекция от хубави врати и тъй като живея в София името на профила ми в Инстаграм си дойде от само себе си. С времето все повече и повече хора започнаха да следват профила и да харесват снимките, което породи идеята ми да направя изложби и да представя колекцията си пред повече хора. Следващата ми идея е да дам възможност на хората да изпращат снимки на врати, които са харесали и да ги публикувам в профила. Мисля, че биха се намерили достатъчно желаещи да създадем една своеобразна общност от ценители на красиви врати.  

Самата ти си доста емоционална и интелектуална личност. Според мен ти си една врата към миналото, към преоткриването на една много душевна и красива част от историята на София, както и минали времена, бит, култура … Ако ти самата трябва да направиш врата, която да те олицетворява, как би се изработила?

Интересен въпрос. Вярно е, че винаги когато съм спирала погледа си на някоя врата съм гледала на нея като на живо същество, но не съм се замисляла за обратното.  Може би бих се оприличила на висока метална врата със златни дръжки и решетки, които не са разположени прекалено нагъсто, но и неразкриващи напълно какво се крие зад тях. 

Какво послание би отправила към читателите ми?

Да отделят повече време за красивото, защото естетиката допринася за нашата лична удовлетвореност и увереност в ежедневието.