Винаги съм обичал да разказвам за пътуванията ми на познати, приятели, близки. Това ме е карало да изживея емоциите си отново, да се развълнувам, да ми се прииска отново да отида на тези места! Винаги е много приятно да гледаш хората как те слушат с интерес.

В началото на миналата година мoй много добър приятел, който също се казва Иван, си купи бар. Той редовно организираше различни събития в бара – литературно четене, фото изложби, комедийни вечери. Един ден той ме попита: “Ванка, защо някоя вечер не направим събитие, в което да разкажеш за някое от пътуванията си?” и аз му казах “Добре, Ванка! Дай да направим едно събитие за Тайланд!”. В момента, в който се съгласих просто не знаех с какво се захващам.

И така – уточнихме датата, на която ще е събитието и разпространихме в социалните мрежи. Всички мои приятели проявиха голям интерес, питаха, разпитваха как така ще говоря там, ама каква е причината, да ги подсетя като наближи събитието – накратко “хвърлих бомбата”, както се казва.

И така с всеки изминал ден, освен че интересът се увеличаваше, така и в мен адреналинът и вълнението се повишаваха, че в един момент се замислих дали ще се справя с това и дали да не откажа! Защото едно е да разкажа на 3-4 приятеля за дадено пътуване “на 2 на 3”, както се казва, но съвсем различно е да говоря пред голяма аудитория от хора, някои от които няма да познавам и да задържа интереса на аудиторията поне час.

И така – седнах един ден и започнах да подбирам снимки от пътуванията ми до Тайланд, за да мога да ги покажа и да съчиня какво да говоря пред хората. Признавам си, адски ми беше трудно, но лека-полека ми се избистри концепцията за какво да говоря, бях събрал допълнителна информация и си подбрах снимките, които да покажа.

Дойде и дългоочакваният ден! Признавам си, че предната вечер не бях спал от вълнение и емоция. През целия ден ми звъняха доста приятели дали остава събитието и в колко да дойдат, как да намерят въпросния бар, как ще протече събитието и какви ли не въпроси. Честно казано, цялото това внимание ми беше доста приятно и ми хареса, но с всяка изминала минута притеснението и сценичната треска нарастваха. Просто ми се искаше събитието да е минало и вече да е следващият ден. Но уви – трябваше да почакам малко!

Пристигнах и аз на мястото на събитието около час и половина преди това, за да се подготвя и аз, и съответно и терена. Пренаредиха се масите, сложи се бялата стена, върху която да се прожектира, тествахме техниката и микрофона, започнаха да идват хората и бяхме готови да започваме.

А дали бях аз готов да започна?

Ами бях разбира се! Моят приятел Ванката ме представи пред публиката и микрофонът беше в моите ръце. Когато казах първите думи сякаш някой ме беше стиснал за гърлото, устата ми пресъхнала, а краката ми трепереха. Толкова много погледи бяха се впили в мен, а аз трябваше да се концентрирам както върху снимките, които вървяха на стената, така и върху разказа ми и да не забравя нещо важно, така и върху реакциите на публиката. Първите няколко минути бях като дърво – признавам си, но след това се отпуснах. Забелязах, че на хората им е интересно, почнаха да задават въпроси, пускаха се шеги и закачки – като цяло атмосферата се разчупи и стана интересно. Някъде над час говорех за Тайланд – за храната, за плажовете, за забавленията и нощния живот, за тигрите и за невероятните емоции, които имах там с моите приятели. Бях изключително щастлив, че точно на това събитие успяха да дойдат и най-добрите ми приятели, с които бях в Тайланд. Разказвайки за пътуването сякаш отново го изживях заедно с тях! Бях изключително доволен и щастлив, че дойдоха над 40 човека – мои приятели, колеги, даже мои съученици, които не бях виждал от доста време също дойдоха, както и хора, които не познавам и са разбрали за събитието от сайта на бара, където е било обявено също. Без да преувеличавам пукаше се по шевовете!

За мен това бе една незабравима вечер! Вечер, в която отново изживях едно невероятно пътуване до Тайланд, вечер в която се забавлявах и предизвиках интереса на хората към разказа ми и към Тайланд. Винаги съм се стремял чрез разказите и снимките ми да предизвикам хората да пътуват, да се забавляват на нови места и да преоткриват себе си по света, пътувайки!

А най-много се зарадвах няколко месеца по-късно, когато видях снимки на мои приятели на местата, за които говорех въпросната вечер!

This post is also available in: English (Английски)