Posted on

Приказка без край – така най-точно може да се опише Толедо!

Толедо – приказка без край

Бях чувал за него, но никога не съм и предполагал, че ще се озова там. Това бе една от спирките ми в едно невероятно и страхотно пътуване до Мексико, което бях предприел със сестра ми и една моя много добра приятелка. Преди да заминем за там имахме престой два дни в Мадрид и ме посъветваха познати, ако имам време да го посетя.

Пъстра и интересна архитектура!

И така и стана!

До Толедо се стига сравнително лесно, и ако решите да не ходите с организирана група може да го направите и самостоятелно – с автобус или влак. Има влакове през 30 мин. дотам, като те тръгват от гара „Аточа“. Ние предпочетохме с група да отидем, защото в пакета на екскурзията бе включен и екскурзовод и бе хубаво да чуем малко за историята на това невероятно градче. Казаха ни, че автобусът тръгва от площад „Испания“ и малко трудно намерихме откъде точно ще тръгнем. И в лутане да намерим автобуса ни, докато се качим в него неусетно след 40 минути вече се бяхме пренесли в една изцяло нова и различна галактика – Толедо! Сякаш попадаме в приказка от Хиляда и една нощ – пред нас бе един невероятно пъстър град, разположен на хълм и заобиколен от голям завой на река „Тахо“.

Река „Тахо“

Преди да се гмурнем в тесните и калдъръмени улички на Толедо, искам да ви разкажа и малко за него.

Вестготите, които са владеели централната част на Иберийския полуостров от V до VIII век, имали в началото един крал на име Херкулес. Той бил известен с пророческите си способности. В самото начало на своето управление Херкулес „видял” гибелта на вестготското кралство и завземането на неговата столица Толедо от „друговерски племена”. Изплашил се и решил да предотврати сбъдването на това предсказание. Положил го в ковчеже, което заключил със здрав катинар и хвърлил ключа. Оставил заръка на неговите наследници – всеки крал, който идва след него, да добавя на ковчежето по още един катинар. Така, с всяко поколение крале, ковчежето все по-здраво и по-сигурно се заключвало… до идването на крал Родриго през 710 г. Той, дали от любопитство, дали от алчност, вместо да добави нов катинар, решил да отключи ковчежето. Така той пуснал на свобода зловещото предсказание…

Година след това Толедо е завладян от арабите, и това е началото на изчезването на Вестготското кралство.

Гледка от високо 🙂

Един от най-древните градове на Европа, Толедо води началото си още от Бронзовата епоха. В своята хилядолетна история, градът много е видял, много е преживял. В него са оставили следите си римляни, вестготи, араби, евреи, християни. Наричат го града на трите култури, тъй като векове наред тук мирно съжителствали християни, мюсюлмани и евреи.

Може да се каже, че Толедо е визитна картичка на Средновековието! Тук няма да видите високи и модерни сгради, както големи и шумни булеварди. Времето сякаш е спряло и на моменти имаш усещането, че всеки момент ще чуеш звуците на потропващи каляски или свистене на рицарски мечове. Предвид това, че дълги години тук се е произвеждала стомана, едва ли ще се изненадате, че голяма част от оръжията, използвани по време на снимките на филми като „Гладиатор“, „Властелинът на пръстените“ и „Александър Велики“, са създадени точно тук в Толедо!

Хареса ми много гледката и за това направих тази снимка 🙂

Градът е разположен амфитеатрално и колкото повече се изкачвахме, толкова повече изскачаха невероятни гледки пред нас. Създава се усещането, че  градът е разположен върху скала и че всеки един сантиметър е застроен. Синагоги, джамии, църкви и къщи са залепени една до друга, а тълпите от туристи на моменти може да те изнервят… Но това е Толедо все пак и дори може да се определи като сцена от картина на Ел Греко!

Кокетен площад с невероятни гледки и сгради …

Доста се разхождахме из уличките, като имахме и гид, който ни разказваше за историята на града, както и за забележителностите му. Да си призная много-много не слушах, защото дори и като спирахме на едно място около нас имаше безброй много малки улички, сгради, гледки, които те караха да надникнеш какво има и за моменти забравяш, че някой ти говори нещо. Минавайки през еврейския квартал се натъквахме на интересни сгради със символи по тях, напомняйки ни сцени от книгите на Дан Браун.

Поредната малка уличка, грабваща окото ти …

Минахме и покрай катедралата на Толедо, която е доста впечатляваща, предвид това че е изграждана близо 250 години, а архитектурата и е микс от готически, ренесансови и барокови периоди. Малко на запад от катедралата ѝ е намира църквата Санто Томе, в която се намира една изключителна атракция на града – небезизвестният шедьовър на Ел Греко „Погребението на граф Оргас“. Изобразено е самото погребение на графа, на което са представени Свети Стефан и Свети Августин, които го полагат в гроба. По много гениален начин е представено приемането на душата на графа на небето, а самоличността на мрачните фигури, гледащи погребението, са източник на безкрайни спекулации. Според много от специалистите Ел Греко е изобразил самия себе си като седмия човек отляво, както и сина на графа на преден план.

Споменавайки Ел Греко, може би се досещате, че тук е и къщата-музей на прочутия испански художник, която се намира в еврейския квартал. Доминикос Теотокопулос, известен още като Ел Греко (в превод от испански: Гърка), е изключителен художник от епохата на Ренесанса, прочут с оригиналния си и неповторим начин на сливане на цветовете. Получавайки своето обучение на о-в Крит и Италия, на 35 годишна възраст той постъпва на служба на краля на Испания, след което се премества в Толедо  и прекарва останалата част от живота си. Именно тук художникът създава голяма част от своите шедьоври.

Сградата, в която днес се помещава музеят на художника, всъщност не е негов дом, тъй като истинският дом, където е живял художникът, е бил разрушен по време на пожар. По инициатива на маркиз де ла Вега-Инклан. В началото на ХХ век е реновирана сграда, построена през ХVI-ти век и се намира съвсем близо до истинския дом на художника. Тук е пресъздадена къщата на художника, такава, каквато тя е била, когато той е бил жив. Тук са преместени лични вещи на художника, оцелелите след пожара, някои мебели, и, разбира се, изключителните му платна.

След близо 4 часа в разходки бе редно да поседнем някъде и да се заредим с нови сили. Това направихме в едно ресторантче, не една от уличките до Катедралата. Между няколко стари и каменни сгради се бе обособило пространство, което бе част от ресторант и имаше малки и доста симпатични маси, които лежаха под сянката на широколистни дървета. Поръчахме си разнообразни блюда – кой ребърца с картофи, кой телешко, кой морски дарове, придружени с чаша бяла вино. Наслаждавахме на обяда, както и на прекараното време преди това.

Не си спомням дали си поръчахме десерт, но решихме кафето да го изпием на някое хубаво място, по възможност с изглед. Единствено, аз исках да отидем до един много известен замък, който бях виждал по снимки, докато съм се ровел в нета.

Въпросният замък …

И така, времето си напредваше, вече бе почти късният следобед и закрачихме отново по улиците. Минахме през доста кафета, сестра ми надаваше глас да седнем някъде, но аз търпеливо молех да почакат още малко! Докато се лутахме по улиците да намерим въпросния замък, който не знаех нито как се казва, нито къде се намира, изведнъж попаднахме на една тераса, откъдето се разкриваше невероятна гледка. Пред нас вдясно бе въпросният замък – Алказар, отляво имаше невероятна гледка към река Тахо, а по средата – кафе. Тъкмо като за нас тримата!

… и въпросното кафе!

Винаги съм казвал, че няма нищо случайно и това бе поредното доказателство. Искахме да пием кафе на хубаво място, исках да видя въпросния замък и желанието за всичко това само намери пътя към въпросното място. Направихме си страхотни снимки, а гледката бе уникална. С огромно удоволствие и кеф си поръчахме по едно кафе и се наслаждавахме, освен на невероятната гледка, така и на залязващите слънчеви лъчи. Близо час изкарахме в кафето, а усещането бе невероятно. Този ден ще го помня винаги, защото посетих един от най-великите и значими градове на Испания, в компанията на невероятни и страхотни хора. Това бе началото, освен на едно страхотно пътуване, така и началото на едно много хубаво, чисто и истинско приятелство!

Сбогувахме се с Толедо и с автобуса потеглехме обратно към Мадрид, където нощта се бе спуснала над улиците и площадите на града.