Posted on

Има такива места, на които блясъкът и спокойствието вървят ръка за ръка! Едно от тях е езерото Комо, което привлича стотици туристи от дълги години насам. Това е една невероятна симбиоза, където се съчетават красиви и луксозни вили, с тишината и спокойствието на зелените и снежнобели хълмове. Тук времето сякаш е спряло и учудващото е, че има толкова много хора, а същевременно е тихо и спокойно. Ако имате нужда от спокойна и в същото време колоритна дестинация – лично аз ви препоръчвам езерото Комо!

Добре дошли в Комо!

Езерото е разположено в северната част на Италия, в близост до Швейцарската граница. Това е второто по големина езеро в страната на пастата и просекото, но със сигурност е едно от най-красивите и бляскави места, които си заслужават да бъдат посетени!

Преди няколко години имах удоволствието да прекарам един уикенд с колеги в Милано. Това бе едно от най-забавните ми и емоционални пътувания! Единият от дните (то не че имахме много време там де 😊 ) решихме да отидем до езерото Комо. До там се стига сравнително лесно, като може да отидете с кола, автобус или влак. Ние решихме да отидем с влакчето дотам, като те тръгват през половин час от гара Кадорна (Cadorna), а пътят дотам е около час. Аз лично бих ви посъветвал да отидете дотам с влак, защото с автобус става бавно и понякога има задръствания. А ако изберете да се предвижите с кола – трудно ще намерите къде да паркирате, защото подобно на повечето малки градчета паркоместата са ограничени.

Началната спирка на пътуването ни – гара Кадорна, откъдето с влакчето се стига доста бързо и комфортно до езерото Комо.

В шеги и закачки времето във влака мина неусетно и заедно с огромната тълпа, която слезе от влака се озовахме в китното и колоритно градче Комо. Имайте предвид, че летните месеци тук, освен че се стичат туристи от цял свят, масово идват и местните жители на Милано, за да се разхладят и да избягат от жегата. Има дни, в които е пълно с хора навсякъде. Точно такъв бе и юлският ден, когато и ние се появихме с целия си блясък там 😊

Невероятно е как се съчетават цветовете тук!

Първото нещо, което виждаш излизайки от гарата, е невероятната гледка на езерото, обгърнато с високи зелени планини, а на някои от тях се вижда и сняг по върховете. Луксозни вили и къщи сгушени по склоновете, кокетни села в далечината и много цветни градини – това са малка част от нещата, които ще видите и ще ви посрещнат.

За да се разгледа най-добре езерото може да направите един тур с ферибот. Така ще може да обиколите повече места и да се полюбувате на красивите гледки. Вариант е и пешеходна разходка по бреговете на езерото. Така направихме и ние!

Докато вървяхме по брега, минахме през едно много хубаво заведение – стара бяла къща, с огромна тераса и много зеленина. Решихме, че след като се разходим ако има места ще седнем да хапнем тук.

За по-добра разходка може да вземете ферибот 🙂

Да си призная – доста е аристократично и внушително да се разхождаш тук! Бутикови вили, невероятни панорамни тераси с уникални гледки, много зеленина, хора налягали по тревата – кой за пикник, кой за да се препича на жаркото слънце … Идилия отвсякъде! Но най-много се впечатлих от контраста на природата около нас – жарко юлско слънце, тъмносиня вода, зелена прохлада от дърветата наоколо и снежнобели върхове в далечината. Малко е объркващо, защото не знаеш на море ли си, на планина ли си … Топъл плаж в зимен курорт 😊

Всичко е толкова красиво и пъстро …

Вървяхме може би около километър и се наслаждавахме на красивите гледки, докато изведнъж вниманието ни не бе приковано от една вълнуваща гледка! Точно до самия бряг имаше нещо като гейзер – голяма водна струя, която излизаше под налягане и се издигаше нависоко като фонтан, където имаше доста хора, които се разхлаждаха под струите му. Ако се сещате за прословутия фонтан в Женевското езеро – този е същият с тази разлика, че този в Женева е навътре в езерото, а този тук – на самия бряг.

С колегите ми се спогледахме и те веднага се напъхаха под водната струя. Аз поседях, погледах малко и смело свалих каквото имах като дрехи и аз “барабар Петко с мъжете” под водата 😊В първия момент, когато водата ме поля щях да умра от студ – бе голям шок за организма. Но се свиква. Няма да ви разказвам колко забавно бе – всички подскачахме като малки деца, смяхме се, танцувахме и какво ли не … Забавление на макс, както се казва. И това продължи около 15-20 мин, защото не се издържаше под водата – хем бе доста студена, хем и се стоварваше върху теб като дъжд от пирони, защото струята бе бая силна!

След като се забавлявахме и щуряхме на воля, облякохме дрехите си и влажни и мокри продължихме разходката си. Времето бе напреднало и решихме, че трябва да похапнем нещо. Единодушно решихме да седнем в заведението, покрай което минахме на идване. За наш късмет имаше места точно на терасата на втория етаж, откъдето гледката бе невероятна. Заведението не бе много скъпо и цените бяха прилични! До терасата се стигаше по едни външни стълби, по които имаше саксии с цветя, а по стените се прокрадваше бръшлян.

Терасата бе покрита с бели чадъри, а оградата бе от ковано желязо. Навсякъде около нас имаше зеленина и много внушителни къщи и постройки, а водите от езерото бяха като една безкрайна синева. Усещането да седиш на такова място е невероятно! И за да направим атмосферата още по-тържествена и внушителна си поръчахме просеко. Седейки тук, на тази тераса, гледайки тези невероятни гледки с чаша пенливо просеко осъзнаваш колко е хубав, цветен и пъстър живота! Всичко това те кара да забравиш за всеки един проблем, да се отпуснеш и да се насладиш на момента.

Наздраве!

Атмосферата някак предразполагаше да си поръчам пица с морски дарове. Всичко наоколо напомняше за Средиземноморието, а какво по-хубаво от това да съчетаеш традиционната италианска храна с морски дарове 😊 Радост не само за окото, но и за небцето и душата. Десертът бе коктейл от няколко вида сорбе, с привкус от студено пресовано кафе. Любопитното бе, че докато обядвахме имахме покривка, след което когато приключихме и преминахме на десерта я махнаха и всичко бе сервирано върху прекрасна дървена маса! Ами – веднъж се живее и човек трябва да си угажда!

За финал много ни се искаше да вземем финикуляра и да се качим до Брунате. Това е едно малко селце на върха на хълма, откъдето съм чувал, че има невероятни гледки. Също така тук се намира и бюстът на Пенчо Славейков, който прекарва последните години от живота си точно тук. За съжаление имаше доста голяма опашка и се отказахме, защото трябваше и да се връщаме по някое време към Милано. Затова оставихме посещението за някой друг път и се разходихме в центъра на градчето. Накратко – типично италианско градче, с тесни улички, внушителни сгради и голяма катедрала на главния площад. Но си заслужава разходката там! За финал седнахме и изпихме по още едно кафе, а времето напредваше и от уличка на уличка се оказахме на гарата, което ни напомни че е време да се прибираме.

За мен този ден бе незабравим! Искрено се забавлявах и бях безкрайно щастлив! Един от малкото моменти, когато се усещаш пълноценен. На това аз му викам „Блясък по Италиански“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *