Posted on
Соренто – тук може да видиш всякакви цветове!

Да посетиш Соренто е едно истинско приключение! И приключението започва още с качването във влака Circumvesuviana, който хващаме от Piazza Garibaldi в Неапол. Мотрисата идва препълнена отвсякъде и ако нямаш опит в Люлинския участък на метрото в София, то забрави да се качиш или да пътуваш в продължение на час по-далече от вратата на влака. Е, аз като човек с опит успях и да седна 🙂

Това невероятно и интересно пътуване бе заедно със сестра ми и най-добрите ми приятели Силвето и Гошко. Беше изключително забавно още с тръгването, защото докато чакахме на перона да дойде влакчето, забелязах двойка наши сънародници, които говореха български. Качвайки се във влака всеки се бе разпръснал из купето, като аз още с качването успях да седна и с поглед попитах сестра ми дали иска да седне, а тя размаха пръст, без да казва нищо. До мен се освободи място и момичето от двойката сънародници, които видях на гарата седна до мен, а приятелят ѝ застана прав до нея. Ми „късмет“, дето се вика! Аз си гледах през прозореца и въобще не им обръщах внимание за какво си говорят, само чувах тихи български фрази. След малко се освободи едно място точно до сестра ми, но тя беше с гръб и не го видя, като аз се провикнах, за да ѝ кажа и тя седна. Последваха два интересни погледа от двойката сънародници до мен, като момчето каза на момичето на немски език нещо от сорта „Ако не беше този глупак до теб сега щяхме да седим заедно един до друг и да се наслаждаваме на гледката“ … Сериозна грешка от тяхна страна, защото и аз съм учил немски език и колкото и да съм го позабравил, малко или много мога се оправя в подобна ситуация! Само се обърнах към дамата до мен и на немски ѝ казах, че аз също говоря немски, както и още 12 езика! Последваха едни изненадани и неловки погледи, а аз се усмихнах само и продължих да се наслаждавам на живописната гледка, която се показваше през прозореца на влака.

Г-н Везувий – мистериозен и величествен, но и опасен …

Като цяло много обичам да пътувам с влак, но може би това пътуване до Соренто ми е едно от най-любимите и винаги ще си спомням за него. Неаполитанското крайбрежие изкачаше сред редицата тунели, през които се шмугваше влакът ни. От едната страна в далечината се виждаше Неапол, а от другата мистериозният Везувий, който на моменти бе обгърнат от тъмни облаци. Малки китни градчета, обгърнати в много зеленина, хващаха окото за секунди, докато се редуваха тунелите. А слънчевите лъчи се отразяваха във водата, като усмивка и събуждаха в мен положителни мисли и спокойствие. Казват, че морето ни учи на скромност, но гледайки така тази гледка, в мен сякаш се събуди един смел и щедър човек, който търси свобода и приключение! Накратко – това е едно пътуване към себе си, в което освен, че преоткриваш себе си се и любуваш на омайващи гледки – море, скали, лимонови горички и кокетни вили.

Лека-полека навлизаме в Соренто!

Пристигайки в Соренто народът от влака се пръсна в различни посоки. Излизайки от гарата, на главната улица не си чак толкова очарован от това, което виждаш. Типични сгради, еднообразни улици и се питаш „За това ли дойдох до тук?“. Но с всяка изминала крачка разбираш, че това не е така и красотите на града започват да се разкриват пред теб. Навлизайки в градчето те обгръща аромат на цитруси, маслини, цветя и море и осъзнаваш, че това е едно чудесно място не само за разходка, но и място, което ще ти напомня винаги за пътешествията ти из тази легендарна част на Италия!

Дървото на живота … може би

Какво друго мога да кажа, освен че е едно много красиво малко градче, с много красив бряг от високи отвесни скали спускащи се над морето. Не се бях замислял какво е да гледаш морето от много високо. При нас сме свикнали морето да е пред очите ни, а там го гледаш от много високо и корабите и лодките са като детски играчки долу. Където има място има тераси с пейки, за да може човек да се наслаждава на гледката. Излишно е да казвам, че тези места са като магнит и като се поразходиш малко по уличките и пак ти се иска да отидеш там и да гледаш морето. А Везувий точно насреща, е като по поръчка там за великолепни снимки, особено като има малки облачета и имаш чувството, че е дим от кратера. Много трудно е да опиша оранжево-лилавото небе и облаци, зад които слънцето бавно се прибираше.

Величествено е …
Пъстро е …
Романтично е …

А още по-трудно е да опиша това, което бе в мен! Освен уникалната гледка на терасата, от която се виждаше всичко това, аз бях и с най-близките ми хора – сестра ми и най-добрите ми приятели Силвето и Гошко, за които Ви споменах. Казват, че всичко в този живот се променя и понякога то е към по-лошо! Освен морето – то винаги е синьо, но всеки ден по различен начин. И тогава осъзнах, че заедно хората, с които бях там сме като една вълна, която се носи по бушуващото море на живота. Много пъти сме имали своите бурни моменти, но в същото време сме плавали и в спокойни води и че те са едни от най-добрите ми приятели и спътници в живота, и изпитах огромно чувство на радост, че точно в този момент, точно на това място аз съм с тях!

Градчето е малко, но има какво да се разгледа. Старата част е от съвсем тесни улички с много магазинчета и ресторантчета. И разбира се, този аромат на лимони навсякъде. То какво ли няма от лимони там?!? Също и сладолед, на всяка крачка – в ресторанта, в супермаркета, а джелатериите дебнат отвсякъде. Там има десетки видове сладолед. Аз, както обичам сладолед, опитах няколко вида. Той е един такъв по-особен, не е тежък сметанов, а лек и млечен.  И има всякакви вкусове!

Кой каза сладолед?

Няма да съм аз, ако не разкажа и за храната и виното, нали? И като съм започнал има едно нещо, което задължително трябва да се опита в този район и това е моцарелата. Не било лъжа, че там правят най-хубавата моцарела и казват, че човек не може да си я занесе вкъщи, защото до няколко часа и вече не е същата. Вярно е, задължително я опитайте на място там.

Хайде да хапнем тук!

Риба, зеленчуци, паста, плодове, вино – имате представа какво се крие зад обобщението “средиземноморска кухня”. Но истината е, че всеки район в Италия предлага различни вкусотии. Когато си почивате в Соренто и го използвате като отправна точка за разходки из региона, непременно опитайте следните чудеса на кулинарното изкуство: спагети с миди, ориз със сирене, зеленчуци и месо и пържени оризови топки. Не пропускайте да похапнете салата “Капрезе”, приготвена за първи път именно на остров Капри, а също и торта “Капрезе” – шоколадова, с бадеми. Към нея си поръчайте и лимончело.

Свежи морски дарове.
Или прясна паста?
А защо не и пица?
Без десерт не може 🙂

Ако не сте почитатели на кулинарните експерименти, заложете на класическата средиземноморска кухня. Прясна риба и морски дарове са празник за небцето, независимо по какъв начин са приготвени. Но, дори и да не сте толкова претенциозни – една пица или паста пак ще Ви дойдат добре! Обикновено, когато сме в Италия с приятелите ми и се чудя какво да си поръчам – пица или паста, си поръчвам и двете. И като прибавим и няколко вида десерт и сме пробвали също така бирата и виното, понякога много трудно може да хванеш последния влак на метрото, но това е друга история, за която ще Ви разказвам някой друг път 🙂

Символ на Соренто е лимонът. Буйната растителност, невероятните аромати на цветя, сините води и магически панорами на морето, са превърнали града в „Мека на международния туризъм“. Лимонови, портокалови и мандаринови дървета тук растат навсякъде: по улиците и площадите, градините и парковете, а и от покривите на къщите. От плодовете на лимона тук се прави прочутият  ликьор лимончело, който се пие след ядене силно охладен.

Лимонена гледка …

Соренто и красивото Неаполитанско крайбрежие има какво да предложат на всеки. За да се потопиш в тази живописна италианска картина, която ти показа една красива приказка без край не е трудно и ти се иска да се върнеш пак и пак, и всеки път откриваш нещо ново там.

Соренто и аз … в очакване на нови срещи

След разходките, снимките, обилното хапване и многото прекрасни снимки, отново бяхме на гарата и се качихме във влака. Вече нямаше красиви гледки, защото бе тъмно, но тези гледки сякаш бяха пред очите ми отново. Това бе едно пътуване, което те кара да се чувстваш добре, защото си се потопил в една невероятна атмосфера, опитал си една божествена кухня и най-важното е, че си бил там с любими хора и ще го помниш винаги!

5 Replies to “Соренто – с дъх на цитруси, сладолед, паста и вино…”

  1. Прекрасно описание на едно невероятно място, а и придружено с великолепни снимки! 😍

    1. Браво! Истински живописен разказ, с много хубави снимки, успях да се потопя в атмосферата на Соренто!

  2. Уникална статия – благодаря ти Иване, за тези прекрасни разкази 🙂

  3. Вече две пътувания до Италия провалени заради вируса… Но освен пропуснатото, искам и Соренто!

  4. Благодаря ви за чудесния, емоционален пътепис!
    Соренто вече ми е в списъка на места за посещение

Comments are closed.