Има такива места, на които блясъкът и спокойствието вървят ръка за ръка! Едно от тях е езерото Комо, което привлича стотици туристи от дълги години насам. Това е една невероятна симбиоза, където се съчетават красиви и луксозни вили, с тишината и спокойствието на зелените и снежнобели хълмове. Тук времето сякаш е спряло и учудващото е, че има толкова много хора, а същевременно е тихо и спокойно. Ако имате нужда от спокойна и в същото време колоритна дестинация – лично аз ви препоръчвам езерото Комо!

Езерото е разположено в северната част на Италия, в близост до Швейцарската граница. Това е второто по големина езеро в страната на пастата и просекото, но със сигурност е едно от най-красивите и бляскави места, които си заслужават да бъдат посетени!

Преди няколко години имах удоволствието да прекарам един уикенд с колеги в Милано. Това бе едно от най-забавните ми и емоционални пътувания! Единият от дните (то не че имахме много време там де 😊 ) решихме да отидем до езерото Комо. До там се стига сравнително лесно, като може да отидете с кола, автобус или влак. Ние решихме да отидем с влакчето дотам, като те тръгват през половин час от гара Кадорна (Cadorna), а пътят дотам е около час. Аз лично бих ви посъветвал да отидете дотам с влак, защото с автобус става бавно и понякога има задръствания. А ако изберете да се предвижите с кола – трудно ще намерите къде да паркирате, защото подобно на повечето малки градчета паркоместата са ограничени.

В шеги и закачки времето във влака мина неусетно и заедно с огромната тълпа, която слезе от влака се озовахме в китното и колоритно градче Комо. Имайте предвид, че летните месеци тук, освен че се стичат туристи от цял свят, масово идват и местните жители на Милано, за да се разхладят и да избягат от жегата. Има дни, в които е пълно с хора навсякъде. Точно такъв бе и юлският ден, когато и ние се появихме с целия си блясък там 😊

Първото нещо, което виждаш излизайки от гарата, е невероятната гледка на езерото, обгърнато с високи зелени планини, а на някои от тях се вижда и сняг по върховете. Луксозни вили и къщи сгушени по склоновете, кокетни села в далечината и много цветни градини – това са малка част от нещата, които ще видите и ще ви посрещнат.

За да се разгледа най-добре езерото може да направите един тур с ферибот. Така ще може да обиколите повече места и да се полюбувате на красивите гледки. Вариант е и пешеходна разходка по бреговете на езерото. Така направихме и ние!

Докато вървяхме по брега, минахме през едно много хубаво заведение – стара бяла къща, с огромна тераса и много зеленина. Решихме, че след като се разходим ако има места ще седнем да хапнем тук.

Да си призная – доста е аристократично и внушително да се разхождаш тук! Бутикови вили, невероятни панорамни тераси с уникални гледки, много зеленина, хора налягали по тревата – кой за пикник, кой за да се препича на жаркото слънце … Идилия отвсякъде! Но най-много се впечатлих от контраста на природата около нас – жарко юлско слънце, тъмносиня вода, зелена прохлада от дърветата наоколо и снежнобели върхове в далечината. Малко е объркващо, защото не знаеш на море ли си, на планина ли си … Топъл плаж в зимен курорт 😊

Вървяхме може би около километър и се наслаждавахме на красивите гледки, докато изведнъж вниманието ни не бе приковано от една вълнуваща гледка! Точно до самия бряг имаше нещо като гейзер – голяма водна струя, която излизаше под налягане и се издигаше нависоко като фонтан, където имаше доста хора, които се разхлаждаха под струите му. Ако се сещате за прословутия фонтан в Женевското езеро – този е същият с тази разлика, че този в Женева е навътре в езерото, а този тук – на самия бряг.

С колегите ми се спогледахме и те веднага се напъхаха под водната струя. Аз поседях, погледах малко и смело свалих каквото имах като дрехи и аз “барабар Петко с мъжете” под водата 😊В първия момент, когато водата ме поля щях да умра от студ – бе голям шок за организма. Но се свиква. Няма да ви разказвам колко забавно бе – всички подскачахме като малки деца, смяхме се, танцувахме и какво ли не … Забавление на макс, както се казва. И това продължи около 15-20 мин, защото не се издържаше под водата – хем бе доста студена, хем и се стоварваше върху теб като дъжд от пирони, защото струята бе бая силна!

• 

• 

След като се забавлявахме и щуряхме на воля, облякохме дрехите си и влажни и мокри продължихме разходката си. Времето бе напреднало и решихме, че трябва да похапнем нещо. Единодушно решихме да седнем в заведението, покрай което минахме на идване. За наш късмет имаше места точно на терасата на втория етаж, откъдето гледката бе невероятна. Заведението не бе много скъпо и цените бяха прилични! До терасата се стигаше по едни външни стълби, по които имаше саксии с цветя, а по стените се прокрадваше бръшлян.

Терасата бе покрита с бели чадъри, а оградата бе от ковано желязо. Навсякъде около нас имаше зеленина и много внушителни къщи и постройки, а водите от езерото бяха като една безкрайна синева. Усещането да седиш на такова място е невероятно! И за да направим атмосферата още по-тържествена и внушителна си поръчахме просеко. Седейки тук, на тази тераса, гледайки тези невероятни гледки с чаша пенливо просеко осъзнаваш колко е хубав, цветен и пъстър живота! Всичко това те кара да забравиш за всеки един проблем, да се отпуснеш и да се насладиш на момента.

Атмосферата някак предразполагаше да си поръчам пица с морски дарове. Всичко наоколо напомняше за Средиземноморието, а какво по-хубаво от това да съчетаеш традиционната италианска храна с морски дарове 😊 Радост не само за окото, но и за небцето и душата. Десертът бе коктейл от няколко вида сорбе, с привкус от студено пресовано кафе. Любопитното бе, че докато обядвахме имахме покривка, след което когато приключихме и преминахме на десерта я махнаха и всичко бе сервирано върху прекрасна дървена маса! Ами – веднъж се живее и човек трябва да си угажда!

• 

• 

За финал много ни се искаше да вземем финикуляра и да се качим до Брунате. Това е едно малко селце на върха на хълма, откъдето съм чувал, че има невероятни гледки. Също така тук се намира и бюстът на Пенчо Славейков, който прекарва последните години от живота си точно тук. За съжаление имаше доста голяма опашка и се отказахме, защото трябваше и да се връщаме по някое време към Милано. Затова оставихме посещението за някой друг път и се разходихме в центъра на градчето. Накратко – типично италианско градче, с тесни улички, внушителни сгради и голяма катедрала на главния площад. Но си заслужава разходката там! За финал седнахме и изпихме по още едно кафе, а времето напредваше и от уличка на уличка се оказахме на гарата, което ни напомни че е време да се прибираме.

За мен този ден бе незабравим! Искрено се забавлявах и бях безкрайно щастлив! Един от малкото моменти, когато се усещаш пълноценен. На това аз му викам „Блясък по Италиански“!

This post is also available in: English (Английски)