Зевс, Хера, Посейдон, Арес, Хермес, Хефест, Афродита, Атина, Аполон и Артемида – всички сме чували за тях! Не случайно гръцката столица е кръстена на богинята на мъдростта, занаятите и военните стратегии.

Атина, както повечето богове от гръцкия пантеон, има много имена. Обикновено те са били свързани с някое особено характерно качество на богинята. Атина Палада е едно от най-известните прозвища. Партенонът е наречен на Атина Партенос, тоест Девица.

Историята на Атина (и богинята, и градът) са толкова древни, колкото и желанието ми да посетя този град и най-вече Акрополът! Разказите на майка ми как като момиче се е разхождала там винаги са ме впечатлявали, почти всички мои познати и приятели са били там, а само аз не бях ходил там! Ето за това един уикенд с най-добрите ми приятели се грабнахме и посетихме Атина.

Бяхме си наели един апартамент, който бе със страхотна гледка към Акрополът. Единият ден се разходихме до там. Стига се сравнително лесно до там, стига да се отседнали наблизо. Но дори и да не сте има спирка на метрото и лесно може да стигнете с него.

Беше средата на октомври и времето бе доста променливо. Когато излязохме от апартамента ни бе слънчево, но докато стигнем до там си преваля лекичко. Въпреки дъжда и голямата опашка за билети не се отказахме да се качим на този величествен хълм! Направи ми впечатление, че няма от къде да си купиш билети онлайн или чрез машина с кредитна карта, но си беше забавно да чакаш около 30 минути, докато си вземеш билетче. Хубавото бе, че билета важеше освен за Акрополът, така и за други археологически забележителности в Атина. Лично аз ви препоръчвам да си купите такъв комбиниран билет, защото си заслужава!

Акрополът в Атина е най- известният и запазен акропол. Акропол е термин, който се използва, за да се обозначи крепостно съоръжение на висок град. Поради значимостта си за гръцката история, именно този е наречен накратко Акрополът, въпреки наличието на много други различни акрополи в Гърция.

Акрополът представлява плосък скален хълм, който се издига на 150 метра над морско равнище и е разположен на площ от 30 000 кв.м. На него е разположен един от най-впечатляващите шедьоври на древногръцката култура. Изкачването не е много трудно, стига да не е много горещо и да не напича. Ние извадихме късмет и докато се качвахме беше слънчево вече, като леко подухваше ветрец.

Акрополът датира от микенската епоха (ХIII-ХII в.пр.Хр.). Твърди се, че на него се е намирал дворецът на цар Кекроп, основател и първи цар на Атина. От края на Х в.пр.Хр. най-високото плато било превърнато в свещен град и били изградени множество храмове на богинята Атина. В западната част на хълма са издигнати величествените порти, които носят прозвището Пропилеи. Те са монументалният вход на Акропола и от тях се стига до площада, където е била разположена бронзовата статуя на Атина Промахос. Тук бих ви посъветвал много внимателно да слизате, защото е доста хлъзгаво и вероятността да се пребиеш е доста голяма! Жертвоприношения към боговете от много време и не е желателно да падате в жертва за тях 🙂

От лявата страна на Пропилеите се е намирала Пинакотека, първата в света картинна галерия. От дясната страна има храм в йонийски стил, посветен на богинята на победата – Нике Аптерос.

Партенонът, който е посветен на покровителката на града Атина Партенос, се намира в главния храм на най-високата част на хълма. Пертенонът е най-големият храм в Гърция. В централната част се е намирала десеткилометровата статуя на Атина Патенос, изработена от злато и слонова кост.

В северния край срещу Партенона, е разположен Ерехтейонът. Този храм е в йонийски стил и също така е посветен на три божества- Атина, Посейдон и Хефест, както и на митичните герои Ерехтей и брат му Бутес. Единствен по рода си, храмът е с три порти, които са разположени на различни нива.

През 1987 г. Акрополът е включен в листите на защитените от ЮНЕСКО обекти на Световно културно наследство.

Усещането да си на това място е странно – цялото това древно велчие, изящна архитектура и невероятните гледки, обвити в мистика те карат да се чувстваш божествено! Определено си е заслужавало чакането да дойда на това място. Обикновено когато съм някъде изпадам в някакви размисли и страсти, който съм споделял с вас в предходните ми публикации. Тук това усещане го нямаше. Защо ли? Защото аз бях в домът на Олимпийските богове и аз се чувствах като един от тях!