Posted on

Пишейки тези редове, освен че пропътувах отново хилядите километри, сякаш се върнах и много години назад, за да стигна до едно от новите седем чудеса на света Чичен Ица (Chichen Itza) или наричан още градът на маите!

Буквално връхлитам в Чичен Ица

Чичен Ица, в превод “кладенецът на племето Ица”, е древен град на маите, а по-късно и на толтеките, които след превземането му го превръщат в своя столица. Намира се в далечно Мексико, на полуостров Юкатан (Yukatan), където се намират едни от най-големите и красиви карибски курорти – Канкун (Cancun) и Ривиера Мая (Riviera Maya), както и много археологически комплекси, свързани с историята и културата на маите.

Храмът на ягуара (El Templo del Gran Jaguar) е двуетажна сграда с голяма тераса към игрището за игра на топка. Той е богато украсен с барелефи, а на първия етаж може да се види стилизирана скулптура на ягуар. За нея се предполага, че е била трон. От втория етаж благородниците са наблюдавали играта.

Посещението ни бе организирано, с група от други туристи. Има най-различни начини да посетите това място – с кола, с автобус или чрез организирана екскурзия, както направихме и ние. В нашия пакет бе включен освен транспорта до там и разказите от местен гид, така и освежителни напитки и чадъри по време на самото посещение в комплекса. А повярвайте ми, ще имате нужда наистина от чадър, защото жегата и задухът са неописуеми, а местата със сянка са малко, но и там където има – пак не помага.

И така – нека започнем нашата разходка в това древно и величествено място!

Храмът на Кукулкан

С влизането в комплекса първото нещо, което виждаш е една огромна пирамида. Това може би е една от най-известните сгради в комплекса, известна още като храмът на Кукулкан (El Templo de Kukulcan) – кръстен от испанските конкистадори Ел Кастийо (El Castillo), което означава “замъка”. Тази внушителна постройка е построена, за да се отдаде почит на върховния вожд Топилцин Кецалкоатъл – Кукулкан или известен още като Богочовекът. В превод от езика на маите Кукулкан се превежда “пернат змей”. Не се учудвайте, че най-често срещаното изображение тук сред орнаментите е змията, която е била свещено животно за маите.

Змии дебнат отвсякъде!

Смело може да се твърди, че целта на създаването на този комплекс е доста интересна, но без съмнение и крайният резултат е внушителен и великолепен. Чичен Ица е живо доказателство за това как знанието означава сила. А силен е този, който държи знанието! Така и по-високопоставеният клас в обществото на маите, който е имал познания за астрономията и времето се е възползвал добре от това. С прогнозите за равноденствие, слънцестоене, лунни и слънчеви затъмнения, както и за природни явления и събития те добре са контролирали обществото. Така по-нисшите класи, който не били и толкова образовани, оставали с убеждението и вярвали, че жреците са контактували с боговете и се молят, за да имат по-хубав живот. От своят стана жреците казвали, че за да получат по-добър живот трябва да се пренесът жертви на боговете, както и да се построят нови и по-големи и красиви храмове. Интересно как всичко това има аналог и до ден днешен, а е и срещано при други древни религии и народности.

Предвид времето, в което са се проектирали и изграждали тези пирамиди няма как да не останем възхитени от способностите и инжинерният ум на маите. Интересен факт е, че когато си около пирамидата и издаваш някакви звуци или пласкаш с ръце, ехото на звука е нормално. Обаче ако тези действия се направят на стълбите на пирамидата, ехото се транформира като звук от разперени крила на птица. Има поверие, че древните маи така са викали древната и свещенна птица кетцал, която символизира горният свят и по този начин, с пляскане те са я викали, за да може да пренесе душата на човека в отвъдното. Друг любопитен факт е, че според някой от древните писания звукът от пляскащи ръце наподобявал звук от гърмяща змия! Спокойно, там няма такива или поне аз не видях! А да не забравяме, че змията е също символ на маите за подземното царство.

Разхождайки се из Чичен Ица няма как да не минеш покрай “стената на черепите” (El Tzompantli). Ще се нагледате на черепи, изобразени са жертвоприношения, където орли разкъсват човешката плът и древни войни, готови да те нападнат с всякакви оръжия. Като цяло в комплекса има доста храмове, стени с рисунки и какво ли още не, аз много държа да ви разкажа за два от тях – игрището за “пелота” и обсерваторията.

Игрището за пелота

Игрите с топка не са от вчера и днес, като за времето си „пелота“ е била доста популярна игра. Участвали са два отбора, като този, който загуби е бил полаган в жертва на Кукулкан. По стените на игрището е имало пръстени, където трябва да се вкара топка, направена от каучук. Разрешено било топката да се удря само с лакът, рамо, бедро или коляно. За да спечелиш играта трябва да вкараш топката 13 пъти в пръстена. Има сведения, че една таква каучукова топка била с размери на хандбална топка.

Въпросната дупка, в която е трябвало да се вкара топката.

Определено най-голямо впечатление ми направи обсерваторията (Observatorio или El Carocol). Интересната форма на сградата наподобява черъпката на охлюв, а и в превод Ел Каракол означава точнот това. Предполагам, че са нарекли сграта така заради извитите спираловидно  вътрешни стълби и се прави аналогия с охлюва 😊 По самият купол има доста процепи и поради тази причина се смята, че те са служели за да наблюдават звездите и да се правят предположения, отразени в календара им. Още едно предположение, защо се нарича „обсерваторията“. Формата на сградата е взаимствана от НАСА, когато са почнали да правят техните обсерватории.

Обсерваторията

В обсерваторията може да видите и уникалния календар на маите! Легендарният календар на маите е уникална система за измерване на времето. Както споменах по-горе, в периода на разцвета си маите са притежавали невероятна култура и научни познания в областта на астрономията и математиката. Той е използван както в предколумбова Централна Америка, така и от други централноамерикански народи – ацтеки, толтеки и др.

Може би се чудите какво всъщност представлява календарът на маите? Това е една система от календари, като първоначално броенето на дните в годината става с две зъбчати колела, като за да направят един пълен цикъл на завъртане е трябвало да отброят 260 дни. Този календар се е наричал Цолкин, като маите са го считали за „свещен“ календар. На по-късен етап се добавя и трето зъбно колело, което забавя въртенето и така годината става от 260 на 365 дни. Така новият 365 дневен календар станал известен още като „лунен“ календар (Хааб) и много се доближава до Грегорианският календар. И в двата календара денят се е наричал кин. Месецът пък са го наричали уинал, като той се е състоял от двадест кина. А годината – тун, се състояла от осемнадесет уинала.

Грандиозният метрополис или каменният град на маите – Чичен Ица

Да се опише изживяването на това място е трудно – буквално влизайки в археологическия комплекс получаваш един голям топлинен шамар, очите ти не могат да се нагледат на тези величествени постройки, а слушайки историите за маите, ти буквално искаш да се пренесеш в онова далечно време … и да се надяваш, че ако си там няма да бъдеш пренесен в жертва на боговете!

This post is also available in: English (Английски)