Posted on

Амалфи е едно от онези места, в които няма как да не се влюбиш от пръв поглед! Когато погледнеш тази невероятна гледка сърцето ти се разтуптява, буквално губиш говор и картина, а дъхът ти спира.

Разходка, направена в Амалфи, се помни цял живот!

За мен крайбрежието на Амалфи е, като една голяма и красива тераса, която е увиснала сред нереално сините води на Тиренско море и живописните склонове на планините Латари. И като на всяка една тераса, тук се отглеждат много пъстри цветя, лозя и огромни градини с маслинови и лимоневи дръвчета.

Всичко е толкова цветно и пъстро.

Да се опише Амалфи без клиширани фрази е трудно! Но когато красотата говори сама за себе си, е трудно да се намерят подходящите думи и дори най-добрият поет би се затруднил. За града и крайбрежието са говорели възторжено Бокачо, Ибсен, Стайнбек, Вагнер и много други знаменити личности, но сега ще поговоря малко аз.

До Амалфи лесно може да се стигне с кола, като пътят е доста живописен и основно минава по брега на Неаполитанския залив. Няколко са спирките, които бих ви препоръчал – Соренто, Позитано, Равело, но за тях ще си поговорим някой друг път.

Тук няма ефектни плажове, но има уютни заливи и морски пещери, а пред вас се открива една и съща прекрасна гледка от всяко произволно избрано място. Освен невероятните гледки ще се сблъскате и с мекия средиземноморски климат, тишината, спокойствието, ароматния въздух,гостоприемството на местните хора и невероятно вкусната храна.

Гледка към уютния плаж на Амалфи.

Градчето очарова целогодишно, но ако може да избирате кога да го посетите, аз горещо препоръчвам да го направите в периода между април и юни. По това време целият град е подвластен от аромата на цветята, всичко е изключително пъстро и цветно, а слънцето вече топли.

Гледка, която не може да се опише с думи!

Първото място, което ще ви посрещне, влизайки в Амалфи е площад „Пиаца Доумо“, обграден с вскякакви ресторанти и джелатерии, от където дебнат неустоими изкушения, а всеки от собствениците на тези тратории любезно ви кани да удостоите с присъствието си заведението му! Ако някое ви хареса – седнете! Цените са приемливи, а съотношението цена-качество-обслужване-гледка не на ниво 😊 Също така, малки бутки и магазинчета за сладолед (gelato) дебнат отвсякъде и препоръчвам, след като сте хапнали някъде да се насладите и да опитате от това сладко изкушение. Уличките там са изключително тесни, и по тях две коли трудно биха се разминали. На всяка една улица има шарени магазинчета, където има за всеки по нещо – магнити, сувенири, играчки, шалове и какво ли още не, като понякога е трудно да откъснеш очи от тях.

Катедралата „Свети Андрей“

По която и уличка да тръгнеш, все ще излезеш на площада с голямата катедрала, която се издига нависоко, като към входа ѝ водят шестдесет и две стъпала. Това е катедралата, която носи името на патрона светец както на Амалфи, така и на Русия и Шотландия – Свети Андрей. Катедралата е пищно украсена, а бароковият и стил е заслепителен. Във вътрешният двор има нещо като музей, а в непосредствена близост е и малък манастир, с гробницата на светеца. На фасадата и има голяма фреска на Свети Андрей, като около нея са изобразени рисунки на други известни светци. А, ако се чудите къде може да поседнете и хапнете един сладолед, бих ви препоръчал да го направите на стълбите пред катедралата!

Горещо препоръчвам сладоледа там!

Дори, и когато си тръгваш и отдалечаваш по криволичещия със завои път, неусетно обръщаш глава, за да се полюбуваш на тази изтънчена и живописна палитра от цветове и настроение- наречена Амалфи!

Финален поглед към Амалфи!