Posted on

Пясъци, дюни, далечни … и близки оазиси, камили и едно жарко залязващо слънце … това бе първото, за което се сетих, когато исках да се стопля в днешния мразовит февруарски ден!

Готови ли сме да се качим на камилата?

Мисловно, прелитайки хилядите километри пак, се озовах в Тунис и пясъците на Сахара отново бяха пред мен. Магията, топлината и споменът за тях, освен че ме стоплиха, пак ме пренесоха сред любимия ми оазис с камили и стопляйки се, музата пак ме връхлетя и реших да споделя тези топли спомени с Вас.

Пясъци, пясъци и пак пясъци …

Затова нека да пояздим камили днес!

Африканската база на Холивуд – да, определено така мога да нарека частта на Сахара в Тунис! Не един или два любими наши филми от големия екран са снимани там – вече Ви разказвах за снимачните площадки на Star Wars там, но сега е време да Ви пренеса и на една от снимачните площадки на един друг любим наш филм – „Английският пациент“.

Керванът с камили е строен и чака да потеглим …

Накратко – когато е сниман филмът в пустинята до Матмата, където са заснети невероятно романтичните сцени между Ралф Файнс и Жулиет Бинош, един от каскадьорите, който скача с парашут и замества главния актьор, се влюбва в това място, купува голям парцел и го превръща в един оазис.

Оазис, в който може да яздиш камили, да караш бъги или джип или просто да седнеш и да изпиеш едно кафе, наслаждавайки се на залеза сред горещите пясъци! Каквото и да правиш, ти се докосваш до едно едно уникално и съвършено място, в което господар си ти самият, пясъците и слънцето!

Тук някой ми се зъби, а?

За да се докоснеш още повече до истинската част от културата на пустинята, необходимо е да бъдеш облечен като бедуин. Е, поне в туристическия му вариант. Не ми става ясно, дали е необходимо наистина да си така облечен при евентуална пясъчна буря или просто е част от атракцията. Но да правим каквото местните препоръчват… и тръпката и изживяването е невероятно!

Бедуинът и пясъкът …

Облечен в тези дрехи, задължително трябва да си направиш няколко снимки, след което се качваш на камила, след което потегляме на една разходка сред топлите пясъци на пустинята.

Когато си на гърба на камилата те обземат смесени чуства. Неудобно е, докато свикнеш с височината и се наместиш на импровизираната седлка, но в същото време пред теб се разкриват нови хоризонти и гледки! За части от секундата осъзнаваш, че в този момент имаш само камилата и тя за тебе е всичко. Както и за хората от пустинята – тя е най-скъпото нещо, което те притежават. Усещаш живота по различен начин и се пренасяш в друго измерение, докато пак не се сетиш за неудобното кресло или опита на камилата да се наклони на едната или другата страна. Но и аз имам хитринки как да я контролирам лесно – казаха ми, че камилите много обичат да ги чешат зад ухото 😊 Е поне за няколко минути си осигурих комфортно возене …

Ето ни и нас 😛

А за мен язденето на камила в късния следобед и на фона на вече залязващото слънце бе невероятно изживяване! Освен, че се докосваш до местния бит и култура ти, се докосваш и до самия себе си! Гледайки безкрайните пясъчни хоризонти се питаш какво има там, къде ли свършват тези пясъци, какво ли ще откриеш? Това някак си те мотивира да си един по-деен човек, човек търсещ нови хоризонти в личен, емоционален и кариерен план! Сякаш това, което имаш до момента не ти е достатъчно и си готов да започнеш едно ново пътуване към неизвестното, за да откриеш новото ти АЗ!

Винаги имаш избор за всичко! Да останеш на земята и да чакаш, или да се яхнеш дори и на камила и да поемеш към нови приключения! Ти избираш …

Ако си мислите, че язденето на камила е скучно или че не е достатъчно екстрвно – пробвайте да пояздите кон. Има групи от местни хора, обикалящи около вас и на моменти може да ви издразнят с това да смените „превозното средство“, но не им обръщайте внимание! Все пак това е основното им препитание.

Редно е да се снимат с мен момичетата 🙂

Сред пясъците на Сахара сякаш си попаднал в една спряла машина на времето – единственото, което се движи сякаш е вятърът, който леко повдига пясъкът и прави интересни въздушни форми от него. Километрите се стопяват и всичко е толкова близо пред погледа ти. На моменти умът ти си играе номера с теб, защото си мислиш, че си изминал безкрайно много километри, а си направил едва няколко крачки …

Къде ли свършва този пясък? Какво ли има там? Дали си достатъчно смел да си представиш какво има там и дали може да отидеш?

Като човек, посетил Сахара, бих Ви посъветвал задължително да се събуете и да походите боси по пясъка. Направих го и никак не съжалявах – усетих една свобода, краката ми бяха супер щастливи, защото вече не усещаха стягащите ги цял ден маратонки! Те бяха свободни да усетят мекия и топъл пясък, да дишат и да поемат към нови стъпки не само в пустинята, но и в живота, към новото и неизвестното, което ги очаква!

Както казах аз го направих – събух се и поех към нови хоризонти! А ти готов ли си да го направиш?

Представям Ви един щастлив човек!

One Reply to “Камилите на Сахара … или къде е сниман „Английският пациент“”

  1. Много добре пресъздадено изживяване! Прекрасна статия и невероятни снимки с красивите камили и пясъци на Сахара!

Comments are closed.